Напънала се планината…

Решението на Св. Синод на БПЦ да не участва във Всеправославния събор на остров Крит предизвика доста коментари. Въпреки че това едва ли може да се смята за въпрос от първостепенна важност за нашето общество, все пак обстоятелството, че именно ние проваляме очаквания от десетилетия събор, събуди недоумения и спорове. Мнозина гадаят какво стои зад това загадъчно решение и конспиролозите се питат дали в цялата работа няма някой международен заговор; някои заговориха за ”руска следа” и откриха нишки, точещи се отдалеч – чак от Москва, Путин и КГБ.

Според мен обаче нещата са много по-прости. Нещата са прости като български владика. За да участва в събора, всяка Поместна църква трябва да плати 120 хиляди евро – и на Синода просто не му се дават тези пари.

Защо ли?

120 хиляди евро – много или малко е това? Всичко е относително в този свят. За една сиромашка църква, за една гола и боса държава като нашата – не е малко. Със 120 хиляди евро можем да ремонтираме ”Александър Невски”. Със 120 хиляди евро можем да спасим човешки живот – например да платим скъпоструващата операция на някое болно българско детенце, – нещо, което за християните би трябвало да е много по-важно от десет събора.

Така че аз разбирам тайнствените на пръв поглед мотиви на Синода. Какво ще получи БПЦ и световното православие от този толкова рекламиран събор? Колективна снимка на един хубав остров? Приятно прекарване в един лъскав курорт? Тлъст банкет след края на заседанията? Защото едва ли можем да очакваме нещо по-сериозно от ”Всеправославния” събор. Раждан с титанични усилия вече повече от 80 години, съборът в края на краищата беше осъден да решава животрептущи въпроси като този кой преди кого да бъде споменаван в диптисите, кой на кого да дава автономия и общи приказки за отношението на православието към съвременния свят. За такива достижения народът казва: Напънала се планината… и родила мишка.

Защо всички решения на събора бяха написани и заковани предварително – сякаш нямаме доверие на Светия Дух, Който да ръководи свободно разискванията между християните и да ги насочва  вдъхновено към истината? Така ли се е правело на Вселенските събори? Подготовката за събора носи печата не на християнското творчество и вдъхновение, не на тревогите на днешния човек, не на суровите въпроси на съвременния Иов, не на смелото залавяне с болните проблеми на световното православие – а на църковната бюрокрация, на чиновниците с раса, на които беше възложено да организират някакво ”мероприятие”. И те го организираха. Тъй ставаше някога и с конгресите на партията.

Струва ли си заради всичко това да се ходи на Крит? Разбира се, че си струва… Крит е хубав курорт… хубаво място за митрополитски туризъм. Струва си също и да погалим егото на патриарх Вартоломей, да подхраним гаснещия престиж на Фенер. Но и нищо повече от това. Който иска повече – да търси древните Вселенски събори.