Смела българка превърна руските езичници в ревностни християни и остави ярка следа в историята на Русия

Името на жената, за която ще разкажа по-долу е вписано в църковния календар, но нейната личност и семейство не са така популярни в България, както в Русия. А тази жена е извършила такъв духовен и християнски подвиг, за който мнозина могат само да мечтаят. Ние българите трябва да се гордеем с нея така, както гърците се гордеят с популярността на хубавата Елена, заради която избухна Троянската война, а творбата на Омир „Илиада” се превърна в един от шедьоврите на световната художествена литература.

Ние трябва да се гордеем с нея така, както целият християнски свят се гордее със Света равноапостолна императрица Елена, майката на Свети Константин, която намери Кръста Господен на Божи Гроб.

 

Света равноапостолна княгиня Елена, чиято памет БПЦ почита на 11 юли е внучка на Свети цар Борис І – Михаил, покръстител на българите (2 май), племенница на цар Симеон Велики, съпруга на княз Игор, наречена от русите Олга. Баба на великия руски княз Владимир І, канонизиран за светец, когото почитаме на 15 юли. Света равноапостолна княгиня Елена-Олга е прабаба на прочутите руски светци князете Борис и Глеб, чиято памет почитат в Русия на 24 юли.

Света равноапостолна Елена е дъщеря на княгиня Анна Българска (дъщеря на Свети цар Борис І – Михаил) и на канбагатурът Сондоке.

Как успя красивата българка Елена Сондоке да покръсти цяла Русия? С тази задача успешно се е справил Миладин Апостолов, който публикува през 2009 г. своя исторически роман „Великата княгиня Елена-Олга”.

Изпращат младата княгиня Елена Сондоке в Киев, за да стане съпруга на младия княз Игор. Княз Игор е езичник, а Елена Сондоке трябва да отстоява християнството. С нея пътува православният духовник и неин изповедник презвитер Григорий. В чеиза на Елена Сондоке има много книги на религиозна тематика.

Младата Елена стриктно следва заръките на своя дядо Свети цар Борис І – Михаил. В името на вярата, Елена Сондоке трябва не само да живее на хиляди мили от родния дом и близките си, но и да приеме руското име Олга. Обаче младата жена е родена с желязна воля като своите предци. Тя се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след като е възцарена.

В началото постига известни успехи, но среща и много силна съпротива от княжеския двор, от армията и от народа. Не е било така лесно да се откажат и да загърбят старите езически вярвания и традиции.

Княгиня Елена-Олга кръщава своя син и бъдещ наследник на трона Светослав (945–972). Княз Светослав І трябва да бъде човек, който ще слави светлата вяра.

През 945 г. княз Игор е убит от древляните. На трона е възкачен младият княз Светослав І, но той е непълнолетен и властта поема самата княгиня Елена-Олга. Тя управлява от 945 до 969 г. Докато управлява, води войни или се опитва да поддържа мир в страната и извън нея, а княз Светослав І ядосва своята майка, като не иска да бъде християнин.

Но княгинята е благословена, защото й се ражда внук, когото кръщават Владимир (958 – 15 юли 1015). Княз Владимир І е истинска радост и щастие за своята баба. Той израства под грижите и възпитанието на Великата княгиня Елена-Олга. Докато неговият баща княз Светослав І воюва, бабата разполага с достатъчно време да възпита малкото момче в православните християнски традиции и ценности.

Но Великата княгиня Елена–Олга умира на 11 юли 969 г. Княз Владимир І е едва на 11 годинки. Под влиянието на своя баща княз Светослав І, младият Владимир І прихваща от езическите традиции. По-късно, вече като зрял мъж, той не желае да се съобразява с всички канони, които налага православната вяра.

Като езичник княз Владимир І се превърнал в много жесток и отмъстителен човек и владетел, също като неговия баща княз Светослав І. По стара езическа традиция, княз Владимир І имал харем, много съпруги и наложници.

Една от неговите любими съпруги е българка – Милолика – Анна с благороднически произход и православна християнка. Благодарение на нейната упоритост, тя успяла да върне княз Владимир І обратно към православието, към вярата и към истинския Господ Иисус Христос като го отделила от идолите.

Княз Владимир І приел християнството и българската писменост. Открил училище в Русия с „глаголическо" писмо. Руският професор Погорелов изтъква един изключително интересен факт. Докато древна Русия била пълна със старобългарски ръкописи, там нямало нито един гръцки ръкопис.

Княз Владимир І извършил много добри дела в името на Христа и тихо починал на 15 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи,  наричан „Десетинен".

Княгиня  Милолика – Анна  пристигнала в Русия със своя личен свещеник Михаил, който я изповядвал и извършвал богослуженията. Свещеникът Михаил бил изпратен в Констатинопол за епископско ръкоположение и станал пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква.

Свещеникът Михаил предал Богу Дух, когато княз Владимир І бил все още жив – на 30 септември 992 г. След 11 години намерили неговите мощи нетленни и той бил канонизиран за светец. Русите почитат паметта на Св. Михаил на 30 септември. 

От брака на княз Владимир І с Милолика – Анна  се раждат двама сина. Кръщават по-големия син Борис, на името на прадядо му княз Борис I – Михаил, а по-малкия Глеб. Родени от майка българка и християнка, Борис и Глеб приемат християнството.

И двамата братя били възпитани в християнските ценности и традиции. Те не били нито алчни, нито злобни, нито отмъстителни, за разлика от техния по-голям брат, злият езичник Светополк. Той бил син на княз Владимир І, но роден от майка-езичник. Борис и Глеб били изключително религиозни и духовните дела ги вълнували много повече отколкото войните.

Когато княз Владимир І починал, княз Борис бил на бойното поле, защото Русия воювала с печенегите. Вестта за кончината на неговия баща го сварила в шатрата, където се молел. Вестоносецът предложил да се върне в Киев и да претендира за престола, но младият княз отказал.

Княз Светополк бил уведомен, че княз Борис няма претенции за власт и престол, но не му вярвал. Той се съмнявал в своя по-малък брат. За по-сигурно княз Светополк решил да се отърве от княз Борис като го убие.

Верни придворни на княз Борис го предупредили какви са пъклените намерения на Светополк, но той отказал да се крие. С достойнство приел мъченическата смърт.

Княз Борис бил нападнат на брега нарека Алта, в шатрата, по време на сутрешната служба в неделя, 24 юли 1015 г. Георгий Угрин – унгарец и верен слуга на княза се опитал да го защити, но и той бил екзекутиран.

Княз Борис бил само ранен. Излязал от шатрата и приветствал войниците с поздрава „Мир вам и на Светопол!”, после ги подканил да довършат мръсната работа, за която били изпратени. Един от войниците го пронизал с копието.

Жестоките убийци помъкнали тялото на княз Борис към Киев, за да го покажат на Светополк. По пътя войниците забелязали, че не е умрял и го пронизали с меч в сърцето. Тялото на Свети княз Борис било отнесено тайно във Вишгород и положено в храма на Свети Василий Велики. 

Светополк изпратил да убият и по-малкия брат Глеб. Той научил за кончината на баща им княз Владимир І и за убийството на княз Борис. Осъзнал, че няма смисъл да се сражава със Светопол. Княз Глеб бил убит при устието на река Смядин, недалеко от Смоленск.

Руската православна църква канонизирала двамата князе Борис и Глеб, защото те извършили велик християнски подвиг. И двамата намерили смъртта от ръката на братоубиеца Светопол без да окажат никаква съпротива. Животът им бил принесен в жертва. Но тази жертва е велика, защото се основава на най-голямата християнска добродетел – любовта. Защото е записано, че който казва: „Аз обичам Бога!”, а ненавижда своя брат, той е лъжец.

Двамата братя постъпили по християнски начин, който до онзи момент не бил познат на русите. Св. св. Борис и Глеб показали, че на злото не трябва да се отвръща със зло, дори и когато човек е заплашен от смърт, като се придържали към думите: „Не се бойте, че убиват тялото ви, душата не могат да убият.” (Матей, 10- 28).

На 4 септември 1911 г. на площад Михайловски в гр. Киев е открит композиционен монумент на Великата княгиня Елена-Олга. По време на Октомврийската революция през 1919 г. паметникът бил унищожен. Първо начупили фигурата на княгиня Елена-Олга и закопали парчетата под земята, а през 1923 г. демонтирали и останалите фигури.

През 1996 г. при направени разкопки са открити начупените парчета от паметника на Света княгиня Елена–Олга, но без главата. Градската управа възстановила монумента, като поръчала да изсекат тялото от бял мрамор. Поставили го върху пиедестал от розов гранит. Творбата е дело на талантливия скултор Иван Кавалеридзе.

Св. равноапостолна княгиня Елена-Олга, св. св. Кирил и Методий и св. Андрей Първозвани

На 25 май 1996 г. на празника на гр. Киев внушителният монумент бил официално открит и осветен. И днес жителите и гостите на Киев снимат, любуват се и се прекланят пред подвига, делото и монументите на Света равноапостолна княгиня Елена-Олга, на Светите братя Кирил и Методий, и на Свети Андрей Първозвани.