За добродетелите и пороците

Прочее, трябва да се знае, че човек, бидейки двойствен ­ съставен от душа и тяло, притежава и двойствени усещания и съответно ­ техните добродетели; като пет са душевните и пет телесните. А душевните възприятия, които езическите философи ги наричат възможности, са следните: разум, мисъл, мнение, представа и усещане. Телесните пък са: зрение, обоняние, слух, вкус и осезание. Откъдето двойни са и техните добродетели, двойни и пороците. Така че е нужно всеки човек да знае ясно колко са душевните страсти и какви са телесните.

За душевните добродетели казваме, че съществуват четири най-извисени, които са следните: мъжество, разумност, благоразумие и справедливост, и от тях се пораждат душевни те добродетели: вяра, надежда, любов, молитва, смирение, кротост, дълготърпение, издържливост на злини, доброта, негневливост, божествено познание, безстрастие, простота, невъзмутимост, непритворство, несуетност, невисокомерност, независтливост, безхитрие, несребролюбие, състрадание, милосърдие, дарителство, безстрашие, безпечалие, разкаяние, достопочтеност, боязън, желание за бъдни добрини, стремеж към царството Божие, въжделение да бъдем осиновен и [от Бога].

Телесните добродетели са следните (или по-скоро средствата на добродетелите), получаващи се в знание и от Бога, водещи човека вън от всяко притворство и угодничество, в напредъка на смирението, и към безстрастие. И това са: въздържание, пост, жадуване, будуване, нощно стоене, непрестанно коленичене, немиене, еднодрешие, ядене на сухоежбина, оскъдно ядене, бързо ядене, пиене на вода, а не на вино, лежане на постеля на земята, бедност, безимотие, занемареност, некокетничене, несамолюбивост, уединение, спокойствие, седене вкъщи, оскъдност, самодостатъчност, мълчание, вършене на дело със собствените ръце и всякаква поносимост на зло, упражнение на тялото, всички от които са именно най-нужни и полезни, при положение, че тялото е здраво и когато е обезпокоявано от плътски страсти. А ако боледува и е оцеляло с Божия помощ от тях, не са толкова необходими, тъй като светото смирение и молитва изпълват всичко.

Длъжни сме прочее да кажем и за душевните, и за телесните страсти. А душевните страсти са тези: забрава, невежество, от тези именно страсти окото на душата, т. е. умът, помрачен, се управлява от всички страсти, каквито са тези: безбожие, неправилно мнение, т. е. всяка ерес, сквернословие, гняв, яд, злъчност, избухливост, човеконенавист, злопаметност, злословие, осъдителство, неразумно униние, страх, боязън, свадливост, ревност, завист, празнословие, възгордяване, притворство, лъжа, неверие, желание за повече, желание за материални придобивки, пристрастие, привързаност към земни неща, равнодушие, стиснатост, неблагодарност, мърморене, тщеславие, предубеденост, намусеност, самохвалство, властолюбие, старание да се харесаш на хората, измамничество, безсрамие, нечувствителност, ласкателство, престореност, присмехулство, двуедушие, свикване с греховете на страстната част [на душата] и непрекъснато занимаване с тях, блуждаене на мислите, любов към себе си ­ родителка на всички злини; и коренът на всяко зло е сребролюбието, и злонравие и порочност.

А телесните страсти са: лакомия, ненаситност, разкош, пиене, скришно ядене, всякаква страст към удоволствия, блудство, прелюбодейство, необузданост, нравствена нечистотия, кръвосмешение, развращаване на деца, скотоложство, зли желания и всички противоестествени и срамотни страсти, кражба, обиране на светини, разбойничество, убийство, телесно отпускане и наслада от щенията на плътта (когато тялото е по-здраво), гадателства, магии, заклинания, птицегадателства, клюкарство, кокетничене, гласене с обеци, празни приказки, украшения, масаж на лицата, осъдително безделие, блуждаене на мислите, хазарт, пристрастеност и злоупотреба със светски удоволствия, живот заради тялото, който затлъстява ума и го прави земен и животински, и никога не позволява да се издигне към Бога и към усъвършенстване на добродетелите.

Корени на всички страсти и както някой би казал ­ буйства ­ са любов към удоволствието, любов към славата, любов към парите, от които се ражда всяко зло. Но не съгрешава човек в никакъв грях, ако преди това, както казва най-мъдрият между аскетите Марк, не са го надвили и подчинили тези могъщи гиганти; именно: забравяне, нехайство и невежество. Тях ги поражда удоволствие и отпускане, това ­ да обичаш слава сред людете, подмазване. А първичен причинител на всички тези и в качеството на най-зла майка, както се каза вече, е самолюбието, или неразумна любов към тялото и силната възбуда, защото разпиляване и освобождаване на разума по шеги и срамнодумства са гостоприемници на много злини и падения, като волнодумството и смеха.

Освен всичко това,трябва да се разбира колко разнозначна и разновидна е страстната любов към удоволствия и че много удоволствия мамят душата, когато не е трезва по Бога, не се държи от страх Божи и от любов Христова, заета от труд върху добродетелите. Именно защото хиляди удоволствия се носят, като теглят очите на душата към себе си: тези са [удоволствия] на телата, на парите, на разкоша, на славата, на безгрижието, на гнева, на общественото положение, сребролюбието, излишеството. И в измамността изглеждат с вид бляскав и угоден; способни са да привлекат онези, които гледат с почит такива неща и не обичат особено добродетелта, и не издържат нейната твърдост. Всяка връзка с нещо земно и пристрастието към нещо от материалните неща предизвиква безполезно и [дори] вредно удоволствие и наслада на пристрастения. Страстното либидо на душата у него показва как заради това [той], потиснат поради лишаване от възжелаваното, се подхвърля на гняв, яд, тъга и злопаметност.

Но ако посредством пристрастието и що-годе утвърден навик, изглежда, че неусетно и нелечимо човек се носи чак до края на неразумното пристрастие, което подготвя хванатия чрез скритото в себе си удоволствие. Защото, както се каза по-рано, удоволствието, предизвикано от желание е разнообразно; и то не само с блудство и с друга телесна наслада се възпълва, но и с останалите страсти. Следователно да си мъдър не е само това да се въздържаш от блудство и подстомашни удоволствия, но и да бъдеш вън от останалите удоволствия. Поради тях обичащият парите, среброто и разкоша е неутолим. Също както онзи обича тялото, така този ­ парите. Но този е по-ненаситен, доколкото няма такава сила от природата, която да го отблъсне.

Така че ние трябва ясно да разберем, че любовта към удоволствията не се заключава само в разпуснатост и наслада на телата, но и във всеки начин и дело по личен избор на душата заради пристрастие. Но за да се разбере по-ясно още за страстите според тримерието на душата, решихме следното вкратце да изложим.

За триделността на душата

Душата се разделя на три: разумна, чувствена и нагонова. От разумната греховете са следните: неверие, ерес, неблагоразумие, злословие, неблагодарност, и одобрение на телесните грехове, които се пораждат от страстния дял [на душата]. Лечението на тези злини е непоколебимата вяра в Бога, истинните и твърди и православни догмати на благочестието, непрестанна грижа за помислите на духа, чиста и непрестанна молитва, както и причастяване пред Бога.

За чувствената

На чувствения дял греховете са следните: малодушие, омраза, коравосърдечие, злопаметност, завист и убийство, непрекъсната грижа за такива неща. Лечението и терапията на тези е човеколюбие, любов и доброта.

За нагоновата

На нагоновия дял греховете са следните: чревоугодие, лакомия, обилно пиене на вино, блудство, прелюбодейство, нечистотия, необузданост, любов към парите, страст към празна слава, и към злато и богатство, и към плътски удоволствия. Тяхното лечение е: пост, въздържание, дълготърпение на злини, нестежание, раздаване на личните средства на бедните, стремеж към онези бъдещи безсмъртни блага, търсене на царството Божие и искрено желание за осиновяване от Бога.

Нужно е да напишем нещо и за преценката на помислите, родени от страст, чрез които се извършва всеки грях.

Осем са всички помисли, обхващащи злото: помисъл на чревоугодие, този на блудство, на сребролюбие, гняв, тъга, небрежност, тщеславие, високомерие.