Старозагорска епархия
Старозагорска епархия е със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли. Преданието свързва основаването на старозагорската църква с името на св. апостол Карп.
През ІV век епископа на Старозагорската епископия Демофил бил избан за Цариградски патриарх. През следващите няколко столетия Веройската (или Верейска) епископия съществува като част от Филипополската митрополия. През епохата на турското робство територията на сегашната Старозагорска епархия била разпределена между Пловдивска, Адрианополска (Одринска), Търновска и Месемврийска епархия на Цариградска патриаршия.
Малко след Освобождението по решение на събрание на българските архиереи била обособена самостоятелна Старозагорска епархия включваща части от Пловдивска, Търновска, Сливенска и Одринска епархии. Новоформираната епархия не била призната от тогавашното правителство и дълго време била управлявана от изпратения от екзарх Йосиф, архимaндрит Максим, впоследствие Скопски и Пловдивски митрополит. Едва след неговото отзоваване през 1891 година епархията била призната, а за неин първи архипастир три години по-късно бил избран Величкия епископ Методий (Кусев). Наследил го митрополит Павел, а след него на митрополитската катедра се възкачили както следва Митрополит Климент, Митрополит Панкратий и настоящия Митрополит Галактион.
Старозагорска епархия е сред средно големите епархии в диоцеза на Българската Православна църква. Територията и обхваща част от централната и югоизточната част на България. Граничи с Пловдивска, Великотърновска, Сливенска епархия и териториите на Република Гърция и Република Турция. Разделена е на шест духовни околии.
Общият брой на енориите в Старозагорска епархия е около 250. Храмовете са малко над 260. В строеж са повече от десет нови храма. Параклисите са около 30, от които 4 в строеж.
В епархията има четири манастира – Мъглижки "Св. Николай", Казанлъшки "Въведение Богородично", "Св.Атанасий", с.Златна ливада, Шипченски "Рождество Христово". Първите три са девически, а последният – мъжки. (eparhysz.hit.bg)
Катедра: Стара Загора
Надлежен архиерей: Галактион, митрополит Старозагорски
тел. (042) 626 110, 627 793, Секретар
адрес: Стара Загора 6000, ул. Св. апостол Карп 4
През 1963 г. е приет в Софийската духовна семинария в с. Черепиш. На 12 юли 1969 г., след завършването на семинарията и краткото време, през което носи църковни послушания в Старозагорската епархия, той приема монашески чин. Обредът е извършен в Мъглижкия манастир “Св. Николай Чудотворец” от Старозагорския митрополит Панкратий. Изпращат го в братството на Бачковския манастир. На 27 юли 1969 г. той е ръкоположен за йеродякон. От август 1969 г. до септември 1970 г. по благословение на Светия Синод е в братството на Рилския манастир. На 27 септември 1970 г. е ръкоположен за йеромонах в Бачковския манастир. От 1 ноември 1970 г. до 30 юни 1976 г. е свещеник в Мъглижкия манастир. По същото време завършва Софийската духовна академия.
От 1 юли 1976 г. до 30 септември 1978 г. йеромонах Галактион е протосингел на Врачанската митрополия. През 1978 г. е изпратен за двегодишна специализация в Московската духовна академия. Защитава кандидатска дисертация на тема: “Пастирското служение на преп. Нил Сорски”. След връщането си в България продължава да изпълнява длъжността на протосингел на Врачанската митрополия.
На 6 юли 1986 г. е ръкоположен за Велички епископ и назначен за викарий на Видинската епархия. От 16 юни 1987 г., след смъртта на Видинския митрополит Филарет, той става викарий на Врачанската митрополия. От 1 януари 1988 г. е викарий на Старозагорската митрополия. След излизането на действащия митрополит от състава на каноничния Синод той временно остава извън общение с Църквата (1993-1995 г.). На 1 юли 1995 г. по решение на Светия Синод епископ Галактион е назначен за председател на църковния съвет на Катедралния храм “Св. Александър Невски” в София.
На 5 март 2000 г. епископ Галактион става Старозагорски митрополит.
Старозагорска епархия – манастири
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
