Българският Холокост*

По време на 12-те години, през които Адолф Шиклгрубер-Хитлер управлява Германия и Европа, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 000 000 евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите. Същата съдба са имали и огромен брой неевреи – политически противници на националсоциалистите, военнопленници, комунисти, цигани, хомосексуалисти, славяни, инвалиди и прочие представители на "непълноценните". Но за тях по принцип не се говори и пише, не се правят филми. Поне не толкова запомнящи се и награждавани като "Списъкът на Шиндлер", "Животът е прекрасен" или книгите на Имре Кертес. Но всичко е въпрос на лоби и на институционализиране на проблема. И дори – "канонизиране" на този проблем. В сърцето на Берлин, недалеч от Бранденбургската врата днес има внушителен паметник на Холокоста. А ако някой на територията на Федерална република Германия си позволи да се усъмни в сакралната цифра "6 000 000", или пък му мине през ума еретичната мисъл, че газовите камери може би не са съществували – той веднага попада на мушката на немския Наказателен кодекс.

Аз не съм антисемит.

Не съм и евреин.

Затова ще си позволя да говоря за един друг Холокост, за който не сме и помисляли, че съществува. Но който е убил милиони българи.

Българският Холокост

В началото на 1956-а година бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на Партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". НК разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност. По-късно по примера на Чаушеску и в името на налагането на модела на тридетното семейство в НРБ, Тодор Живков прави неудачен опит да забрани абортите…

Таксата, която се заплаща през 1960-а, е 45 лв. Днес таксата е между 40 и 60 лв. Според официалната статистика, в държавните болнични заведения през последната петилетка се извършват над 60 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават 120 000. А за 50 години това прави точно 6 000 000!

Шест милиона неродени деца. Още по-точно – 6 милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Едикойси. Ако прибавим и още един зловещ детайл – че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, обикновено се изгарят в болничните пещи заедно с медицинските отпадъци – аналогията с истинския Холокост е потресаваща!

Шестата Божия заповед гласи: "Не убивай!". Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. В този смисъл, техните наказателни кодекси недвусмислено криминализират лъжесвидетелството, кражбата и убийството. До неотдавна в западноевропейските католически страни абортът също бе престъпление. Тази пролет, след организирания от управляващите социалисти референдум, и Португалия вдигна белия флаг. И така Полша, Ирландия и Малта останаха единствените държави, незаляти от вълната на "културата на смъртта"… Но ако европейските законодателства се оказват податливи на

перверзни нововъведения като хомо-браковете, евтаназията и абортите,

има един друг закон, който е константен във времето и от хилядолетия не се е изменил и на йота. Става въпрос за вселенския закон за причинно-следствените връзки. Ето как безотказно действа той: "Нека кръвта Му бъде върху нас и децата ни" – казват безразсъдно евреите, които крещят към Пилат: "Разпни Го!". В резултат – цели 2 000 години техният народ се лута немил-недраг по света, преживявайки и ужаса на Холокоста.

Проливаната невинна детска кръв също има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло, отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. Имайки предвид, че само за 16 години страната ни се стопи с над един милион души и сега наброява 7,7 млн., чрез простото тройно правило всеки може да сметне през коя година последният българин ще дръпне шалтера, преди да се пресели в Отвъдното. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.

Когато наркоман заколи таксиметров шофьор, жълти автомобили блокират цяла София. Тримесечните неродени бебета не могат да блокират нищо. Те могат да се надяват единствено на това – някога да се пробуди заспалата ни съвест. И да проумеем, че когато се колят шофьори, и когато се абортират бебета, става въпрос за едно и също – за предумишлено убийство на хора! Наскоро прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество. Върху президента, върху депутата Х., върху съседката, върху теб и мен… Но аз не искам да бъда убиец. А ти?

*"Холокост" е производна от две гръцки думи, означаващи "цял" и "изгорен". В новата история понятието се използва за обозначаване избиването на 6 милиона евреи от европейските страни в концентрационните лагери на Третия райх.

Проблясъци

Някаква надежда на противниците на абортите дават договорите, сключени между Ватикана и няколко страни като Италия, Полша, Словакия и Малта. Тези споразумения дават право на лекарите в католическите болници да отказват извършването на аборт. В България за моралните аспекти на аборта се заговори за пръв път тази година. През пролетта свещеник от Сливен, подкрепен от своя митрополит, заплаши с отлъчване от Църквата своя енориашка – лекар-гинеколог – ако не спре да убива деца чрез аборти…