Трудните места в Евангелието: „Махни се от Мен, сатана!” (Мат. 16:23)

Отношенията на Христос с апостолите не винаги са прости. Апостолите не са някакви специални хора, никой не ги е готвил за бъдещото служение. Христос просто ги повиква да вървят след Него и те тръгват. А да се учат на всичко се налага вече в процеса на развитие на нещата. Те далеч не всичко разбират веднага и често се безпокоят съвсем не за това, за което би трябвало да се притесняват. И Христос не веднъж ги упреква по различни поводи.

 

Веднъж Той се обръща с много строг укор към апостол Петър: „Махни се от Мен, сатана! Ти Ми си съблазън! Защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.” (Мат. 16:23; ср. Марк. 8:33 и Лук. 4:8).

 

Но нали преди това Христос казва на същия този апостол: „ти си Петър (камък, бел. прев), и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на Царството Небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.”(Мат. 16:18-19). Как така обещава да му даде ключовете от Небесното Царство и почти едновременно с това го прогонва от Себе Си, наричайки го сатана? Христос използва същите думи: „Махни се от Мене, сатана!” (Мат. 4:10), когато се обръща към дявола при изкушението в пустинята. А сега ги повтаря, отнесени към апостола!

 

Но нека първо да изясним, какво означава самото название „сатана”. По произход това не е собствено име. Еврейската дума „сатан” означава „противник, враг”.

 

Точно така е наречен един тайнствен герой в самото начало на „Книга на Иова” (Иов. 1:6). Заедно с другите „синове Божии” той идва при Господа, разговаря с Него, предлага Му да изпитат верността на Иов, като му стоварят нещастия. И Бог се съгласява… Ние обичайно приемаме, че тук става дума за дявола, водача на злите духове, отпаднали от Бога. Но тогава, как би могъл той да се яви пред Бога, да разговаря с Него; и Бог да приема неговите предложения? Нима Бог общува със силите на злото? Но ако четем „Книгата на Иова” в оригинал, няма да открием там никакъв предводител на злите духове. Там пише „сатан”, т.е. „враг, противник”. Възможно е даже да е някакъв ангел, който изпълнява ролята, отредена за т.нар. „адвокат на дявола” в католическата процедура по канонизация. Разбира се, този „адвокат” не оправдава дявола, но изрича всичко, което би могло да се каже срещу канонизацията. Приблизително същата роля има официалният опонент при защита на дисертация.

 

В четвъртата глава на Евангелието от Матея, където става дума за изкушението в пустинята, явно се подразбира самия дявол. Христос дори не разговаря с него, но отхвърля всичките му предложения. Но не е задължително да приемаме, че когато го нарича „сатана”, Христос използва тази дума като собствено име. Думата „сатана” е заимствана в гръцкия език от еврейски. И в този случай, може би, тя посочва онази роля, която е играл дяволът при изпитанието на Христос в пустинята. Той е бил Негов враг, стремил се е да Го отклони от пътя.

 

Но нали апостол Петър сега изиграва същата тази роля, може би без да иска това! Той току що е познал в Иисуса Христос, Сина на Живия Бог, и тогава Христос изрича думите за Църквата и за ключовете на Царството. Разбрал колко много му е дадено, Петър без съмнение иска да съхрани всичко това. И разбира се, той обича своя учител и иска за Него всичко най-добро и радостно. А в този момент Христос  говори за Своите бъдещи страдания и даже за смъртта Си … Как би могъл Петър да се съгласи с това? Как би могъл той да пожелае за Учителя такъв край? Още повече, при такова нареждане на събитията – за каква Църква говорят, за какви ключове? Всичко ще погине … 

 

И разбира се, той започва да отклонява Христос от отиването в Йерусалим. Защо да отиват на сигурна смърт, когато всичко може да бъде съвсем различно? Но нали фактически същото нещо предлагаше и сатаната на Христос в пустинята: моментално и убедително завладяване на сърцата на хората с помощта на чудо или на политическа сила, неограничена власт в този свят, – и всичко това – дори без сянка на страдание или съмнение. Трудно е да откажеш на такова примамливо предложение; и може би е още по-трудно да отхвърлиш загрижеността на добрия ученик. Но и в единия и в другия случай Христос е изкушаван да се отрече от Своята мисия и да действа според напълно разбираеми, но чисто човешки желания. Всъщност, това означава да капитулира пред княза на този свят, да приеме неговите правила. И Той отказва най-рязко.

 

Но има и известна разлика между думите, казани на изкусителя в пустинята, и тези, които са отнесени към апостола. Обръщайки се към апостол Петър, Христос добавя две думи: „застани зад мен” (в Синодалния превод е казано не съвсем точно: „махни се от Мен”; още повече, същите думи са добавени и в четвърта глава, въпреки че в най-авторитетните ръкописи ги няма на това място). За разлика от изкусителя апостол Петър не трябва напълно да изостави своя Учител, той трябва да Го последва, да върви след Него. Не да Му посочва как да постъпва, къде да ходи и какво да прави, но напротив – апостол Петър трябва да следва Христовия пример. От този момент, фактически, тази ситуация се повтаря не веднъж: вярващите се опитват да посочат на Бога, как е редно Той да постъпи. Те се ръководят в поведението си не от Неговата воля, но от собствените си намерения и чувства, които са напълно разбираеми и обясними… И всеки път в такава ситуация би следвало те да отнесат към себе си изгарящите Христови думи: „махни се, враже, върви след Мен, а не Ми посочвай пътя!”

 

Христос не лишава апостола от обещанията, които по-рано му е дал, но му посочва неговото място, – онова единствено място, на което апостол Петър би могъл да получи обещаното. | www.pravmir.ru