Троичният Бог в Стария завет

Ако еврейските Писания действително указват на възможност за множественост, то закономерно възниква въпросът – колко личности в края на краищата съществуват в Божеството? Изучавайки Еврейските Писания, намираме, че в крайна сметка само три определени Личности се считали за божествени.

Името Елохим

По принцип се счита, че Елохим е множествено съществително, имащо окончание за мъжки род „-им”. Самата дума Елохим се употребява по отношение на истинския Бог в Битие1:1 – „В началото сътвори Бог небето и земята”, както и в Изход 20:3 – „да нямаш други богове пред лицето Ми” и във Второзаконие 13:2 – „…ще тръгнат след други богове (елохим)…” Независимо от използването на множественото „Елохим” не можем да докажем триединството Божие, но това поне открива врата за доктрината за множественост в Божеството, доколкото тази дума се използва за обозначаване както на истинния Бог, така и за множеството лъжливи богове в старозаветно време.

Глаголи в множествено число, използвани с „Елохим”

Де факто, всички изучаващи иврит признават, че думата Елохим, взета отделно, означава множествено съществително. Но мнозина отричат, че това допуска каквато и да била множественост в Божеството. Този възглед се основава на следното разсъждение: когато „Елохим” се употребява при разговор за истинния Бог, след него следва глагол за единствено число. Когато става реч за лъжливите богове, след нея винаги следва множествено число на глагола. Рабби Гринберг от синагогата Синай във Филаделфия, САЩ, утвърдава тази мисъл по следния начин (цит. по Арнолд Фрухтенбаум, Еврейство и Троица, 1987 – отпечатък от сп. ISSUES, vol. 1:8, 1978): „По същността си, използваният в началния стих на Битие глагол „бара”, – който означава „той е създал” – е в единствено число. Не необходимо задълбочено познаване на иврит, за да стане ясно, че началният стих на Битие ясно говори за Бога в единствено число.”

Това утвърждение е, по принцип, правилно, понеже Библията учи, че Бог е единствения Бог, и поради това общия модел представлява множествено съществително, съчетано с единствено число на глагола, когато става въпрос за истинния Бог. Не са малко и местата, където тази дума се използва за указване на истинния Бог в съчетание с множествено число на глагола:

Битие 20:13 – „Бог (Елохим) ме поведе на странстване (буквален превод: Те ме поведоха да странствам) из дома на моя Отец…”

Битие 35:7 – „… и тук му се яви Бог (Елохим)… (буквален превод: те му се явиха)

2 Цар. 7:23 – „… идваше Бог (Елохим)…” (буквален превод: те идваха)

Пс. 57:12 – „наистина Той е Бог, който съди…” (буквален превод: те съдят)

Името Елоах

Дали използването на множествената форма Елохим при споменаването на истинния Бог и на лъжливите богове от авторите на старозаветните писания да се дължи просто на липсата на друга алтернатива. Съществува обаче и единствена форма за Елохим – Елоах, която се използва, напр., в Книгата на Пророк Авакум 3:3 и Второзаконие 32:15-17. Тя е употребена 250 пъти, докато формата за множествено число е по-предпочитана и е използвана 2500 пъти, което може да се приведе като аргумент в полза на множествеността на Бога.

Множествените местоимения

Следващият довод от еврейската граматика е, че Бог често говори за Себе Си, ясно използвайки множествено местоимение:

Битие 1:26 – „И каза Бог: да сътворим човек по Наш образ и по подобие Наше…”

Едва ли Бог се обръща към ангелите, тъй като човека е сътворен по образ Божий, а не по образа ангелски. Мидраш Рабба признава силата на това место и го коментира по следния начин:

„Рабби Самуел бар Ханман от името на рабби Ионатан казва, че във времето, когато Моисей писал Тората, стигайки до този стих, който гласи: „И казал Елохим, да сътворим човек по по Наш образ и по подобие Наше” – Моисей попитал: „Господи Вседержителю, зящо посредством това даваш предлог на сектантите (вярващите в Божието Триединство)?” А Бог отговорил на Моисей: „ти пиши и който иска да се заблуждава, нека се заблуждава” (срв. Мидраш Рабба върху Битие 1:26, New York, NOP Press, N.D.). Очевидно имаме опит да се заобиколи щекотливия въпрос защо Бог говори за Себе Си в множествено число. А такива проблемни места в старозаветните писания имаме и в:

Битие 3:22 – „И каза Господ Бог (Иахве Елохим): Ето човекът стана като един от Нас…”

Битие 11:7 – „Да слезем и смесим езика им…”

Исайя 6:8 – „И чух аз гласа на Господа, който казваше: кого Аз да изпратя? И кой ще тръгне за Нас?”

От последния пасаж е видно, че единственото „Аз” е равнозначно на множественото „Ние”, следователно и обратното твърдение също би било вярно.

Множествени описания на Бога

Друг аспект, базиращ се на езиковедския анализ на древноеврейския оригинал, е фактът, че често съществителните и прилагателните, ползвани при описание на Бога, са множествени, което е видно от следващите няколко примера:

Еклесиаст 12:1 – „Помни твоя създател” (буквален превод: създатели)

Пс. 149:2 – „Да се възрадва Израил в Своя Творец” (буквален превод: творци)

Иисус Навин 24:19 – „…Бог свят…” (буквален превод: Богове свети)

Ис. 54:5 – „Понеже Твореца е твой съпруг…” (буквален превод: творци, съпрузи)

Следователно, от една страна писанията потвърждават единството на Бога, а от друга, ни водят към концепцията за сложно единство, позволяващо множественост у Бога.

Шема

Второзаконие 6:4 бълг. др.-евр.

„Слушай | Шема
Израил: | Исраел
Господ | Адонай
Бог твой, | Елохену
Господ | Адонай
е един!” | ехад

Този стих е известен като „Ш’ма” и винаги е бил най-великото вероизповедание на Израиля. Тъкмо този стих повече от всеки друг се използва за потвърждение на факта за единството на Бога и най-често – за противопоставяне на позицията за множественост в Божеството. Достатъчно ли обосновано, обаче?

От една страна трябва да се отбележи, че думите „Бог твой” в еврейския оригинал означават „Боговете твои”. Главният аргумент за нас се съдържа в думата „ехад” = от др.-евр. „един”. Прегледът на всички текстове на иврит, показва, че думата „ехад” не означава абсолютно единство, а съставно такова. Например, в Битие 1:5 комбинацията вечер и утро заключава в себе си един (ехад) ден. Този ден се превежда с „ден един”, а не с редно числително „ден първи”. Този първи ден донякъде съдържа в себе си всички останали дни, понеже творческия процес на сътворението не е приключил. В Битие 2:24 мъж и жена, съединени в брака, „стават една (ехад) плът”. В Ездра 2:64 става реч, че цялото общество станало „едно” (ехад), макар да е съставено от множество хора. Иезекиил 37:17 ни дава изключително впечатляващ пример, когато двата жезъла се сливат, за да се превърнат в едно (ехад). По такъв начин, използването на думата „ехад” в Писанията показва, че това е съставно, а не абсолютно, единство.

От друга страна, има евреска дума, означаваща абсолютно единство. Това е „яхид”, което намираме в много пасажи в Писанията, където акцентът се поставя върху значението за „единствен”. Ако Моисей е възнамерявал да укаже на абсолютно единство у Бога, то би могъл да подбере най-подходящата дума за това. Маймонид, отчитайки силата на думата „яхид”, използва именно нея при съставяне на своите „Тринадесет Основи на Вярата” вместо думата „ехад”. Вероизповедната формула от Второзаконие 6:4, обаче, не използва „яхид”, а „ехад”.

Бог е най-малко Двама

(Думите Елохим и Йахве се употребяват за обозначаване най-малко на две личности)

За онагледяване множествеността още по-ясно, в Еврейските Писания се привеждат ситуации, при които думата „Елохим” се среща за обозначаване на две личности в един и същ стих. Такъв пример е Псалом 44:7-8: „Твоят Престол, Боже, е вовеки; жезълът на правотата – жезъл на Твоето царство. Ти си възлюбил правдата, и възненавидил беззаконието; поради което Те е помазал, Боже, Твоят Бог с елея на радостта повече отколкото Твоите съучастници.”

Трябва да отбележим, че обръщението е към първия Елохим, и към втори Елохим – това е Бог на втория Елохим; следователно, Богът на Бога Го е помазал с елея на радостта.

Друг пример ни дава Осия 1:7: „А домът Иудин ще помилвам и ще ги спася в техния Господ Бог, ще ги спася не с лък, нито с меч, ни с война, ни с коне и ездачи.”

Именно Елохим говори, че Той ще помиолва Иудиния дом и ще ги спаси с помощта на Йахве; така Елохим номер едно спасява Израил посредством Елохим номер две.
Но не само „Елохим” се използва по отношение на две личности в един и същи стих, а това се наблюдава и при употребата на самото име на Бога. Пример за горното е Битие 19:24: „И проля Господ върху Содом и Гомора дъжд от сяра и огън от Господа на небето.”

Както и в Захария 2:8-9: „Понеже така говори Господ Саваот: за слава Той ме изпрати при народа, който ви грабеше; защото който ви докосва, докосва зеницата на окото Му. И ето, Аз повдигам ръката Си срещу тях, и те ще станат плячка на своите роби, и тогава ще разберете, че Господ Саваот Ме е пратил.”

И тук виждаме един Йахве, изпращащ друг Йахве за изпълнение на конкретно задание (личното име на Израилевия Бог е записано в Еврейската библия с четири съгласни – ЙХВХ = Йахве. Произнасянето на същото се избягва от 3 век пр. Р. Хр.; първоначално заменено с „Адонай” (Господ наш), а по-късно – с „ха-Шем” (Името). Названието Йехова е хибридно неправилно разчитане на оригиналната свещена тетраграма с гласните букви от „Адонай”, сп. Encyclopaedic Dictionary of Judaica, col. 593).

Бог е Tроица

Ако Еврейските Писания действително указват на възможност за множественост, то закономерно възниква въпросът – колко личности в края на краищата съществуват в Божеството? Вече видяхме Божието име да се прилага най-малко към две личности. Изучавайки Еврейските Писания, намираме, че в крайна сметка само три определени Личности се считали за божествени.

Първо, в множество случаи, когато става реч за Господ Йахве. Толкова често срещана е тази употреба, че даже няма нужда да се цитира.

Втората личност, за която става дума, е Ангелът на Йахве. Тази личност винаги се е считала уникална и различна от останалите ангели. Почти във всеки пасаж, където го намираме, за него се говори като за Ангел на Йахве и Самия Йахве. Напр., в Битие 22:11 той е Ангел на Йахве, но в стих 22:12 той е Бог. Изключително интересен пасаж е Изход 23:20-23, където този ангел има власт да прощава грехове, тъй като собственото име на Бога Йахве се съдържа в него, което предполага да Му се отдава безпрекословно повинование. За обикновен ангел не може да става и дума. Наличието на собственото име на Бога се прилага към този ангел, сочи неговия божествен статус.

Третата главна личност е Духът Божий, често назоваван Руах Ха-Кодеш. Има множество упоменвания за Духа Божий в пасажи от Битие 1:2, 6:3; Псалми 50:13, 138:7;Ис. 11:2, 63:10-14. Светият Дух не може да бъде просто еманация (безлика сила), понеже у него наблюдаваме всички характеристики на отделна личност (интелект, емоции и воля) и той е считан за божествен.

Така, от различните раздели на Еврейските Писания е очевидно, че з трите личности се говори като за божествени и явяващи се Бога: Господ Бог Йахве, Ангелът на Йахве и Духът Божий.

Трите личности в светлината на Стария завет

В Еврейските Писания могат да бъдат намерени и места, където едновременно се споменават и трите божествени личности, напр., Ис. 48:12-16 и 63:7-14: „Послушай Ме, Иаков и Израил, призванико Мой: Аз Съм този, Аз Съм първият и последният. Моята ръка е основала земята, и Моята десница е разпростряла небесата; ще ги призова и те ще станат едно. Съберете се всички, и слушайте: кой между тях е предсказал това? Господ го е възлюбил, и той ще изпълни волята Му над Вавилон, и ще яви мищцата Му над Халдейците. Аз, Аз казах, и го призовах; Аз го доведох, и пътят му ще бъде благоуспешен. Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало не говорих тайно; от времето, когато това е станало, Аз бях там; и сега Ме е пратил Господ Бог и Неговият Дух.”

Следва да се отбележи, че говорещият посочва себе си като отговорен за сътворението на небето и на земята. Ясно е, че той не би могъл да говори за някого другиго, освен за Бога Творец. Но в стих 16 същият говорещ посочва себе си, използвайки местоименията Мен и на Мене, и поради тази причина се отделя от другите две личности. Откроява себе си както от Господ Йахве, така и от Духа Божий. Тук категорично и ярко изпъква Триединството с всичката сила и авторитет на Еврейските Писания.

Във втория откъс има отпратка към времето на Изхода, когато и трите личности отбелязват активно присъствие. Господ Йахве се упоменава в стих 7, Ангелът на Йахве – в стих 9, а Дух Божий – в стихове 10, 11 и 14. Достатъчно често в Еврейските Писания Бог говори за Себе Си. Като за единствения отговорен за спасението на Израил от Египет, като хвала се въздава на тези три божествени личности. При това няма никакво противоречие, защото всичките три заключават в себе си единството на едното Божество.

Ако съвременните равини са прави, че концепцията за Божието Триединство не е еврейска и не е в унисон със старозаветното учение, то трябва да обявим и Еврейските Писания за нееврейски. Та нима сам Моисей не описва Сина Божий със следните думи: „Ето, Аз изпращам пред тебе Ангел да те запази в пътя и те въведе на това място, което Аз съм ти приготвил. Съблюдавай се пред Неговото лице, и слушай Неговия глас; не упорствай против Него, защото Той не ще прости греховете ви; понеже Моето име е в Него. Ако слушаш Неговия глас и изпълняваш всичко, което кажа, то ще бъда враг за твоите врагове и противник за твоите противници. Когато дойде пред тебе Моят Ангел, и те поведе към Аморейци, Хетейци, Ферезейци, Хананейци, Евейци и Иевусейци, и ще ги изтребя…” (Изх. 23:20-23).

Трите Личности в светлината на Новия завет

В съгласие с учението на Еврейските Писания, Новият завет ясно показва, че има три лица в Божеството, но по много по-определен начин. Първото лице е наречено Отец, а второто Син. Новият завет отговаря на въпросите, които са зададени в Притчи 30:4: „… какво е името му? И какво е името на неговия син? Знаеш ли?” Името на неговия син е Йешуа (Иисус). В съгласие с Еврейските Писания, той е изпратен от Бога, за да бъде Месия (Машийах), но този път като Богочовек, а не като Ангел. При това е изпратен с конкретна цел – да умре за нашите грехове. Де факто, Бог станал човек, за да изпълни задачата за нашето изкупление.

Новият завет назовава третото лице на Бога Свети Дух. В новозаветните книги Той ни разкрива втората личност от Еврейските Писания (Стария завет), като по този начин е налице непрекъснатост на библейското учение, свързано с Триединството на Бога.

Християнската богословска мисъл за единството и множествеността

Кларенбалд от Арас (един от известните ученици на Тиери от Шартър. От 1152 е архидякон в Ара, умира след 1170. Съчинението му засяга по същество на важните от обсъжданите през 12 в. теоретически проблеми: за вярата и разума, за единството и множествеността, за материята и формата, за вечността и времето и т.н.) в „Коментар към “За Троицата” от Боеций” (В: Пет средновековни философски трактата, София, 1989) разсъждава над числените измерения на Божественото:

„Действителността без възможност е необходимост, понеже е форма без материя, а значи е вечност. По същия начин и онова, което не е материя, нито е от материя, нито е в материята, не се опира на никакъв друг принцип освен на себе си. И тъй като формата без материя е вечност, тя е Бог, защото Бог е вечността. Затова и Боеций посочва, че “едно”, “битие” и “Бог” са равнозначни. А Аристотел, който в книгата си “За тълкуването” вещо изследва тънката зависимост между действителност и възможност, си служи със следното деление: едни неща са и в действителност, и във възможност, други не са в действителност, а само във възможност, а пък трети са само в действителност без възможност. За троичността на лицата, за раждането на Сина и за произхождането на Светия Дух от Отца можем да говорим, тръгвайки от заключението, че Бог е единството и че следователно названието “единство”, отнесено към Бога, показва не количеството, а божествената същност. Бог е единство, а не един. Та това единство, умножено по себе си, ражда от себе си равенството: защото единство не е нищо друго освен единство, ала единство, което е равенство на единството. Следователно, умножено по себе си, единството ражда равенството с единството, и то така, че единството и равенството с единството са едно и същ нещо, а именно – единство. Това единство е като пораждащо Отецът, а като породено – Синът, Следователно Отецът и Синът са едно и също нещо. И все пак Отецът не е Син, нито Синът – Отец, понеже единството не е родено в раждащото и не ражда в роденото. И тъй като Синът е мъдростта на Отца, то ясно е, че Божията премъдрост е равенство с единството и представлява съвкупността на съществуващото, понеже равенството с единството е родено от самото единство и то е Синът на Отца. Единството е равенство по битие и му е приятно, а пък разделянето на множество части му е омразно. Единството отбягва разделението, то обича онова, което му е равно, сиреч единството, и равенството по битие и единството са свързани чрез взаимна любов. Тук любовта и обвързаността не са родени и не се раждат, а произлизат от единството и от равенството с единството, и то не от едното, а от двете. Защото любовта и привързаността не идват само от единия. И тъй любовта и връзката, произтичащи от единството и от равенството с единството, са Светият Дух, понеже Отецът е единството, а Синът – равенството по битие. Тази любов, която е Светият Дух, без съмнение е и у двамата. Защото те двамата са един и същ Бог. Следователно св. Дух е Бог, не по-различен от Отца и Сина. Тъй като у Бога няма нищо друго освен Бог. Боеций добавя основателно и друга причина: “А това, дето, като се назоват Отец и Син и Свети Дух, три пъти се повтаря думата “Бог”, не означава, че трите единства правят много по число в това, което те самите са, ако имаме предвид изчисляваните неща, а не самото число. Защото там повторението на единството прави множество. А в онова число, което се съдържа в изчисляваните неща, повторението на единствата и множествеността не са причина за числово различаване на изчисляваните неща.”

Магистър Тиери от Шартър пише в съчинението си „За Деянията в шестте дни. За Божествената природа 30-47” (срв. В: Пет средновековни философски трактата, София, 1989):

„31. ….единството е самата божествена природа. И божествената природа е форма на битието на отделните вещи. Понеже както едно нещо е светло благодарение на светлината и топло благодарение на топлината, така и отделните вещи получават битието си от Бога. Ето защо с право се казва, че Бог е навсякъде с цялата Си същност. Следователно единството е форма на битието на отделните вещи. Откъдето с право се казва: ”Всичко, което съществува, съществува дотолкова, доколкото е едно”.

34. ….А единството, което, като бъде умножено, образува числата или единствата, от които се състоят числата, не нищо друго освен причастности на истинското единство и с това – екзистенции на творенията. Всяка множественост е сътворена от истинското единство, сиреч от Бога. Следователно в божествената природа няма никаква множественост, а значи – и никакво число.

36. …единството сътворява всяко число, а числото е безкрайно, то единството по необходимост не може да има предел на своето могъщество. Следователно единството е всемогъщо в сътворяването на числата. Но сътворяването на числата е сътворяване на вещите. Следователно единството е всемогъщо в сътворяването на вещите. ….

40. Следователно равенството и неговото пораждане по природа предшестват всяко число. А това, което предшества всяко число, е вечното. Следователно равното на единството и неговото пораждане от единството са вечни същност. Но не може да има две или повече вечни същности. Следователно единството и равното нему са едно и също нещо.

41. …за да обозначат тези свойства, които са присъщи на единството и равенството в тяхната вечна тъждественост, божествените философи са предложили думата “лице” така, че вечната субстанция се нарича лице на пораждащия (доколкото е самото единство) и лице на породения (доколкото е самото равенство). …. Равното на единството е следователно като никакъв “образ и сияние” на това единство, образ, понеже е мяра, съобразно която единството действа във вещите, а сияние – понеже е това, рез което всички неща са различават едно от друго. Защото всички неща са различни помежду си по собствената си цел и мяра.

42. А тази мяра или равното с единството древните философи са наричали ту божествен ум, ту провидение, ту мъдрост на Твореца… същото това равенство е Словото на Божията същност Защото Словото Божие не е нищо друго освен вечното предопределение на Твореца за всички неща – предопределение на същността, качеството, количеството, ранга, времето и мястото на всяко едно от тях.”

Превод, подбор и адаптация: Иеродякон Петър Граматиков