Еретичната икона „Светото семейство“
Основната причина, поради която православната иконография е повече подражателна, отколкото творческа и иновативна, е опасността от навлизането на еретически концепции в Църквата, тъй като ереста може да бъде изобразена в икони по същия начин, както може да бъде съчинена в книги или провъзгласена от амвона.
Едно такова нововъведение в православната иконография, възникнало в Америка, е икона на „Светото семейство“, на която е изобразен Иисус Христос в ръцете на св. Йосиф и Св. Богородица, или в ръцете на св. Йосиф, изографисан сам. Въпреки че подобни изображения може да изглеждат безобидни, те всъщност показват липса на внимание към основни принципи на православното учение.
Такива изображения на „Светото семейство“ се основават на нововъведенията в римокатолицизма, който в съвремието е установил празник на Светото семейство. Както отбелязва един римокатолически учен – католическият празник, съсредоточен върху Светото семейство и противопоставен на християнските празници от древността – „Празникът на Светото семейство… е продукт на нашата съвременна епоха, на времената, на които ние принадлежим.”1
В традиционната православна иконография Младенецът Иисус Христос е изобразен правилно, не е сам със св. Йосиф, а по-скоро е сам със Своята майка, като по този начин се подчертава догмата, че Той е „Син без баща, Който е роден от Отца, без майка, преди появата на времето.”2
Всъщност, за да предпази вярващите от неправилно разбиране на неговата бащинска роля и връзката му със Св. Богородица, традиционната православна иконография измества фокуса от фигурата на св. Йосиф (без, разбира се, да принизява неговата личност), точно както и отците на Църквата са лаконични, когато говорят за него. Например в иконата „Рождество Христово“, както коментира проф. Константин Каварнос, „той не е показан в централната част на композицията, както Св. Богородица и Младенеца, а встрани, в ъгъла, за да се подчертае Писанието и учението на Църквата, че Иисус Христос е роден от Дева.“3
Леонид Успенски и Владимир Лоски, в своя основен труд върху иконографската теория, правят подобно наблюдение: „Друга подробност подчертава, че в Рождество Христово „естественият ред е обърнат“ – това е Йосиф. Той не е част от централната група на Детето и Неговата майка; той не е бащата и е категорично отделен от тях.”4
По същия начин в икони с подобна тематика, като Сретение Господне или Бягството в Египет, православната иконология не възприема св. Йосиф като глава на „Свето семейство“; а по-скоро той се разглежда като ръкоположен от Провидението пазител на Св. Богородица и нейното божествено Дете. Той смирено приема и добродетелно изпълнява тази роля и това е средоточието на почитането му от Православната църква.5
На друго място уточнява: „И поради тази съпружеска вярност [т. е. взаимното им безбрачие] и двамата са заслужено наречени „родители“ на Иисус Христос (не само тя като Негова майка, но той като Негов баща, като неин съпруг), и двамата са били такива по ум и по цел, макар и не по плът. Но докато св. Йосиф е Негов баща по предназначение, а Св. Богородица – Негова майка по плът, те и двамата са, въпреки всичко това, само родители според Неговото смирение, а не според Неговата възвишеност; според Неговата немощ (като човек – б. прев.; срв. 2 Кор. 13:4), а не според Неговата божественост.”8
Така че, ако тримата трябва да бъдат изобразявани в иконографията заедно, те би трябвало да са представени като изпълняващи своята божествена цел, а не като семейство по плът.
Свети Амвросий Медиолански, защитавайки традиционното християнско учение за св. Йосиф и ролята му като съпруг на Св. Богородица, също ни предупреждава, че при погрешното разбиране на този конкретен библейски стих „змията на неверието, изпълзяла от скверни скривалища, надига глава и бълва развала от змийското си сърце.”9
Вярващите, които биха били особено объркани от това изображение на „Светото семейство”, са евангелистите, приели Православието. Евангелистите твърдят, че вярват в раждането от Девата, но голяма част от тях отхвърлят вечното девство на Св. Богородица, което означава, че приемат догмата за раждането от Девата само частично. Това разбиране е свързано с обстоятелството, че евангелистите смятат брачното съжителство за най-висшия идеал на християнския живот, в рязко противоречие със Свещеното Писание и отците, които учат, че най-възвишеното състояние на християнския живот е девството. То помага на християните да се съсредоточат по-добре в постигането на единение с Бога.
Подобно на печално известните еретици като евионитите Хелвидий и Йовиниан, евангелистите се придържат към най-непочтителното твърдение, че св. Йосиф и св. Богородица са имали плътски отношения след раждането на Иисус Христос и са заченали други деца. Свети Йоан Дамаскин нарича тези, които поддържат подобен възглед, „врагове на Мария“.10
Следователно не е изненадващо, че когато евангелисти, приели Православието, видят икони като „Светото семейство“, тези образи ги объркват, и са предпоставка да бъде оправдано съществуването на посочените по-горе еретически възгледи.
Вечното девство на Св. Богородица е първостепенно основание за цялостното приемане на догмата за Боговъплъщението. Както пише св. Григорий Палама: „Бог благоволи да приеме от нас нашето естество, съединявайки се ипостасно и по чудесен начин с него. Но съединението на висшата Природа, чиято чистота е недостижима за нашия разум, с греховното естество би било невъзможно, преди то да пречисти себе си. Затова за зачеването и раждането на Подателя на чистотата бе необходима Дева, която да е съвършено Непорочна и Пречиста.“11
Свети Василий Велики нарича иконите „книги на неграмотните“. Той казва: „Какво по-ясно доказателство имаме, че иконите са книгите на неграмотните, вечно мълвящите вестители на почитането на светиите. Те поучават и освещават безмълвно онези, които отправят взора си към тях. Нямам много книги, нито време да уча, затова се отправям към църквата, пределното убежище на душите. Умът ми е уморен от противоречиви мисли, но когато виждам пред себе си чудното изображение, това, което съзират очите ми, извисява ума ми и ме вдъхновява да прославям Бога.”12
В крайна сметка, ако неграмотен човек влезе в православен храм и види икона на „Светото семейство“, как да я разчете правилно, без да губи време в пространно тълкуване? По-скоро, ако определено изображение излъчва ясна и непосредствено очевидна лъжа или ерес, тогава то трябва да бъде отхвърлено, за да не подведе вярващите и незапознатите. Предполага се, че трябва да има съвършена съобразност между писмените догми и изображенията, които красят нашите църкви.
В Православната църква има много свети семейства, като св. Йоаким и св. Анна със св. Богородица, св. Захария и св. Елисавета със св. Йоан Предтеча, семейството на св. Василий Велики, семейството на св. Григорий Палама, семейството на св. Евстатий Плакида. Всички те и много други са наистина свети семейства, които трябва да почитаме и изобразяваме в нашите църкви, защото те са били семейства по плът. От друга страна, семейството на св. Йосиф и Св. Богородица с Иисус Христос, не е било семейство на плътта, а както пише бл. Августин, а семейство „на ум и цел“. Те са събрани от Божествената повеля да допринесат на спасителното дело на Иисус Христос за изкупление на човешкия род.
Превод: Лилия Николова
Източник: johnsanidopoulos.com
Бележки
1Пий Парш. Годината на благодатта на Църквата , прев. преподобни Уилям Г. Хайд, OSB, том. I (Collegeville, MN: St. John’s Abbey, 1962), p. 289.
2Догматик, глас 3.
3Константин Каварнос. Ръководство за византийска иконография , том. I (Бостън: Свети Преображенски манастир, 1993), p. 134.
4Леонид Успенски и Владимир Лоски. Значението на иконите, прев. Г.Е.Х. Palmer and E. Kadloubovsky (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1982), p. 160.
5Съществуващи ранни изображения на Бягството в Египет показват Богородица, която държи Младенеца Иисус Христос. Това са късни средновековни стенописи, като този в манастира Дечани от XIV век. Те изобразяват св. Йосиф, който държи Младенеца Иисус Христос (вероятно повлиян от западна иконография като тази на Capella Palatina в Палермо, Сицилия от XII век). Въпреки че това изображение е нововъведение и трябва да се избягва, то може да бъде донякъде приемливо по отношение на това, че изобразява св. Йосиф в историческата му роля с Детето, наклонено към майка Му, а не като портрет на „семейство по плът“.
6Св. Августин. „Отговор на манихея Фауст“, прев. преп. Ричард Стотерт, преп. Албърт Х. Нюман, в Писанията срещу манихеите и срещу донатистите , том. IV от A Select Library of the Nicene and Post-Nicene Fathers , 1st Ser., ed. Philip Schaff (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1979), p. 159.
7Пак там , стр. 315.
8Idem. „За брака и похотта“, прев. Питър Холмс и преподобни Робърт Ърнест Уолис, преп. Бенджамин Б. Уорфийлд, в Антипелагиански писания , том. V от A Select Library of the Nicene and Post-Nicene Fathers , 1st Ser., ed. Philip Schaff (Grand Rapids, MI: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1978), p. 268.
9Свети Амвросий Медиолански. Изложение на св. Евангелие според св. Лука, прев. Теодосия Томкинсън (Етна, Калифорния: Център за традиционни православни изследвания, 1998), стр. 62.
10Свети Йоан Дамаскин. Писания, прев. Фредерик Х. Чейс, Младши (Вашингтон, окръг Колумбия: The Catholic University of America Press, 1958), p. 131.
11Св. Григорий Палама. „Беседа за празника Въведение на Пренепорочната наша владичица Богородица в Светая Светих“, www.pravoslavie.bg, превод: Андрей Романов.
12Св. Йоан Дамаскин. „Апология срещу онези, които оскърбяват светите образи”.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
