Неделя след Богоявление
Всеки голям наш празник се предшества от четене на паримии на вечернята. Те са текстове от Стария Завет, подбрани от Църквата като предобрази на празничното събитие. (В скоби ще отбележим, че римокатолиците четат същите паримии по време на литургията преди Апостола и Евангелието. В практическо отношение тази практика е по-правилна, защото у нас вечерня не се служи или на нея идват съвсем малко хора). Една от паримиите е взета от книгата на св. пророк Исайя, 49 глава, писана седем века преди Христос. В ст. 6 Бог възвестява Своя предвечен план на Сина Си, идещия Месия: "Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища".
Същата тема е продължена в днешната неделя след Богоявление. По време на св. литургия се чете откъс от Евангелието на св. Матей, 4 глава, в който се казва: "Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина…" (ст. 16). Евангелистът има предвид жителите на "пределите Завулонови и Нефталимови, отвъд Йордан, езическа Галилея" (ст. 15). След обезглавяването на св. Йоан Кръстител Христос се оттегля в родната Галилея. Той не остава в Назарет, който го отхвърля, а отсяда в Капернаум. Този град днес представлява развалини в местността Тел Хум на северозападния бряг на Галилейското езеро. Тук е разкопана синагога от края на ІІ в., под която се намират основите на друга, построена от базалтов камък – несъмнено тази, в която е проповядвал Христос.
Коя е светлината, за която свидетелстват пророк Исайя и евангелист. Матей? Това е Богочовекът Христос, наречен от св. Лука "светлина за просвещение на езичниците" (2:32) и от св. Йоан "светлина на света" (8:12). Без светлина няма движение в правилната посока, а хаотично лутане; няма истина, а лъжа; няма живот, а смърт. Спасителят ни просвещава с познание за Бога – за Неговата същност, за Неговите свойства и за Неговото отношение към света. Той ни дава и познание за човека, неговата непостижима стойност като чедо на Бога по благодат и неговата душа, която е по-ценна от целия свят. Като приемаме светлина от незалязващата Светлина – Христос, ние трябва да я излъчваме чрез благодатно слово и достоен живот. Призвани сме да се изпълним с тази светлина, за да стане действителност словото, изречено от Иисус: "Така да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец" (Мат. 5:16).
Само като видят нашите дела, хората ще повярват, че нашата светлина е от Бога, че думите ни имат същата истина и сила, каквито са имали думите на апостолите и на самия Христос. Само като проявяваме вярата си в безкористна и чиста любов, ние свидетелстваме, че Иисус, Божият Избраник, продължава да извършва спасителното Си дело. Нашата вяра ни вдъхва увереност, че възкръсналият прославен Христос присъства и действа тук и сега. Ние чувстваме Неговото невидимо присъствие в нашите църкви, когато се извършва св. тайнство на Евхаристията, когато се чете Свещеното Писание, когато се молим и пеем с едно сърце и една душа. Това се потвърждава и от самия Спасител: "Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20).
Тъй като никога повече не се връща в Назарет, Христос превръща Капернаум в център на Своите мисионерски пътувания. Когато учениците Му спорят в Капернаум кой от тях е по-голям, Той им дава урок по смирение (Марк. 9:33). В този град Иисус препоръчва на апостол Петър да плати данъка, който се полага на храма (Мат. 17:24). Именно тук Христос извършва много чудеса като изцелението на слугата на стотника (Мат. 8:5) и тъщата на Петър (Марк 1:29-30).
Най-парадоксалното е, че жителите на Капернаум, над които Бог излива толкова много благодат, не повярват в богосиновството на Иисус. Затова Той изрича сурово пророчество за града и даже го поставя по-долу от прокълнатия развратен Содом: "Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш… На земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе" (Мат. 11:23-24). Това предсказание на Спасителя се сбъдва дословно, защото от града са останали само купища камъни. Но тази трагична съдба е предупреждение и за всички нас, които нерядко сме потънали в еснафско самодоволство и самозаблуда.