За една фалшива новина и духовните изводи от нея

Както почти всяка година, и тази решихме да се черкуваме за празника на св. вмчк Георги на Света гора. За разлика от друг път обаче, във връзка с посещението на премиера Борисов и очаквания особено голям наплив на поклонници (чух за над 1200 души!), помолихме да престоим в манастира „Ксенофонт“, който е един от трите на Атон, празнуващи Гергьовден като свой храмов празник.

Извадихме си разрешително да влезем с автомобил на Света гора и с ранния кораб „Агия Анна“ се отправихме на поклонение. На пристанището Дафни пристигнахме преди 9 ч., след което поехме към Карея и манастирите „Каракал“ и „Филотей“. По обратния път се отбихме в „Иверон“, за да се поклоним на иконата на Божията майка „Портаитиса“.

Там ни заговори група от четирима български младежи, дошли и те да се поклонят на иконата с надеждата да вземат ферибота от Великата Лавра до Йерисо и да слязат на „Ватопед“, откъдето пеш да се придвижат до нашия Зографски манастир. Напразна надежда: в този ден се оказа, че ферибот няма. Решихме да им се притечем на помощ, защото и от „Иверон“ им бяха казали, че без предварителна заявка не могат да ги приемат в манастира.

Качихме две от момчетата при нас, а другите двама седнаха в багажника на пикапа и така се придвижихме до „Ксенофонт“. Там тъкмо пристигаше митрополита на Левкада и Итака Теофил, и след неговото посрещане бяхме настанени.

Около 14:30 ч., след като попитахме и ни казаха, че има път, се отправихме към „Зограф“, за да откараме групата, сред която имаше църковен певец и служител в канцеларията на Св. Синод.

Поради дългото време за пътуване между манастирите „Ксенофонт“ и „Зограф“, решихме да останем на Малката вечерня и последвалата я трапеза в Зографския манастир. Малко след 19 ч. се е отправихме обратно към манастира „Ксенофонт“.

От 20 ч. на 5 май до края на празничната служба в 11:30 ч. на 6 май ние прекарахме на бдението, като аз взех участие както на Входа на Вечернята, така и на светата Божествена Литургия с още близо 40 архимандрити, йеромонаси, свещеници и дякони, а също и на тържествения водосвет, на който изпях молитвословия на гръцки език. С изненада след края на двойния празник научих от близки, че сме били „изгонени“ от Зографския манастир с полицейски конвой, а това не е истина.

Разбира се, всяка обител има правото да предлага или отказва гостоприемството си на всеки отделен поклонник, но аз нито устно, нито писмено, нито по какъвто и да е друг начин съм искал да получа престой в Зографския манастир на 5 и 6 май 2018 г.

За краткия си престой в манастира не съм общувал с никого другиго, освен с о. Викентий, като освен това дадох благословение на няколко зографски отци, които поискаха такова.

На следващия ден, 7 май, когато минавахме през Карея, се отбих до полицейското управление, за да попитам имало ли е инцидент в Зографския манастир на 5 май и намеса на полицаите. Все още мислех, че е станала някаква грешка и се е случило нещо с монах, който има външна прилика с мен. От полицията ми отговориха, че нищо не се е случило и всичко е било наред в манастира.

В този момент осъзнах, че не става въпрос за погрешна или неточна интерпретация, а за нарочно разпространена фалшива новина, целяща моето злепоставяне. Някой се е възползвал от краткото ми пребиваване в пределите на Зографския манастир, за да съчини една лъжлива, но пикантна история. Услужливи, а след тях непрецизни медии я подемат, явно с цел да отклонят вниманието и по този начин да омаловажат празничното събитие и освещаването на новоремонтираното южно крило на манастира. Защото, в крайна сметка, е ясно, че „добрата“ новина, която се продава, е лошата новина и хората ще запомнят Гергьовден на 2018 г. с мнимия „арест“ на един български игумен, а не с доброто, което един български премиер направи на един манастир, обитаван от българи. Защото новоремонтираната сграда е наистина строително бижу и засега стои като новопришита кръпка на фона на останалото.

Когато по-късно се запознах по-подробно с разпространения църковен фейк, ме изпълниха мисли, които бих искал да споделя.

На първо място впечатление ми направи часа на появяване на „новината“ – малко преди 22, когато се пееше Славата на „Господи воззвах“ и в светия олтар се готвехме за Входа на Вечернята. Тъжно е, когато в един такъв момент някой буквално зарязва молитвата и се отправя вън от храма, за да съчинява един изпълнен с ненавист текст.

Следващото, което веднага се набива на очи, е абсолютно неевангелският, несветоотечески изказ и използваната чисто политическа терминология.

Спасителят ни учи, че добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо (Лук. 6:45). А тук виждаме език на омразата, проникващ вече и в Църквата, която е призвана да бъде Лечебница за човешката душа.

Изречени са откровени неистини по мой адрес, неподкрепени с никакви доказателства. Християните не бива да употребяват лъжа, защото е писано, че баща на лъжата е дяволът (Йоан. 8:44). Напротив, тези, които искат да са Христови последователи, трябва да Му подражават в беззлобието, защото Той с думи и на дело ни учеше, че трябва „до седемдесет пъти по седем“ да прощаваме обидите и огорченията (Мат. 18:22). Ако някой счита някого за свой враг, а същевременно иска да бъде християнин, тъй ли трябва да постъпва с него? И на такова отношение ли следва да учи „тия, най-малките“(Мат. 25:45)? Не за такива ли случаи Спасителят ни рече: „И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?“ (Мат.6:23).

Затова следва да простим от сърце неразумната ревност на подхлъзналия се автор на фалшивата новина, като го поменаваме в молитвите си и просим от Бога да просвети ума и сърцето му.

А всички вас, благочестиви и православни християни, новостилци и старостилци, модернисти и зилоти, икуменисти и антиикуменисти, съграждащи Църквата и рушащи я със своето неразумие, поздравявам с: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!