Бог е велик математик и велик физик

Проф. Владислав Олховски е един от най-известните в Украйна научни апологети на християнството. Той е посветил живота си на две неразривно свързани според него дисциплини: науката и богословието. Притежавайки всевъзможни научни титли – и доктор на физико-математическите науки, и професор по ядрена физика – Олховски е най-титулуваният украински физик, който открито доказва съществуването на Бога. За това колко сложно е днес да бъдеш и вярващ, и учен едновременно, и как науката свидетелства за Бога, проф. Владислав Олховски разказва в интервю, дадено на украинския православен портал «Православие в Украине».

Науката и богословието се допълват взаимно

– Владислав Сергеевич, съвместими ли са науката и вярата в Бога или това са паралелни светове?

– Мислел съм над този въпрос. Някои учени смятат, че това са съвсем различни сфери, разделени една от друга и съществуващи паралелно. Но аз съм привърженик на една друга гледна точка – че науката и богословието се допълват взаимно. Това са различни страни на една и съща истина. Казано накратко, Бог е сътворил естествените закони, а науката ги изучава. В частност оперативната наука избягва да вкарва в употреба понятието Бог, а само изучава законите на природата. А виж, науката за произхода води до дебати: как е произлязъл животът и Вселената. Не говоря за креационизма и еволюцията – това е само върхът на айсберга.

Главният въпрос е: дали материята е сътворена от Духа, тоест от  Бога, или тя се е самоорганизирала от вакуума. Като барон Мюнхаузен, който се самоизтеглил за косите от пустотата. Тези две гледни точки сега ожесточено се борят помежду си. Не съм привърженик на марксистко-ленинската философия. Но трябва да отдадем дължимото на комунистите: те правилно поставиха въпроса кое е първичното – духът или материята. Само дето отговориха неправилно, смятайки, че първична е материята. А аз съм сигурен, че Духът ражда и материята, и живота. И крайната цел на Духа е било създаването на човечеството, от което се е появила Църквата – невестата на Христос.

– Как се изграждат Вашите отношения като вярващ учен с другите учени в страната?

– Различно. Например, през 2007 г. един от вицепрезидентите на Академията на науките написа писмо на академика-секретар по ядрена физика, където твърдеше, че един доктор на науките като мен не трябва да се занимава с пропаганда на християнството. И искаше да ме «вкарат в ред». Академикът-секретар предаде това писмо на директора на института, в който работя аз. Последният ми даде писмото за прочит.

Повод за това писмо беше едно мое интервю за един вестник, в което говорех за седемте чудеса на природата, необясними от съвременната наука, като за седем загадки на Божието творение. Помолих да ми дадат копие от това писмо – та нали то е свидетелство за това как вицепрезидентът на Академията на науките на Украйна нарушава Конституцията. Директорът се замисли и отиде при моите опоненти – ръководителите на отделите на моя институт, които са атеисти и с които спорим както по научни въпроси, така и за вярата в Бога.

Но те всички се оказаха достойни хора. Те казаха, че моето християнство си е моя лична работа и заради него те няма да ми правят проблеми. Тогава той отиде при един доктор на науките – баптист, който, обратно, обеща, че ще ме подкрепи и ще излезе с официално изявление, че вярва в Бога. Аз, от своя страна, реших да се свържа направо с Президиума на Академията на науките и написах статия във «Вестника на НАНУ» за научната етика. Писах там, че научната етика е отражение на общата християнска етика, и че учените в своя морал трябва трябва да се ръководят от отговорността си пред Бога и пред бъдещите поколения. Писах също и за това какво е наука и лъженаука.

Публикуваха материала ми и в резултат на това ми предложиха на 18 май 2007 г., Деня на науката, да направя доклад на тази тема пред научния съвет на института. Докладът беше наречен «Някои проблеми на науката и християнският светоглед». В него разказвах за проблемите на зараждането на Вселената, живота и за светогледните дебати по тези проблеми. Никой не ми зададе въпроси, но след заседанието четирима членове н научния съвет ме наобиколиха, зададоха ми въпроси и ме помолиха да им дам текста на доклада в писмен вид. И тъй, най-важното днес е да действаме открито. Да се изправим и да отразим атаката на атеистите лице в лице.

Безпокоят ме не атеистите, а профанацията на християнската апологетика от страна на някои несъстояли се учени. Например хора, които не са могли да защитят докторска или дори кандидатска степен, започват да говорят, че не са ги разбрали, защото са християни. Или се опитват да прокарват антинаучни идеи, представяйки ги като апология на християнството. Ето това е профанация на истинската апологетика и директна лъжа. С това трябва открито да се борим, защото популаризатор на християнството може да бъде само професионалистът и истинският учен. Ако той е «неудачен» професионалист, то това ще бъде само една профанация.

– Ситуацията в европейските страни различава ли се от нашата?

– Мога да говоря за Полша и за Италия, където гостувам често. Там обикновените хора много обичат да посещават лекциите на учените-креационисти и да задават въпроси. Изобщо интересът към учените, вярващи в Бога, в Европа е по-висок, отколкото у нас. И много по-малко е предубеденото отношение и враждебността към креационизма.

Бог е велик математик и велик физик

– Сега е популярна темата за квантовата физика. Някои казват, че квантовата физика учи на неща, принципно противоречащи на християнското учение, други, напротив, твърдят, че квантовата физика е напълно обяснима от Светото Писание. Вашето мнение?

– В този наука е имало много интересна дискусия между двамата големи учени – Нилс Бор и Алберт Айнщайн. Например, Айнщайн не е вярвал в копенхагенската вероятностна интерпретация – че вълновата функция описва вероятностите – защото е смятал, че «Бог не играе на зарове». Хайзенберг, Бор и някои други за разлика от Айнщайн, Макс Планк и Шрьодингер все пак по-правилно са обяснявали съотношението на неопределеностите и вероятностния характер на микросвета. Това е свят на парадокси. 90% от физиците приемат интерепретацията на Нилс Бор. Това е един такъв неопозитивизъм в науката. Но на християнина е сложно да разбере как Бог е могъл да създаде вероятностен свят.

– Защо?

– Защото Бог би трябвало да детерминира всичко. Тогава как е възможно всичко да зависи от измерването? Как е възможно, че частицата може да бъде частица, а може и вълна – всичко зависи от експеримента… И какво се върши в действителност ние не знаем: човекът управлява експеримента. Това са постулатите на квантовата физика, които могат да бъдат разбрани в смисъл, че всичко е относително и няма нищо определено.

Наука от този род по-скоро подхожда на позивистите или агностиците, но кате че ли не и на християните, които са свикнали да градят учението си на твърди основи. Веднъж в Полша се срещнах с професора по ядрена физика Яник, голям приятел на покойния папа Йоан Павел II. Той ми подари книга, в която има богословска интерпретация на квантовата механика. Тя се нарича «Моите въпроси за квантовата механика до другите физици и философи. Наука, религия, действие». За какво пише полският професор?

Съотношението на неопределеностите подтвърждава, че всичко е вероятностно. А вероятността се описва от вълновите процеси. За да се получи локализация, трябва да се поставят специални експерименти. И се получава, че човекът реализира онзи аспект на действителността, до който се стига посредством поставянето на съответния експеримент. Но ако квантовата механика е създадена от Бога, то Бог е върховният наблюдател на всички наблюдаеми процеси. А на човека е позволено да наблюдава и да изучава тези процеси. Фактически Бог реализира реалността. А човекът я реализира само в отделните си експерименти.

С какво още квантовата физика е полезна за християните? В квантовата механика има немалко парадокси – в едни случаи се върши едно, в други – друго. Но нали парадоксите отразяват многостранността на истината! Парадоксът и антиномията са различни страни на една и съща истина. Например «вълната-частица» – това изглежда несъвместимо, но това е един и същ обект в квантовата физика! Това е типчна антиномия. Също и в Библията има немалко антиномии: Христос е Бог и човек. Бог е троичен и един. Който иска да бъде пръв, нека да ви бъде слуга. Силата се проявява в немощ.

– Кой е по-склонен да вярва? Има ли науки, сред чиито представители има много вярващи учени?

– Сред всяка група учени има християни. Ако говорим за физиците, то те изучават творението. А творението сочи Твореца. Който изучава хармонията на законите на природата, разбира, че зад тях стои Творец, Който е създал тази хармония. Освен това всички учени вярват, че природата е познаваема от разума на човека. Но защо тя е познаваема от човека? Откъде идва тази вяра? А без нея не можеш да се занимаваш с наука.

Как това се обяснява от креационистите? Бог е велик математик и велик физик, и изобщо велик учен. Той е създал и математиката, и физиката. И заложил в човека възможността да познава тези науки, защото го е създал по Свой образ и подобие. Ето, вижте: математиката е абстрактна наука. Но всички закони на природата се формулират с помощта на математиката. Значи те са математични сами по себе си. Още Галилей е казал: «Книгата на природата е написана на математически език». И човекът изучава математиката, за да формулира законите на природата. Тук с невъоръжено око се вижда разумният замисъл.

За теорията на вероятостта или защо в маймуната няма дух

– Как се отнасяте към теорията на еволюцията?

– Има две еволюции. Първата е микроеволюцията, с която по същество се е занимавал Чарлз Дарвин, който, между другото, съвсем неправилно е нарекъл книгата си «Произход на видовете». Всъщност тя би трябвало да се нарича «Развитие на видовете». Та нали естественият подбор и адаптацията засягат промяната във видовете, но не и произхода на тези видове. Макроеволюцията, произходът на всички таксонометрични единици, в това число и на видовете, е дело на Бога. Дарвин не е повдигал въпроса за произхода на биосферата. Било му е крайно сложно да постави този въпрос, още повече, че в цялата биосфера имаме само няколко разновидности на единия и същ генетически код. Планинските чинки, които той е изучавал, не са нищо друго освен микроеволюция, извършила се поради мутации и деградации.

А макроеволюцията, т.е. преходът от по-прости видове към по-сложни, не може да се обясни, защото в природата не съществуват преходни видове. И това се разбира от умните атеисти. Има и други хипотези, които не са били потвърдени дори 150 години след излизането на книгата на Дарвин. Освен това, човекът според Книга Битие е създаден от земната пръст чрез два акта – чрез химични процеси и вдъхване на душа, а от това се вижда, че в човека има и духовен компонент.

Как може човекът да има маймуноподобни предци, ако в маймуната няма дух? Биологията не дава никакво обяснение за духовния живот. Изразът «трудът е създал от маймуната човек» е чисто бълнуване. Защо трудът не създава духовно същество например от делфините, чийто обем на мозъка е по-голям, отколкото при човека? Духовният живот е създаден от Бога. Обърнете внимание на това, че родителите учат децата на език и духовни неща, както Господ е учел Адам и Ева. И децата възприемат това. Зверчетата няма да проговорят, дори ако ги учиш от самото им раждане. А децата ще говорят. Това не е физиология, защото няма духовни гени. Но в човека има дух и той е бил вдъхнат на човека от Самия Господ.

– Може ли да има физическо обяснение на чудесата, за които четем в Библията? Например на възкресението на Иисус Христос?

– Трябва да ни е ясно, че Вселената е създадена от Христос. Затова Той е бил над законите на природата. Затова е и възкръснал, излизайки отвъд законите на природата. По естественонаучен начин това не може да се обясни. Възкресението на Христос е удивителен акт, който трябва да се приема като факт. При това факт исторически доказан. Той има 500 свидетели. За него са написани толкова исторически книги, колкото за нито едно друго историческо събитие. Атеистите просто се страхуват да се замислят за това. Защото то може да преобърне целия им живот. То изисква духовна революция в живота на човека.

– Има ли научни потвърждения за съществуването на Бога?

– Едно от главните косвени свидетелства за Божието битие е антропният принцип. Според него цялата Вселена е създадена така, че да може да се появи и съществува човекът. Защото ако само с няколко десети от процента се променят константите – всичко ще бъде разрушено и във Вселената няма да има човек.

Наскоро ми поръчаха статия на тема: защо в Библията е казано, че растенията са създадени преди слънцето? Ами защото за Бога най-важното е бил човекът. Земята е била осветлявана от Неговата светлина, както тя ще се осветлява в Рая. Той Сам формира фотоните и всичко друго със Своето всемогъщество. Затова слънцето за Бога е било второстепенен фактор. То по-скоро е било създадено заради календара.

Ако променим дори само една константа, няма да има биосфера. Например, ако променим едва-едва заряда на електрона, водата вече няма да има максимална плътност при 4 градуса и ще замръзва. Променим ли другите константи, изобщо няма да се появи въглеродът – той бързо ще изгаря. Това е най-доброто доказателство за съществуването на Бога. Между другото, всички други варианти на създаването на Вселената водят или до мистицизъм, или до редица нелепи случайности. И в това може да се вярва само сляпо. Вярата в Твореца е логически по-оправдана, отколкото вяра в безкраен брой случайности, включително в стихийната самоорганизация.

– Разкажете за апологетичната си дейност.

– Това е мое основно занимание наред с професионалната наука. Отдавна вече съм го избрал и редовно изнасям доклади по време на християнските симпозиуми, редовно публикувам статии, преди всичко в Украйна, а след това в Италия и Русия. Днес необходимостта ог апологетика е рязко пораснала, особено у нас. Защото днес много хора са в пълно недоумение по много въпроси на науката и мирогледа.

Задават много въпроси, изхождайки от старото атеистично минало. Някои наши сънародници, търсейки отговор на тези въпроси, се увличат от New Age и други нехристиянски светогледни системи, понякога дори от исляма. Целта на апологетите е да изслушат внимателно появилия се въпрос, да се постараят да отговорят на човека на език, който е разбираем за него, а след това вече да му изложат Благата вест. Това изисква подготовка. Но това е пътят, който ни е заповядан от Самия Иисус Христос и по който са вървяли апостол Павел и апостолите – по различен начин в различните страни. В Гърция имало един апологетичен стил, в Юдея съвсем друг. Христос разговарял с Никодим на един език («Трябва да се родите свише»), а със самарянката на съвсем друг. Никодим размишлявал дълго и в края на краищата дошъл при Христос. Самарянката дошла бързо. Но на всекиго Иисус Христос отговарял на неговия език и изслушвал в началото неговите въпроси. Понякога Той се изказвал пред всички – общи изказвания (като нашите лекции) – например Проповедта на планината. Но много често общувал с хората индивидуално. В това е целта на апологетиката – да помогнем на невярващия до се доближи до истината, тръгвайки от степента на неговото незнание, на неговата култура. При вярващите задачата е друга – борба с ересите.

– Вярвате ли в теорията за Големия взрив?

– Теорията на big bang – Големия взрив – е дори не теория, а хипотеза. Там има много противоречия. Вече започнаха да се появяват алтернативни теории. Но едно мога да кажа със сигурност: уравнението на Айнщайн, теорията на относителността – това не е квантовата теория. Още никой не е изяснил докрай въпроса за квантите и линейните, гравитационните полета. Затова дори само тази причина е достатъчна, за да се каже, че теорията на Големия взрив не е завършена.

Вселената: нейната възраст, вместимост и вечност

– Каква според Вас е възрастта на Вселената?

– Очевидно е едно: че тя съвсем не е такава, каквато ѝ приписваха досега. Работата е там, че за най-точен метод се смяташе ядрената хронометрия. Това беше вярно, но само за основните състояния на ядрата. Но физиците бяха като хипнотизирани и забравиха, че съществуват и възбудени състояния.

За алфа-активните ядра съществува закон, според който на всеки един мегаелектронволт на възбуждането времето на разпада може да намалява стотици хиляди пъти. А за бета-разпада беше открит още един закон, според който ако частицата бъде лишена от своята обвивка, времето на разпада може да намалее от десетки милиарди години до няколко десетилетия. Затова науката не дава засега окончателен отговор на този въпрос.

Към днешна дата е определен горният предел на възрастта на Вселената, който е явно нереален. Богословието също не дава такъв отговор. Анализът особено на първите три стиха от Писанието показва: Земята е била пуста. Тук очевидно става дума за формирането на праматерията, енергията и времето. Известно е, че шест дена се е формирал светът в системата на Земята. Но колко време се е създавала праматерията, енергията и времето? Не се знае. Нещо повече, Библията не дава определен отговор, дори ако се ограничим с времето според генеалогията на Спасителя. Според едни пресмятания преди Христос Земята е съществувала четири хиляди години, според други – осем (защото броят на поколенията в различните текстове се е отчитал не по хронологичния метод, а в съответствие с различни причини в зависимост от контекста).

– Как може да се разбере изразът, че Бог е извън времето?

– Ако отворим Писанието и потърсим думите «вечност», «вечен», «от века», то ще видим, че в не по-малко от 40 книги на Библията се появяват думите за вечния живот и вечното битие на Бога. Как да разбираме тази вечност? Преди всичко трябва да кажем, че Бог е сътворил пространството и времето, Той е техен творец. Какво е имало преди тях? Бог е съществувал в духовно измерение извън пространството и времето. Бог е Дух, пише в Библията. Бог в този смисъл не е достъпен на обикновения материален свят. Какво значи вечен – дали извън времето или време без край? Духовното измерение, в което се намира Бог, е извън времето. Времето, което ще бъде в бъдещето, вечният живот – това ще бъде време без край.

Между другото, един такъв вечен интервал на времето, без край, вече е съществувал на Земята, преди Адам и Ева да изпаднат в грях. След грехопадението започнало разрушаването на Земята според втория закон на термодинамиката. Сигурно е, че цялата Вселена ще умира според втория закон на термодинамиката. Впоследствие започнала работата на Бога по изкуплението, възстановяването на всичко, и тази работа продължава и до днес. Това, разбира се, е Божия благодат – че върви възстановяването на Неговото творение. Това възстановяване ще завърши с вечно време. В тази вечност ще има място и за материалния свят на спасеното човечество.

– Какво е в такъв случай животът след смъртта – състояние на вечно време или нещо извън времето?

– Науката не изучава живота след смъртта и затова тук можем да се основаваме само на Библията. Библията казва, че в момента на смъртта душата се отделя от тялото. Тялото умира, а душата чака второто пришествие на Христос, възкресението и съда. Душата след смъртта се намира в духовно състояние, чака връщането си в ново, възкръснало и прославено тяло. Знаем, че когато се извърши пришествието Христово, ще възкръснат всички: и вярващите, и невярващите.

Вярващите придобиват прославени тела и отиват в новия Йерусалим – онова, което наричаме рай, Царство Божие. Това царство е едновремено и духовно, и материално. Цар в него е Иисус Христос, и времето там ще бъде материално и вечно. Душата се съединява отново с тялото, но така, че ще ни разпознават нашите минали приятели. И Бог, естествено, ще ни разпознава. Колкото за невярващите – за тях настъпва вечната смърт в ада. Вярващите няма да общуват с тях, тъй като тези хора сами са се отделили от Бога и Божието Царство.

– Атеистите често питат: ще се намери ли във Вселената място, което да побере всички умрели: и вярващи и невярващи. Какво можете да кажете по този повод?

– Твърдението, че няма толкова пространство във Вселената, че да се намери място за всички умрели, наистина може да се чуе доста често. Най-вече от страна на атеистите. Но нали Бог по Своята благодат и по Своето могъщество е създал Земята не в пустота. За да бъде Земята устойчива материално, да се върти около слънцето, слънцето да заема установеното си място в галактиката, а галактиката – в метагалактиката, Бог е създал свърхсложната система, наречена Вселена. И, разбира се, когато настъпи възкресението, колкото и трилиони хора да възкръснат, в цялата Галактика веществото, елементите ще стигнат, за да се създаде нов свят, нова земя, ново небе.

Колкото за размерите на този нов свят, ние не можем да ги знаем. Нещо повече, че ние не знаем законите, според които той ще живее, защото тези закони ще получат ново развитие, насочено към благодатта, вечния живот на човека. Но ако дори нашата паднала Вселена има размери, които ще стигнат за стотици трилиони хора, то със сигурност всички умрели ще си намерят място в новия свят. Колкото за по-нататъшното количествено увеличение – то ще бъде прекратено. В рая, както знаем, няма да има брачно съжителство. Вследствие на това хора вече няма да се раждат.

– Защо според Вас Господ се е ограничил в Своето сътворение само с определен брой хора? Та нали Божията благодат е безмерна и предполага постоянен ръст.

– Има две богословски хипотези на тази тема, които не противоречат на Библията. Първата е, че човекът под ръководството на Бога в рая ще израства безкрайно в духа. И това са онези дълбини, които в течение на бъдещия живот ние безкрайно ще опознаваме. Втората хипотеза е свързана с други цивилизации във Вселената, които могат да бъдат създадени и спасени от Бога. Някои фантазии на тази тема е развивал известният апологет и богослов Клайв Луис. Впрочем, това е само хипотеза, която макар и да не противоречи, но не се и потвърждава от Писанието.

Източник: Православие в Украине