1 Неделя на Великия пост – Православна

Първата неделя на Великия пост се празнува като Тържество на Православието. Исторически този празник е свързан с окончателната победа над ереста на иконоборството, което в продължение на почти 120 години (726-843 г.) разтърсва православния свят. Седмият вселенски събор през 787 г. осъжда иконоборството, но не го побеждава, защото то продължава след него и взема много жертви. На редица съвременни хора се струва, че иконопочитанието е само частен и маловажен аспект на православното богословие. Те недоумяват защо като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборческата ерес, а не над някоя друга.

Иконоборците в древност и сега твърдят, че Бог не може да бъде изобразен. А православните отци, които защитават преданието на Църквата, поставят почитанието на иконите в най-тясна връзка със самите основи на християнството. Действително Бог е непознаваем, неизразим и неизобразим. Но в лицето на Христос Той благоволява да се роди като човек. Бог, Който е невидим, става видим чрез приемането на човешката природа. "Словото стана плът" – пише св. Йоан в началото на своето Евангелие. Боговъплъщението прави възможна иконата. Човек може да бъде православен, без да има икони. Но човек не може да бъде православен, ако отхвърля иконите. Този, който не допуска възможността да има икони, отрича християнското свидетелство за Бога, Който стана човек заради нашето спасение. Дори без да съзнават, иконоборците възпроизвеждат докетизма на древните еретици гностици. Докетизъм е отричането на въплъщението на божествения Логос и твърдението, че тялото на Христос било фантомно и привидно. Това богохулство посяга на основните устои на нашата вяра и лишава падналото човешко естество от спасението, което то получава чрез своето приобщаване към божествената природа. Затова не е случайно, че денят на тържеството на иконопочитанието е празник на цялото Православие. Самият факт, че протестантството и до известна степен римокатоличеството избягват иконите, показва до каква степен те са се отчуждили от свещеното църковно предание.

Не е случайно, че първата неделя на Великия пост е наречена Неделя Православна. Днешният ден увенчава седмица на постоянни богослужения, на засилена молитва, на духовно бодърстване. Гръцката дума "ортодоксиа" означава и "правилно славословие", и "правилно учение". Славословието според учението на светите отци е висша степен на молитвата, защото разкрива чистата и безкористна радост на душата от съзерцанието на Господа.

Православието е невъзможно без правоверие. Историята на Църквата показва, че там, където се нарушава правата вяра, започва да се влошава и накрая се проваля духовният живот. В зависимост от това, как хората мислят за Бога, те създават своите представи за спасението, за отношенията между Бога и човека. Затова в догматическите спорове от миналото не става въпрос за абстрактни формулировки или за субективна истинност. В тях се изразява правилното разбиране на същността на отношенията между Бога и човека и в крайна сметка правилното разбиране на същността на самия човек. Затова ап. Павел, който с духа си достига третото небе и чува откровения, недостъпни за простосмъртните, пише във второто си послание до Тимотей: “Аз зная в Кого съм повярвал” (1:12).