Днес всеки трябва да направи своя избор

На 17 февруари станахме свидетели на повратен момент в историята на международните отношения: нарушавайки пряко съответните резолюции на ООН, при абсолютно презрение към мнението на много европейски и не само европейски страни се осъществява разкъсване на една мирна страна против нейната воля.

ООН демонстрира неспособност да осигури изпълняването на собствените си решения, предвиждащи запазването на териториалната цялост на Сърбия. Много страни, забравили основите на християнската вяра, постъпват с другите тъй, както явно не биха искали да постъпват с тях. При това те заявяват, че тези действия не трябва да имат характера на прецедент. Не можем да не си спомним, че страните, които бързат сега да признаят независимостта на Косово, се противопоставяха активно на признаването на други подобни образувания.

Световният руски народен събор искрено споделя болката и скръбта на нашите сръбски братя. Младите синове и дъщери на руския народ, които са се събрали на този събор, протягат ръка на приятелство и подкрепа на своите връстници – синовете и дъщерите на сръбския народ. Но не е достатъчно да споделим скръбта, да изразим състраданието си и дори да окажем подкрепа в този конкретен случай. От ставащото трябва да се направят необходимите изводи и уроци. Ето как ги виждаме ние.

Прецедентът от 17 февруари е крайна опасност за запазването на баланса в света, сигурността и международното право. Фактически днес всеки прави своя избор: да застане на страната на силния и правото му да върши произвол или на страната на справедливостта и закона.

Да се примирим с осъществявания нелегитимен сценарий на разкъсването на Сърбия означава да се примирим с фактическата отмяна на единното право, еднаквия за всички народи дух на справедливостта. Това ще нанесе непоправим удар върху мирното бъдеще на цялото човечество, и младите поколения ще трябва да плащат за безотговорните действия на бащите, разрушили световния ред, построен с цената на неимоверни усилия.

Още по-очевидна става мисията на нашата страна като държава, удържаща света от пропадане в пропастта на беззаконието и произвола. Трябва да сме достойни за тази мисия. Само нация, смятана по право за един от културно-историческите полюси на днешния свят, може да се натовари с нея.

Косово е сериозен повод да се замислим не само за съдбините на съвременния свят и за бъдещето на Русия, но и за вечните истини и ценности: духовната и политическа самостойност, любовта към родината, вярността към паметта на нашите деди и към всечовешката правда. Да се замислим – и да покажем воля за действие!

Москва, 22 февруари 2008 г.