Какво е становището на Църквата относно контрацепцията?

Източник: Life Line

Редакционен отговор в рубриката Life Line на православното издателство Light & Life Publishing

В съвременното православие има две позиции по въпроса за контрола на раждаемостта. Първият подход е много близък до римокатолическото разбиране, че сексуалният контакт е уместен единствено в рамките на брака с цел създаване на поколение. Тук сексуалният контакт е видян в отрицателна светлина – едно необходимо „зло” за продължаване на рода. В самата си основа бракът в тази традиция не е нищо повече от „узаконен разврат”. Този възглед изглежда силно повлиян от монашеството и римокатолицизма и акцентира върху биологичната страна на сексуалното общуване.

Вторият подход разглежда човека по-холистично и вижда брака и нормалното сексуално общуване, което възниква в този контекст, като имащи повече от една цел. Православното богословие учи, че бракът има три цели: психо-социологическа („да бъдат свързани заедно”), възпроизводителна („създаване и отглеждане на деца”) и духовна („две същности, които се съединяват в едно”). Според това разбиране сексуалният контакт в брака няма винаги непременно възпроизводителна цел, но може да бъда израз на близост и духовно общение. Доколкото е ясно, че във всеки брак следва да се реализира възможността за създаване и отглеждане на деца, то контрацепцията е уместна за конкретно семейно планиране или след като е приключило отглеждането на децата. Най-приемливи методи са тези, които не допускат зачеване, за разлика от онези, които прекъсват процеса след оплождането и закрепянето на плода. Според това разбиране естествените методи за семейно планиране (календарен), противозачатъчното „хапче”, презервативи, както и други бариерни противозачатъчни методи, са приемливи. Постоянната стерилизация при мъжете (вазектомия) и жените (връзване на маточните тръби) е уместна след раждането на желания брой деца.

Второто становище е това, което най-често се възприема в Съединените щати, а все повече и по света. При него отсъства законническият подход на първото становище и любовта, бракът и сексуалният контакт се разглеждат по един тайнствен начин. Подчертава се фактът, че човекът е съставен от душа и тяло, и се отхвърля платоническият възглед, че тялото (и неговите функции) са лоши по природа и низши по отношение на душата. Като акцентира върху тайнствената природа на брака и психосоматичната същност на човека, вторият подход е по-близък до православното разбиране за истината.