Новият тоталитаризъм

Мишел Онфре

Автор на различни произведения, философът и есеист Мишел Онфре е автор на „Теория на диктатурата“ – книга, основана върху творчеството на Джордж Оруел, с което прави опит да обясни новата форма на диктатура, която преживяваме в момента. От упадъка на езика до премахването на историята и отричането на природата, той описва общество, в което свободата, истината и природата са само далечни спомени.

Вие твърдите, че постхуманизмът (трансхуманизмът) вече съществува. В каква форма?

Някои хора подкрепят идеята, че постхуманизмът винаги е съществувал и че цялата медицина се вписва в тази рамка, тъй като е насочена срещу природата, когато последната приема формата на болест. Аз не вярвам в това. Фактът, че археологията свидетелства за съществуването на трепанация (отстраняване на кост от черепа) още в праисторически времена, не е достатъчен, за да се говори за постхуманизъм. Възстановяването на човека няма нищо общо с преодоляването и премахването му.
Постхуманизмът отдавна е замислен като продукт на фантазията, но като реалност не съществува от много скоро: от момента на записването на човешкия геном, преди около четвърт век. Аз защитавам идеята за генна медицина: как можем да отричаме лечението на рака чрез геномна терапия и да предпочитаме химиотерапии, които действат като атомни бомби в тялото?
Постхуманизмът съществува от момента, в който се изрази желанието за създаване на нов човек чрез манипулиране на генома.  Здравеопазването не е производство на постчовек.

Каква е границата между лечение и заобикаляне на природата?

Възстановяването не означава създаване. Лечението на дадена болест е законно. Но фактът, че един мъж не може да забременее или че две жени не могат да произведат дете без спермата на донор и изкуствено оплождане, не говори за болест. Здравеопазването винаги е легитимно, когато става дума за лечение на болест. Но медицинските и хирургическите действия, които не се вписват в тази перспектива, са действия, които не спасяват човека, а вместо това го убиват в името на постчовека.

Вие смятате, че теорията за пола (джендър теорията) е тоталитарна в контекста на това, че се стреми да надхвърли природата. Какво имате предвид?

В продължение на хилядолетия човекът е живял в съприкосновение с природата. По този начин той е интегрирал живота си в движението на света. Тази епоха приключи в Европа с масовата урбанизация и изоставянето на селските райони. Краят на фермерите бележи тази революция. Поколение интелектуалци и философи, повечето от които буржоа, отрекли се от провинциалните си корени, работят за денатурализиране на света. Последният голям философ от предходната епоха е Анри Бергсон. Жан-Пол Сартър е първият, който денатурализира света в „Битие и нищо“ през 1943 г. Симон дьо Бовоар го направи за жените във „Вторият пол“ през 1949 г. Следващото поколение, което иска да заеме мястото на Сартър, прави същото в името на левия постмарксизъм. Но то има желание да премахне и природата. Структурализмът е отхвърляне на реалността, на природата, на историята в полза на един нов културен наратив. Тялото не е нищо друго, освен восък, върху който отпечатваме каквото си поискаме; няма субстанция, която да предхожда съществуването. Жената не се ражда, тя става, казва Бовоар, която иначе прекарва невероятно много време в разговори за менструацията и майчинството, т.е. за жените. … Мишел Фуко пише, че няма причина мъжът да приеме факта на своята мъжественост. Достатъчно е да иска да бъде друг, за да стане друг. Промяната на пола обаче не се постига чрез четене на Фуко, а чрез хормонална терапия и операция. Следователно има мъжко и женско тяло, за което свидетелстват хормоните – една забравена реалност за тези, които искат да превърнат тялото във фикция. Тази еманципация от природата не се осъществява чрез културата, чрез интелектуален и духовен аскетизъм – това е смисълът на всички религии и духовни течения – а чрез отричането на природата. Това отричане на реалността е форма на лудост.

В творбата си „Теория на диктатурата“ развивате идеята за диктатура, основана върху творчеството на Оруел. Как успяхте да го превърнете в политически мислител?

Подобно на „1984“, „Прекрасният нов свят“ на Хъксли е политически текст. Не забравяйте, че ектогенезата (техниката или по-скоро безумното начинание да се създават ембриони без утроба и бременност) беше научна фантастика, докато някои изследователи не решиха, че тази фантастика оттук нататък ще бъде наука.
Оруел разказва как в един тоталитарен свят всичко естествено ще изчезне. Желанието, удоволствието, плътта, любовта, нежността, тялото ще се превърнат в това, което държавата реши. Възпроизводството например вече няма да бъде частно дело, произтичащо от желанието и естественото зачатие, подкрепено от емоциите, а дело на държавата, която ще разпределя гаметите според интересите на общността. Оттук и евгениката – организирани от държавата съчетания, които се подчиняват на общността, а не на семейството. Когато частният живот се превърне до такава степен в държавно дело и следователно в политическо, ние сме в тоталитарен режим. Това е заключението на Хана Аренд.
Оруел се превръща в политически мислител, ако се откажем от идеята, че един политически текст трябва непременно да има формата на есе. Понякога в приказките, романите и пиесите има повече политика, отколкото в теоретичните изследвания. Романът „1984“ и романът „Фермата на животните“ достигат до повече читатели, отколкото „Критика на диалектическия разум“ на Сартър и „Есе върху въображаемия марксизъм“ на Раймон Арон. Но е вярно, че за журналистите и учените достигането до широката публика означава да загубят интелектуалното равнище, което те изискват!

Оруел ни отдалечава от познатите форми на диктатура, каквито са нацизмът и комунизмът. Какви са разликите между тях и днешните режими?

Вчерашните тоталитарни режими бяха белязани с череп и кръстосани кости, въоръжени и следователно видими, лесно разпознаваеми. Днешните са коварни. Те се възползват от доброволното робство, което налагат взаимосвързаните устройства, първото от които е мобилният телефон. Реалната власт остава невидима, но и механизмите ѝ са невидими. Данните, които сами предоставяме, очевидно се използват за създаване на насочено поведение: натрапчиви покупки на продукти, но също така и призиви за приемане на индоктринирането на доминиращата идеология – например отхвърляне на каквато и да е природна закономерност и приемане на всемогъществото на технологичната воля.

Въпреки това Вие използвате същия термин. Какви са общите черти?

Тези видове тоталитаризъм се различават по форма, разбира се, но искат едно и също нещо: подчиняването на една оглупяла маса, подвластна на техните догми. Разбира се, първите открито убиваха, тровеха, депортираха, докато прочистването на народа днес се извършва тихо и безшумно. Сигурен съм например, че един ден ще осъзнаем истинския мащаб на масовите убийства, извършвани от производителите на храни, от фармацевтичната индустрия, от общото замърсяване – не само от праховите частици от дизела, но и от бисфенола в пластмасовите опаковки, от помощните вещества в лекарствата, от внасяните материали, замърсяващи селскостопанските продукти, от хормоните и антибиотиците, от отпадните води, които влияят на морските продукти, от пристрастяващите вещества (захар, алкохол, тютюн, наркотици, антидепресанти, анксиолитици, хипнотици… ). Колко са мъртвите? В момента нямаме данни за броя им.

Говорите за диктатура, която „не насилва тялото, а душата“… Как си обяснявате, че толкова малко хора изглеждат разтревожени от тази ужасяваща агресия?

Всичко, което ни позволява да се осъзнаем, е систематично унищожавано. С изоставянето на четенето в училище, което е доказало своята ефективност, с отказа от усвояване на правопис, граматика, синтаксис, стил, с наизустяването, умът вече не е способен да изпълнява основната си функция. Той може само да преглъща кашата, създадена от институциите, работещи за индоктринирането на идеологията, която аз наричам маастрихтска – всъщност безсрамно либерална. Средното училище, гимназията, университетът са основните центрове за тази пропаганда. Към тях трябва да се добавят частните и обществените медии, субсидирани от властта, и издателският сектор. Мозъкът е като атрофирал мускул: с такива заместители на знанието как е възможно да се правят рационални крачки?

Отхвърлянето на природата е един от рисковете на постхуманизма. Каква е целта на този план?

Усъвършенстваният интелект не би могъл да съществува без съгласието на елита. Но кой елит? В името на кого?
Елитът, който ще притежава парите, за да купи това, което е превърнато в стока. След пшеницата, памука, въглищата, сега продаваме органи, наемаме утроби, като преминаваме и към пазара на нематериалните стоки: изкуствен интелект, култура, предавана чрез микрочип, поставен в мозъка, дигитализиран живот чрез манипулиране на генетичния код и т.н. Постчовекът е глобалният проект на капитализма. Зелената идеология, парадоксално, действа като троянски кон при унищожаването и изкуственото оформяне на природата.

Споменавате за „крайната цел на капитализма“, но неомарксистите са в челните редици на подкрепата за постхуманизма, призовават за медицински асистирана репродукция за всички жени, с джендър теорията, претенциите на ЛГТБ… Как си обяснявате това?

„Марксистите“ са чели по-малко Маркс от структуралистките постмарксисти. Те вярват, че са марксисти, докато левичарството е враг на марксизма. Човек трябва да прочете страниците, които Маркс посвещава на комерсиализацията в „Капиталът“ – там е казано всичко! Левичарите, които произлизат от структурализма, мислят, че са левичари, а всъщност са либертарианци и следователно са много по-близо до либералите, отколкото до марксистите.
Маркс ни предизвиква да мислим за фетишизирането на стоките, за комерсиализацията, в която се намираме.
Неомарксистите би трябвало да четат повече Маркс и по-малко антимарксистите Фуко и Жил Дельоз, които се оказаха съратници на либералите – ако си помислим за Даниел Кон-Бендит, вестник Liberation, списание Nouvelle Aubservateur и др.

Какво можем да кажем за „алтруизма на асистираното възпроизводство“?

Неологизъм… Истинският алтруизъм е да осиновиш дете, което вече е родено и няма семейство…
Медицински подпомогнатата репродукция въплъщава върха на нарцисизма: „Искам дете, което произхожда от моя генетичен материал, към който приемам да добавя друг генетичен материал, само защото не може да се направи по друг начин“. Сурогатното майинство се приема по необходимост. Когато ектогенезата го позволи, ще спестим наемането или купуването на матка. Свидетели сме на езически ритуал, който превръща спермата или яйцеклетката във фетиш, съвместяването на несъвместимото в духа на Макрон, т.е. в либералния дух на „да, но в същото време…“. Точно както медицински асистираното оплождане, което се възлага на трета страна, не би могло да бъде акт на алтруизъм, така и „родителят по намерение“ е името, което се дава на получателя на стоката. По подобен начин социалното, т.е. културното безплодие прикрива естественото безплодие, поради факта, че двама индивиди от един и същи пол не са в състояние да се възпроизвеждат по естествен път. Така че не обществото постановява, че двама мъже са безплодни в една репродуктивна програма, а природата.
Унищожаването на природата, което е в ход, е част от програмата за тотална комерсиализация на света. Елементите на новия говор работят в тази посока с интелектуални химери, които се оказват истински тарани срещу крепостта на хуманизма.

Как да си обясним обвиненията в омраза, хомофобия и нетолерантност, отправени към всеки, който поставя под въпрос тези „социални постижения“?

Като доказателство, че живеем в нов тоталитаризъм. Защото в една диктатура несъгласието се регулира не чрез демократичен диалог, а чрез криминализиране на опонента. През 20 век вкарвахме в затвора, разселвахме, изтребвахме. Днес обиждаме, оставяме стадото в социалните мрежи да свърши работата по идеологическото прочистване. Не виждам в това нищо друго, освен потвърждение на моите предположения…

Как възприемате голямото екологично световно движение, съпроводено с отхвърляне на самата природа, веднага щом стане дума за човека?

Това е новият троянски кон на капитализма, който е разбрал, че ще продаде повече, отколкото чрез старите методи за реклама, ако промотира продукти, които са органични, екологично „отговорни“, рециклируеми и проследими. Налага се наративът: по-старите поколения извършиха грях, защото се опитаха да станат господари и собственици на природата. След това се появява месия в лицето на шестнайсетгодишно момиче с аутизъм, което пророкува края на времето. Тя призовава, както някога Савонарола, към покаяние. Увещава ни да следваме нов живот с цел да спасим планетата. Противопоставя се на възрастните. Проповядва. В тази перспектива белият западен човек е врагът. Това е моделът на новия човек – асексуален, вегетарианец, въздържател и най-вече без глава на раменете си.
…
Няма друг изход, освен благородната и почтена борба срещу идиотизмите, които заплашват един ден да се превърнат в закон.

Подготвил: Константин Константинов

Източник: alopsis.gr