Майка Гавриила – аскетика на любовта

Новата книга на издателство „Омофор“ е посветена на живота на съвременната подвижничка и православна мисионерка Майка Гавриила (1897-1992).

Един живот в нестяжание, отдаден в служение на ближния в дара на любовта, който всичко лекува. Един вдъхновяващ пример, който ни лишава от най-удобното алиби: „Че такива неща не стават в наши дни? Че не сме знаели? Че не сме видели?“, „защото живеем във време, оскъдно откъм светост“. Майка Гавриила е именно човек от нашата епоха, който живее благовестието, диша благовестието, върши благовестието с всяка своя мисъл и постъпка.

От книгата

Всичко видяхме… Всичко чухме… В съвършената ѝ нищета… В искрената ѝ безмерна вяра… В обичливото ѝ послушание пред Божията воля, която тя обичаше безусловно и с цялото си сърце от най-добрите до най-лошите времена… В нейната неизчерпаема любов, която Господ бе влял в сърцето ѝ, любов, която тя споделяше с нас и която беше преизобилна, като се лееше към всекиго без изключение и ни даваше чувство за сигурност и безопасност, подобно на онова, което усеща единствено дете… Любов, която окриляше всички ни, в каквото и да вършехме… В смирението ѝ, с което прикриваше дарбите си, многото свои духовни дарове… В нейното проникновение… В предузнанието ѝ… В нейните изцеляващи ръце… В езиците, които дочувахме да говори нощем… В благодатта, в която някои от чедата ѝ са я виждали, окъпана в Светлината и издигаща се над земята… Във вдъхновеното ѝ водителство и съветничество, както духовно, така и практическо… В безкрайните часове, които посвещаваше за изслушване на чуждите грижи и неволи – лице в лице или по телефона… В знанието ѝ кой бе правилният изповедник за всяко от чедата ѝ… В нейното гостоприемство, което тя разпростираше, на което и учеше тъй мило с благословението на св. Сампсон Странноприемец… В начина, по който смаляваше тъй наречените ни „огромни проблеми“, докато не станеха несъществуващи и напълно се забравеха… В начина, по който „изливаше балсам“ върху раните, причинени от наши грешки, като изясняваше защо и как се бяха случили… В начина, по който избираше думите, които щяха да ни насърчат да напредваме по Пътя и да ни научат как да го сторим…

Майка Гаврилия беше мъдра в истинския смисъл на думата, както се среща в Стария Завет. Тя не беше просто теоретичен мислител, философ, културна личност. Мъдростта ѝ бе неразлъчно обвързана с нейния делничен живот и това ѝ даваше възможност да се грижи за духовното водителство на онези, които се допитваха до нея.

Тя богословстваше не само защото знаеше как да говори за Бога. Богословстваше, защото се молеше. Не просто като човек, който изрича молитви, но като човек, който сам е станал безспирна сърдечна молитва – както отците на Църквата описват онези, които са сбъднали стремежа си да възцарят разума в сърцето.

Не нахлуваше в Божиите селения по пътеките на ума. Тя се приближаваше към Него със смирение, по пътя, който Той Самият пръв е проповядвал и извървял – чрез службата на любовта.

Майка Гаврилия беше велика учителка. Не само защото никога не играеше ролята на учител, а защото си остана Негова ученичка за цял живот. Ето защо думите ѝ докоснаха всички ни тъй дълбоко. И наистина, нашата духовна майка първо изпълняваше, а после поучаваше (Мат. 5:19).

По свой, единствен по рода си начин, тя ни показа Господ така, както тя Го живееше. Благодарение на нейното обичливо водителство ние се научихме да Го разпознаваме и прославяме. Така тя приготви завръщането ни при Него.