Защо Църквата е против магията

В редакцията на руското православно списание ,,Фома“ (носещо името на св. апостол Тома – бел. прев.) пристигна следното писмо:

Кажете защо Църквата забранява магията, след като това действа? Неотдавна чух как един свещеник предупреди енориашите си за опасността от лечение с баене и особени молитви. Това винаги ме е учудвало. Въобще не разбирам какво противно на Бога има тук, щом това реално помага на хората да се избавят от болката? Защо Църквата определя целителите като слуги на дявола, и с какво тогава те се отличават от блажената Матрона, от старците, от свещениците, по чиито молитви също често се извършват чудеса? Това какво е, да не би църковните целители да са в конкуренция със своите “несистемни колеги”?

И какво им е лошото например, на безобидните гадаения, които не могат да причинят никаква физическа вреда? Струва ми се, че някой от отците на Църквата (може би следвайки своята гордост), просто е казал някога, че целителството, врачуването и всяка друга магия, са проява на тъмните сили, а хората са възприели това за истина, сляпо следвайки “установените правила” на Църквата.

С уважение: Николай, Псковска област. 

Как се отнася Църквата към магията и защо, отговаря психологът Александър Ткаченко

 

 

Теория на конспирацията – кой стои зад врачките и народните лечители?   [i]

Най-краткият отговор на това, драги Николай, може да бъде такъв:

Църквата забранява магията, именно защото неназованото във Вашия въпрос “това” наистина действа.

А сега е време да поговорим по-подробно какво точно е самото “това”.

За непосветения човек магията е някакъв аналог на използваното в кибернетиката понятие “черна кутия”. Там така наричат устройство в схема, чиито принцип на действие е неизвестен. Известно е само това, че сигналът, преминавайки през него, на изхода променя характеристиките си. А какво точно се случва вътре в “черната кутия”, това няма значение. Да кажем, че специалистите трябва да тестват работата например на телефонна станция. За целта те няма да проверяват подробно всички детайли и схеми на много сложното устройство, а просто ще прозвънят всички линии. И ако има сигнал на изхода, значи устройството работи. А всичко, което е между сигнала на входа и изхода, е точно тази “черна кутия”.

 

  В черната кутия са се притаили дяволи…

Методът на “черната кутия” използваме ежедневно и във всекидневието си, колкото и неочаквано да звучи това. Ето например човек го заболява главата. И той какво прави? Правилно – пие хапче, да кажем Аналгин (сигнал на входа на системата). След известно време главата престава да боли (сигнал на изхода). Какво се случва в организма след попадане в него на малката таблетка, това човекът обикновено не го интересува въобще. За него е важно само, че му е минало главоболието.

Но какво ще стане, ако вместо да вземе таблетка Аналгин, той си инжектира силнодействащо наркотично вещество, например морфин? От гледна точка на принципа на “черната кутия” няма да се измени нищо: на входа има лекарство, а на изхода – резултат под формата на избавяне от страданията. Значи  “това” действа. Но след известно време от ползването на опиевия препарат у човека неизбежно ще възникнат проблеми, които са далеч по-сериозни от обикновеното главоболие.

Затова морфинът, както и редица други наркотични средства, се води на строг отчет и се изписва само с рецепти, които се проверяват и в аптеката по три пъти. А лекарите, отдавна уморени от подобни предупреждения, отново и отново категорично забраняват самолечението, знаейки до какви печални последици може да доведе изказаният от Вас принцип “но нали това действа”. Да, то действа. Само че, ако не знаеш как и защо, ти винаги се намираш в зоната на риска. Понякога – на смъртоносния риск.

Магията от тази гледна точка е класическа “черна кутия”. Подула му се на някого бузата, лекарите лекували, лекували, но нещо не им се получило. Отишъл той при “лечителката”. Тя прокарала длани пред лицето му, пошушнала непонятни думи, напръскала бузата със “заредена” вода. И на другата сутрин отокът все едно, че го е нямало! А какво е станало? Какъв е принципът на това лечение? Какво лежи в основата му? На човека въобще и не му е важно това. Той безпаметно се радва, че болката му е минала.

И така, Николай, Църквата забранява строго и категорично подобни методи на лечение, именно защото тези методи работят, но самите “целители” обясняват мъгляво същността на тяхното действие, или въобще не го и обясняват. Както вече беше казано – типична “черна кутия”.

И доколкото тук става дума не за електричество или фармакология, а за “духовни енергии” и “ефирни биополета”, може изведнъж да се окаже, че в тази “черна кутия” има най-обикновен бяс. Да, да,  този същият паднал ангел. Зъл дух, станал враг на Бога и убиец на хора.

А може би и да не е така; или може да е така, както пишете Вие, Николай. Може да е някакъв странен феномен, индивидуална способност на отделни хора, неопознати все още възможности на нашата природа и пр. и пр. Да, всичко може да е. Теоретично. И тогава какво да направим? Дали да играем на руска рулетка с нашето спасение?

Нали това е христоматийният избор на сапьора – дали да отреже червената жичка на бомбата или синята? Ако си познал, ти си щастливец. Ако сгрешиш, обаче, даже няма да има какво да се погребва.

Само че в духовен смисъл за сапьора все пак е по-просто. Ако той загине, спасявайки хора (т.е. на езика на Евангелието – отдаде живота си за своите приятели), на онзи свят ще го срещнат ангели и Христос ще му каже: “Всичко, което си направил за един от тези най-малките, за Мене си го направил. Дойди, благословен от Отца Ми и наследи Царството, приготвено за тебе!”

Клиентът на магьосническите приемни може да проживее дълго на този свят, благодарение на усилията на своите “целители”. Но след смъртта, той накрая ще види очи в очи кой в действителност стои зад тези негови удивителни и непонятни изцеления. И чак тогава ще разбере какво е истинското щастие. Но вече късно. Демонът от “черната кутия” не прави нищо за хората, без да приведе на своята сметка отплатата за оказаните “услуги”. Предоставяйки му (дори несъзнателно) тялото си за изцеление, човек на практика е сключил сделка със злия дух и е подчинил душата си на волята му. Целият му живот от този момент нататък е преминал под незаспиващия “патронаж” на същество, чиято единствена цел е вечната гибел на неговият “подопечен”. Ето с кого го очаква среща такъв нещастен човек. Страшно е даже да си представим какво означава това – да се окажеш след смъртта си в съобществото на демон-душегубец. А всичко започна от някаква дреболия, от подута буза.

Съществуването на Бога, бесовете, ангелите не може да бъде доказано рационално; без съмнение то се постига с вяра. Но затова пък, както казва Паскал, може да се направи мислен експеримент: “Ако няма Бог, а аз вярвам в Него, то аз не губя нищо. Но ако има Бог, а аз не вярвам в Него, тогава губя всичко”.

 

Кармата и нейните привърженици  [ii]

Ето именно от тази загуба на всичко предпазва църквата своите членове, дори в тези случаи, когато “целителите” са не просто шарлатани, а действително имат обширна и в някои случаи напълно успешна практика. Но Църквата съвсем не прави това от съображения за конкуренция.

Светителят Йоан Златоуст е написал: “Нека да сме болни, по-добре да си останем болни, отколкото заради освобождението от болестта да паднем в нечестие. Демонът, дори да излекува, повече ще навреди, отколкото да донесе полза. Ще достави полза на тялото, което не след много време непременно ще умре и изгние, а ще навреди на безсмъртната душа. Дори и ако по допущение Божие демоните понякога изцеляват (при заклинания и пр.), то такова изцеление бива за изпитание на верните християни. И не защото Бог не знае тяхната верност, но за да се научат да не приемат от демоните нищо, дори изцеления.”   Както виждате, Николай, тук дори дума не става за някакво “преразпределение на пазара”. “По-добре да си останем болни…”- ето цялата конкуренция.

Да, в Църквата винаги е имало хора, на  които Господ дава дар да изцеляват от болести. Но тях можем да ги отличим от маговете по един най-основен признак – че те никога не приписват извършените изцеления на себе си, на своите способности, на връзките си с “ефирния свят”.

 

През всички времена те с пълен глас проповядват, че истинският лечител  на душите и телата е само нашият Господ Иисус Христос, Който е сътворил човека и поради това е способен да изцели всяка негова болест. И молитвите си за изцеления те винаги насочват съм Него, към Майката Божия, към светите Божии угодници.

 

Още един важен момент: светите целители винаги са били църковни люде. Или са били духовници – епископи, свещеници и дякони, или благочестиви миряни, които редовно се молят в храма, не пропускат богослужение, изповядват се, причастяват се със Светите Христови Тайни. Което въобще не може да се каже за “потомствените магове-лечители шесто поколение”. Маговете (или както и да се наричат още – бел. прев.) също могат да се обявяват за православни, да се накичат с кръстове от глава до пети, да направят иконостас на всяка стена на приемната си, да окачат кандила пред иконите и да опушват с тамян по време на магическите си сеанси. Но ходят ли на църква тези хора? Колко често се изповядват и причастяват? Кой им е духовникът? Благословил ли ги е той за техните “целителства”? На тези прости въпроси магът няма да има прости отговори. Макар да е напълно възможно да са искали благословение, но те със сигурност не са го получили. Свещеник Даниил Сисоев (застрелян през 2009 г, получавайки преди това многократни заплахи заради активната си мисионерска дейност и изобличенията на неоезичеството и исляма – бел. прев.), описва случай от практиката си, когато към него се обърнали за подобно благословение:

“Да, към мен са се обръщали за благословение да практикуват т. нар. “народна медицина”. Нерядко това още в началото започва с лъжа. Отначало “Благословете да се заема с билколечение!” Е, Църквата няма нищо против лечението с билки. А по-нататък се получаваше някакъв подобен диалог:

– Как точно ще лекувате?

– Ще лекувам с билки. А за да действат по-добре, ще им прочета и молитвички.

– А кой ви  е казал да четете подобни молитвички? И какви са тези ,,молитвички“?

– Ами с нас се свързаха някои духовни сили, при нас дойде ангел (или светия).

– А сигурни ли сте, че е дошъл от Бога?

– Ама как може да смятате, че дошлият при мен не е светец?!

Естествено, никакво благословение не съм давал на такива хора. Не са ми известни случаи, свещеници да са давали подобни благословения”.

Към всичко това може да се добави, че за накичените с кръстове и икони магове лечителството е само една от другите услуги, наред с “развалянето на магии и привличащи магии за любов, снемане на венеца на безбрачието, диагностика на кармата” и всякакви други видове магически мероприятия. Дори само по списъка с предлаганите “услуги” лесно може да се види, че зад дейността на подобни ,,лечители“ стоят споменатите “черни кутии” с притаили се вътре бесове.

 

Истинските чудотворци

Обратно, в църковните изцеления няма никакви “черни кутии” с непонятно съдържание. Защото тук всичко се говори открито:  Господи, дойди и изцели болящия, ако това е съгласно с Твоята блага воля!  Нали може да се окаже, че за човека ще е по-добре да поболедува за някое време. Разбира се, Бог ни обича толкова силно, колкото не сме и в състояние да си представим. Но тази любов понякога се проявява и съвсем не така, както си я представяме. Ако Бог вижда, че за човека, за спасението на душата му, ще е по-полезно да поболедува, Той няма да се захване да го изцелява. И това ще бъде най-истинската проява на любов към този човек.

Затова и църковните целители-чудотворци никога не обещавали “стопроцентов резултат”, както можем за прочетем в рекламните обяви на съвременните магове. А ако вече Бог действал чрез тях, то това е било несъмнено свидетелство именно за Божието действие. Ето как описва един такъв случай Библията, в трета глава на Деяния на светите апостоли:

“1. Петър и Йоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. 

2. Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
3. той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
4. А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
5. И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6. Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
7. И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
8. и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
9. И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
10. и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него…”

За да стане по-ясно: хром от майчина утроба значи, че този човек е бил лишен от възможността да ходи още от раждането си. Той никога през живота си не е ходил, и даже не е стоял на крака. Нито телесната мускулатура, нито нервните проводящи пътища, нито рефлексите му, нито съответните участъци на моторните зони в кората на главния мозък – нищо от това не е функционирало при него. Пълна атрофия, никакви шансове за оздравяване. И изведнъж той подскача, скача от радост на внезапно укрепналите си нозе. И кого хвали за това; целителя ли? Хвали Бога, Чието Име само е направило с него такова дивно чудо. А самият православен целител спокойно продължава нататък, за да проповядва на хората Евангелието.

Това е същественото, което може да се каже накратко тук за разликата между “целителите” чрез магия, и светите чудотворци християни.

 

Самоизпълняващо се пророчество

А и с “безобидното гадаене”, Николай, нещата стоят по същия начин. И гадаенето е същата тази “черна кутия”, при която на входа има някакво действие, а на изхода – резултат във вид на предсказание на нечия съдба или някакво събитие. И изниква въпросът: ако това всичкото е само игра, безобидна лудория, и човекът не вярва в гадаенето, тогава защо въобще се занимава с него?

А ако той все пак, макар и мъничко, но вярва, тогава има всички основания да се замисли – как действа това нещо. Защото тук нали не става дума за някакви дреболии – изяснява се съдбата на човека, понякога за години и десетилетия напред. Каква е тази могъща сила, способна да помогне на човек да види бъдещето, и то при такива съмнителни манипулации като леенето на восък, разтичането на утайката от кафето и пасиансите с карти?

Най-просто би било да припишем тази сила на Бога – нали само Той притежава абсолютната пълнота от знания за всичко, и за Него бъдещето е така открито, както миналото и настоящето. Но такъв отговор е напълно изключен, защото в Библията Бог говори за такъв род дейности, много просто и недвусмислено: “ … не врачувайте и не гадайте.”  (Лев. 19:26).

Тогава кой стои в “черната кутия” и осигурява необходимата информация на изхода?

Изглежда, че в “безобидните” гадания и врачувания отново рискуваме да се обърнем към врага на човешкия род. А това винаги е свързано с беда и вреда за човека; ако не физически, то навярно с духовни.

Работата е там, че падналите ангели не знаят бъдещето, и по тази причина, не могат и да го предскажат. Затова пък могат да съчинят някакъв сценарий за човека, символично да го изразят в гадаенето, да го убедят в неговата “истинност” и последователно да насочват живота на доверилият им се нещастник към финалната точка на своето “предсказание”.

Колкото и да е странно, дори и съвременната наука е обърнала внимание на този феномен, давайки му названието The Self-Fulfilling Prophesy – самоизпълняващо се предсказание. Неговият автор, американският социолог Робърт Мертън, формулира механизма на такова предсказание по този начин: “Самоизпълняващото се пророчество е лъжливо определена ситуация, предизвикващо ново поведение, което превръща първоначалната лъжлива представа в реалност.”

Казано по-просто, вярата на човека в предсказаното започва да променя поведението му по такъв начин, че накрая предсказанието се сбъдва. За един от най-нагледните примери от този род можем да смятаме известната на всички от училищната скамейка “Песен за мъдрия Олèг” на Пушкин. Там князът дотолкова се загрижил от предсказанието на магьосника за смъртта си, която ще му донесе любимият кон, че веднага го дал за доживотно пазене при слугите си. А когато узнал, че конят му е умрял, по някаква причина отишъл да разгледа останките му, настъпил черепа на коня и получил смъртоносно ухапване от змия, изпълзяла от черепа. А би ли отишъл князът да броди между конските кости, и да ги ровичка с крак, ако навремето не бе повярвал на магьосника? Въпросът сигурно е излишен.

Наистина, американският социолог не включва в разсъжденията си бесовете; той затова е и учен. Затова пък в определението му звучи думата, която е изключително важна за разбирането на това, какво всъщност се случва при гадаенето. Тази дума е “лъжа” – лъжливо определение… лъжлива представа.

А пък на вярващите хора им е добре известно кого Свещеното Писание нарича дух на лъжата. Това е самия паднал ангел – дявола, за когото Господ казва: “ …Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.” (Йоан 8:44).

Древните римляни имали учение за fatum – предопределение, неизбежна съдба, която очаква човека, независимо от каквото и да е. Този езически принцип и днес лежи в основата на гадаенето. Човекът, решил да се занимава с гадаене, осъзнато или смътно вярва, че съдбата му е статична, като завършена картина, вече нарисувана от някой метафизичен художник. И че всичко, което става с него в живота, са само поредните фрагменти от едно гигантско платно, което постепенно се открива пред него. Но на него му се иска са надзърне и в утрешния ден, и във вдругиденшния… А пък ако може, да види и картината изцяло. Макар че, като се размислиш, каква полза от такова знание, дори да е истинско, щом знаеш със сигурност, че не можеш да промениш нищо от видяното? А при положение, че знаеш, че в “черната кутия“ между леенето да восъка и “узнаването” на съдбата си, може да се таи бащата на лъжата, който е открай време човекоубиец…? Навярно гадаенето, Николай, все пак не е толкова безобидно, както Вие пишете. И съвсем неслучайно Църквата предупреждава членовете си за него.

Християнството също предполага някаква обща картина на човешкия живот. Но за разлика от всички видове езически фатализъм, тази картина не е завършено платно. Всеки миг ние сами рисуваме на нея нови детайли, променяме сюжета, измисляме нови форми. Макар разбира се и тук да присъства някаква изначална зададеност.

Християните вярват, че Бог има Свой неповторим замисъл за всеки, в който се състои висшето благо за този човек. Но да следва Божия замисъл или да му се противи – това е личен свободен избор на всекиго от нас.  А християнинът може да узнае Божията воля за себе си, като съпоставя постъпките си със Свещеното Писание, учението на светиите и собствената си съвест. Да кажем, че ти предложат добре заплатена работа, където в твоите задължения ще влиза системна измама на партньорите на фирмата или на потребителите на услугите ѝ. Като тази измама е углавно ненаказуема – цялата дейност формално е в рамките на закона. А ти знаеш, че “… гнусен е пред Господа, твоя Бог, всеки, който върши неправда” (Второзак. 25:16). И в зависимост от твоето решение, по–нататъшният ти живот или ще се приближи до Божия замисъл за теб, или ще се отдалечи от него.

Ето така всички ние рисуваме картината на нашия живот – подвижна, пластична и незавършена до последния ни дъх. Така че гадаенето е абсолютно безсмислено занимание за християнина и поради това, че в мирогледа му просто няма никаква предварително нарисувана картина на бъдещето му.

Както пише светителят Василий Велики: “Не любопитствай за бъдещето, а се разпореждай с полза с настоящето. Защото каква ти е ползата да предузнаеш Божието решение? Ако бъдещето ще ти донесе нещо добро, то ще си дойде и без да го знаеш предварително. А ако е нещо скръбно, защо ти е да се измъчваш предварително? Искаш да се увериш в бъдещето ли? Изпълнявай предписаното от Евангелския Закон и очаквай наслада от благата.”

 

[i]Игра на думи – на руски заглавието е „Теория заговоров“, като думата означава и заговор, но и заклинание, баене.  Бел. прев.

[ii]  Игра на думи – руският неологизъм „карманник“ може да се изведе както от карма, така и от карман, т.е джоб.  Бел. прев.

 

Превод: мон. Синесий

Източник: Статията е публикувана в списание foma.ru

Използвани снимки:

Пътуване при врачката – стенопис в притвора на църквата на Рилския манастир https://wikivisually.com

Събор на светите безсребърници (личен архив м. С.)

Корица на книга за гледане на кафе