Къде те боли?

Авва Исидор

Който и да отиде при отец Исидор, той ще го учи да се моли с Иисусова молитва, съставена от него, или, може би, открита му свише. И сам Старецът непрестанно се молеше с нея. За Стареца тази молитва (любознателният читател ще я прочете малко по-нататък) беше много важна, заради борбата с помислите и я считаше за изпълнена с благодатна сила. Може да се предполага по някои признаци, че сам той я е узнал в някакво видение; но върху произхода ѝ той не се разпростираше, макар че с голяма настойчивост съветваше всички да я четат.
Умиротворяване на душата, укротяване на раздразнителността, злобата и гнева, прогонване на блудните помисли и страстните мечтания – ето за какви нужди най-добре от всичко помага тази Молитва за петте рани на Спасителя и за пронизаната с меч душа на Пречистата Негова Майка. Така казваше Старецът и като доказателство понякога привеждаше пример за това, как веднъж тази молитва разтресла бесовете, обхванали една жена.
Старецът казваше тази молитва, обърнат с лице към иконата в обков и стъкло. Първата част той произнасяше забавено, като че ли с някакво очакване, при това с поглед върху Светото Разпятие. При произнасянето на втората част съзерцаваше иконата на Пречистата Дева Богородица. Тази част от молитвата произнасяше забързано, с оживление и радостна надежда. И, вече казал тази неголяма молитва, Старецът даже външно се преобразяваше. Сякаш някаква светлина се излъчваше от очите му и сякаш целият просияваше от онази празнична, пиршествуваща радост, която можем да доловим само в „Песен на песните“, а още и от Брака на Агнеца в Откровението на свети Йоан Богослов. Благодатното въздействие на молитвата се виждаше преди всичко в него самия.

Той знаеше това. Затова и толкова често настояваше и молеше другите да се лекуват с това лечение.
„Прекръсти се разумно – ето така, – и изкушението ще отмине – казваше той на своя посетител, когато този човек се оплакваше от изкушение, от тъга или огорчение, при което Старецът се кръстеше, четейки Иисусовата молитва. „Ако усетиш у себе си възбуждение, то кажи така (и нататък следваше молитвата), и се обърни към Божията Майка. Тя самата е чиста, обича чистотата, – и на тебе ще помогне“.
С такива и с други подобни думи старецът Исидор убеждаваше да се молим с Молитвата за петте рани на Господа Иисуса Христа и за пронизаното от болка сърце на Неговата Пречиста Майка Дева Мария. Но, докато Старецът беше жив, кой знае защо приемаха тази молитва неприязнено, – както братята от Скита, така и миряните. Чудно защо; даже и почти никой не беше я запомнил, макар че нито е трудна, нито е дълга… Някои даже я намираха за неприлична, една такава „простонародна“ – както казваха образованите, при това и не е взета от книгите, – на такава молитва Старецът учи всеки, когото срещне.

„Той сам е съчинил тази молитва – разказва един от братята. – Чудя се как е имал смелостта. Отиваме заедно у някого на гости – и току си натрапва своята молитва и тетрадчица“ (тоест листчетата, за които вече стана дума).

Така беше приживе на духоносния старец Исидор. Но веднага щом си отиде от този свят, и мнозина бързешком се сетиха, че не знаят Молитвата за петте рани, един от друг си я запреписваха за молитвено ползване, а някои и наизуст я понаучаваха. И мнозина свидетелстват за голямата благодатна сила на Молитвата на стареца Исидор, особено против скверни помисли и нелепи мечтания. „Молитвата за петте рани на Спасителя е така силна – казваше от собствения си опит един от братята от Скита, – така силна, че демоните не могат да ѝ противостоят“.

Ето ти, богомислени читателю, този последен земен дар от нашия отец, беловласия старец Исидор. Казвай си я за душевно и телесно здраве и научи и твоите ближни да се молят с нея, заради паметта на Стареца, и по неговите молитви Господ да те помилва.

МОЛИТВА ЗА ПЕТТЕ РАНИ НА СПАСИТЕЛЯ,
на която старецът Исидор учеше своите духовни чеда

Къде те боли?
Сложи ръката си на челото и казвай:
Господи, увенчан с трънен венец на Твоята глава, до кръв и мозък пронизан, заради моите грехове;
Снеми ръката си до десния крак и казвай:
Иисусе, в десния крак Си прободен с железен гвоздей заради моите грехове;
Положи ръката си на левия крак и казвай:
Христе, в левия крак Си прободен с железен гвоздей заради моите грехове;
Повдигни ръка на дясното рамо и казвай:
Сине, в дясната ръка Си прободен с железен гвоздей заради моите грехове;
Премести ръка на лявото рамо и казвай:
Божий, и в лявата ръка Си прободен с железен гвоздей заради моите грехове;

и в реброто с копие Си пронизан, от реброто кръв и вода Си източил за изкупление и спасение на нашите души;
Богородица да ме вразуми.
Обърни се с лице към иконата на Божията Майка и казвай:
И на Теб Самата меч прободе душата, та в много сърца да се отвори извор на покайно-благодарни сърдечни сълзи за цялото човечество.

Откъс от Солта на земята на свеш. Павел Флоренски, Омофор“, 2020. превод: Венета Дякова

*Заглавието е от редакцията