„Не принудено, а доброволно” (1 Петр. 5:2)



Трябва да се възпираме в опитите си да претворяваме другите в образа и подобието, които ние сме си определили за тях. Срещаме се с всяко дете такова, каквото е, и осъзнаваме, че нищо няма да постигнем, ако се опитаме да наложим на някого да поеме по пътя на Божията воля.
„Тайната на спасението принадлежи на онези, които сами я изберат, а не на онези, които са принудени със сила”(св. Максим)1.

Старецът Порфирий казва: „Не трябва да притискаме хората да дойдат в Църквата. Христос е казал: „Който иска, да върви след Мене…” В молитвите си ние взаимно се поверяваме на Бога; молим Провидението да се докосне до сърцето на детето, преди да се намесим ние и да развалим нещата с липсата си на търпение.

Един студент бе доведен при мене от свой православен колега с надеждата да го убедя в божествеността на Иисус Христос.
С. М.: Добре сте дошли и не е нужно да се притеснявате; никой тук няма да се опитва да ви обръща към вярата. Може да отнесете със себе си всичко, което пожелаете, и да оставите тук всичко, което искате.
Невъзможен е диалог с човек, който се чувства заплашен; освен това ние не започваме набързо повърхностни разговори с човешки доводи и убеждения, подобно на секта, която използва пропагандата.
Студент: Нямам нищо против да науча нещо за вашата вяра.
С. М.: Аз имам убеждения, свързани с Иисус Христос, но не ми се иска да споря с вас за тях. А и не съм непогрешима. Това не прави относителни нашите догматически убеждения.
Ако ви попитат направо, не можете да отречете Христовата божественост. Но понякога помага да оставите другия човек да гледа на това като на отворен въпрос, за да усеща свободата да се интересува и изследва въпроса искрено, без натиск откъдето и да е. Така човек отваря пътя, а прякото убеждение има обратния ефект и засилва съпротивата срещу християнската истина. А аз бях искрена; съвсем не мога да твърдя, че разбирам всичко съвършено.
Студент: Н. [приятелят, който го беше довел] изглежда смята, че разбиранията ми за Христос се нуждаят от коригиране.
С. М.: А вие какво мислите за Него? Смятате ли, че това, което е учел, е безсмислица? Подчертавам, че задаваме такива въпроси не за да разпитваме или да се преструваме на заинтересовани. Харесваме младите хора такива, каквито са.
Студент: Не, възхищавам се на учението Му. Смятам, че това е най-добрият начин за нас да се опитаме да живеем.
С. М.: А за вас Той Самият жив ли е?
Студент: Да, вярвам, че е жив, но по начина, по който всеки друг е жив след края на земния живот. Не виждам нуждата да се богословства за Него.
С. М.: Чувствате ли, че бихте могли да разговаряте с Него?
Студент: Да, както с всеки друг.
С. М.: Значи няма нужда да обсъждаме това. Той знае по-добре от вас или мен Кой е Той и какво е важно да се знае за Него. Защо не попитате Него в какво е същността на цялата тази божественост и колко от нея е истина и какво значение има тя?*
Студентът остана доволен и се съгласи, а разговорът се промени. Православният студент беше разочарован и не разбра защо промених темата и „пропуснах шанса да защитя нашата вяра”. Но кой би могъл да я защити по-добре от Господа, към Когото човек се е обърнал в доброволна, открита и искрена молитва?

Отец Порфирий казвал, че интелектуалната защита на православието трябва да става с пастирска цел. Вярата е междуличностно познание на Невидимия и предполага увереност в това, че благодатта е в сърцето, предполага и убеждение на съзнанието. В разговорите, както и в апологетичните книги, трябва да има съпричастност между участниците.

* При друг случай се опитах пак да направя това „успешно предложение”, но човекът реагира остро, сякаш се опитвах да поощрявам окултен или медиумен контакт с мъртвите. (Когато се съгласих с доводите му да не се опитва да общува с Христос, неговият приятел християнин беше разочарован!) Това беше човек, който се молеше, макар и по странен начин, така че му предложих да пита Бога за Христа.
От която и да било „страна”, човешката или божествената, ние можем да достигнем до Личността на Христос.

Бележки

1On the Lord’s Prayer. // Philokalia. Vol. 2. London, Faber and Faber, 1981, p. 289.

Откъс от Разговори с децата. Споделянето на вярата от монахиня Магдалена, (вече и в аудио формат)„Омофор“, 2012, превод: Людмила Митева

🎧 Разгледайте и свалете книга за слушане от нашето издателство от този линк >>>
🎙 Подкрепете инициативата ни за записване на православни аудиокниги от този линк >>>
🎗 Станете редовен дарител за нашите каузи и проекти в Patreon от този линк >>>

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...