Отиде си писателят Димитър Коруджиев
Не аз живея, а Христос живее в мен. Това е Православието.
Истинският православен е на две хиляди години. Животът му е дълъг колкото Свещеното Предание, а то е вечно настояще.
Добрият християнин прилича на свещ, която гори непрестанно.
„Най-сетне започна да мислиш като възрастен.” Православният се ужасява от такива думи.
Да не бъркаме смирението с падналия дух.
Християнинът е по-спокоен външно от останалите хора, а живее всъщност много динамично. Духовното движение, духовния копнеж – те не ги познават като него.
Не е възможно светлината и тъмнината да обитават едно и също място. Доказват го денят и нощта.
На 83 години си отиде писателят Димитър Коруджиев, автор на книгата „Разговор за Бога (Православни фрагменти)“ и на други християнски текстове за възрастни и за деца.
Първата му публикация е във в. „Пулс“ през 1965 г. Автор е на християнска литература, художествена проза, есеистика, детска литература, както и на пиесите „Омагьосаният кръг“ и „Стаята“.
Димитър Коруджиев е роден в София на 26 декември 1941 г. Завършва гимназия (1959) и Българска филология в Софийския държавен университет (1966). Работи като редактор в отдел Култура на в. „Труд“ (1966–1972), във в. „Народна култура“ (1972–1974), в отдел Белетристика на сп. „Пламък“ (1974–1976), в издателство „Български писател“ (1976–1989), а след 1989 г. – в сп. „Съвременник“ и в. „Демокрация“. Вестник „Демокрация“ е създаден в дома му от група известни писатели и журналисти през зимата на 1989–90 г. От 1990 до 1997 г. води седмична есеистична рубрика във в. „Демокрация“.
Той е общественик, участник в дисидентските групи през 1988–89, един от основателите на СДС, член на НСРТ (1997–2001), председател на Движение „Християнско възраждане“. Постоянен председател на журито на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев“.
Носител е на президентския орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено големи заслуги в областта на културата“. Носител е на две награди на Министерство на културата, награда на Министерство на образованието, годишна награда на Съюза на българските писатели и други литературни награди. Последната от тях е специалната награда на Портал Култура за 2015 г.: „За неговия изключителен принос към модерната българска проза и възвръщането и „по пътя на душата“. Носител на националната журналистическа награда „Паница“ (в категория коментар/проблемна статия) на Фондация „Свободна и демократична България“ (1995).
Негови книги са преведени на гръцки, немски, румънски, руски, унгарски, френски, английски език.
Опелото ще бъде на 9 януари, четвъртък, от 12:45 ч. в църквата „Св. Георги“, София.
Бог да го прости. Вечна и блажена да е паметта му.
Литературно наследство:
1972 – „Ще мине време“ (разкази)
1974 – „Коридори в дъжда“ (повест)
1975 – „Нощната улица“ (разкази). София: Български писател
1976 – „Остров от тишина“ (разкази и новели). Варна: Георги Бакалов
1978 – „Подозрението“ (повест). София: Народна младеж
1980 – „Невидимият свят“ (разкази). София: Български писател
1981 – „Мигът преди здрачаване“ (разкази и новели). София: Профиздат
1984 – „Градината с косовете. Из спомените на вечния редник“ (роман). София: Военно издателство
1986 – „Домът на Алма. Шведски записки“ (роман). София: Български писател
1988 – „Къща под наем“ (роман). София: Профиздат
1992 – „Десет години по-късно“ (роман). София: Слънце
1995 – „Преди да се умре: Фантазия за Сашо Сладура“. (роман) София: Литературен форум
2008 – „1989“ (роман)
1974 – „Този чудесен ритъм“ (очерци)
1979 – „Болката, когато е прекрасна“ (есеистични фрагменти). Варна: Георги Бакалов
1991 – „Пуснете слънчевата светлина. 77 есета от в. „Демокрация“ (политически есета). София: Златорог
1995 – „Християнската свобода“ (есета)
1995 – „Пътят на душата“ (есета). София: УИ „Св. Климент Охридски“
1999 – „Всичко е история“ (есета)
2001 – „Тайнствения бард“ (есета)
2003 – „Разговор за Бога“ (православни фрагменти)
2004 – съавтор на книгата „Християнска етика“ заедно с Д. Киров и Д. Свиленов, излязла в половинмилионен тираж след многократно преиздаване (безплатно разпространение). През 2016 г. книгата излиза на френски и се разпространява в християнски училища във Франция и Белгия.
За деца и юноши
1980 – „Градското джудже“ (повест за деца). София: Отечество
1982 – „Приключение на таванския етаж“ (роман за деца и юноши)
1983 – „Крадци на книги“ (повест за деца). София: Отечество
2005 – „Жития за православни светци, разказани за деца“
2015 – „Спасеното семейство – Християнски роман за деца“
Източник: www.koroudjiev.net ; dnes.bg; hilife.bg