Патриарх Алексий: Нека Новата Година стане година на мир, съзидание и благополучие

Нормализацията на църковно-държавните отношения в Русия и повечето други страни на ОНД е едно от главните достижения през последните петнайсет години. Някогашното отчуждение е преодоляно. Днес Църквата и светската власт взаимодействат активно на всички нива.

Но мнението, разпространено особено на Запад, че Руската православна църква се домогва до статус на държавна, не отговаря на действителността. Историята ни учи, че един такъв статус може сериозно да сковава силите на Църквата, да я обременява, да пречи на свободното осъществяване на нейната мисия. Църквата цени своята свобода и не възнамерява да става част от държавния апарат. В същото време аз съм убеден, че православните християни са в правото си да разчитат, че властите ще сътрудничат приоритетно с Руската православна църква.

Много са причините за това. Решаващ е приносът на нашата Църква за изграждането на руската държава, руската култура, самосъзнанието на нашия народ. Руската православна църква е най-многобройната религиозна общност в страната, най-старата институция на гражданското общество. Тя се ползва с доверието на милиони хора в Русия и отвъд нейните граници. Нейното примиряващо, обединяващо слово, изпълнено с вътрешна сила и нравствен авторитет, е спасявало не един път страната от свличане в пропастта на междунационалното противопоставяне.

Множеството обществени дискусии в последно време, например за преподаването на Православието в училище или историята с изложбата "Пази се: религия!" в центъра "Сахаров", привлякоха общественото внимание към отношенията между Църквата и обществото. Има ли разкол между Църквата и либералната част от обществото?

Атеизмът не можеше да изчезне и не изчезна в един миг. Седемдесет години хората бяха възпитавани в атеистичен дух. Когато ние поставяме въпроса за преподаването на "Основите на православната култура" дори само факултативно, по желание на децата и родителите, това среща неразбиране на много места, дори в Министерството на просветата. Въпреки че в цял ред области преподаването на "Основите на православната култура" вече е станало абсолютно естествено и се посреща с благодарност от учителите и родителите. Та нали всеки културен човек трябва да знае историята на своята култура. Непознаването на православната култура ощетява човека. Корените на нашата култура са в хилядолетната традиция на православното християнство.

Вашите критици-либерали посочват многоконфесионалния и светски характер на руската държава….

Мисля, че мюсюлманите и представителите на другите конфесии също трябва да познават културата на страната, в която живеят. Ние не възразяваме, а напротив – приветстваме, ако в районите, където живее компактно мюсюлманско или будистко население, се изучава културата на исляма или будизма. Това се прави в Татарстан и Башкирия.

Ваше Светейшество, Православната църква и Вие лично сте онази част на гражданското общество, която не се уморява да напомня на руснаците за ужасите на комунистическия режим. Вие всяка година отслужвате панихида на стрелбището в Бутово край Москва, където са били разстреляни десетки хиляди хора. Не Ви ли безпокои очертаващата се през последно време в Русия тенденция за възвеличаване на съветското минало, стремежът да се говори за него само добро или нищо? Как да се отнасяме към миналото?

Не можем да отричаме всичко, което е било в миналото. Имаше осигурена старост, социална помощ, безплатна медицина. Хората, които изгубиха своите спестявания, естествено приеха промените много тежко.

Но спрямо религията съветското време беше дискриминационно. През двадесетте и тридесетте години разстрелваха хората заради вярата им. А разрушаването на храмовете продължи и след войната. Дори през шестдесетте години много църкви бяха взривени и разрушени.

Смятате ли, че Русия вече е на прага на помирението със своята история?

Правят се опити за национално помирение. Един от тях е връщането на останките на писателя Иван Шмельов, генерала Антон Деникин, философа Ивана Илин на родна земя. Мисля, че времето трябва да излекува старите вражди. Знаете ли, че днес възстановяват гробищата на германските войници от времето на Втората световна война? Вижте Бородинското поле. Там има паметници и на руснаците, и на французите. Но те не са били възстановени веднага. Трябва да мине време, за да премине ожесточението. Времето лекува и трябва да излекува обстоятелствата, които разделиха нашия народ в годините на гражданската война.

Как оценявате първите месеци на понтификата на папа Бенедикт XVI? Какво е днешното състояние на отношенията между Руската православна църква и Ватикана?

Засега е рано да говорим за напредък в нашите отношения. Ние приветстваме призивите на новия папа за продължаване на диалога. Надяваме се, че ще последват и действия. Но за съжаление засега в Русия, Украйна, Белорус, Казахстан продължава практиката на римокатолическия прозелитизъм. Опитват се да обърнат в католицизма хора, които са кръстени в Православието или имат православни корени. Особено страдат децата. Много католически мисионери в Русия създават детски домове, взимат деца, кръстени в православна вяра, и ги възпитават в католически дух.

Засега не е преодолян и конфликтът в западните области на Украйна, където Гръко-католическата църква действа крайно агресивно спрямо Православието. Ето например в Лвов и до днес няма нито един храм, където да се извършва богослужение на украински език за богомолците на Украинската православна църква (Московска патриаршия).

Щом стана дума за това – доколко сериозно пренасянето на катедрата на Украинската гръко-католическа Църква от Лвов в Киев ще усложни отношенията ви с Ватикана и със самите гръко-католици?

Да, това е акт, който ще усложни отношенията ни. Ясно е, че в западните области на Украйна има много гръко-католици, но в Киев гръко-католическото паство е съвсем незначително. Строителството на огромна униатска катедрала в Киев служи на идеята за по-нататъшно развитие на прозелитизма и укрепване на гръко-католиците не само в западните области, но и в централна Украйна.

Много хора смятат, че една Ваша лична среща с папата в трета страна би спомогнала за решаването на проблема.

Знаете ли, за това се говори още от 1997 г., още от времето на покойния папа. Но нашият подход към тази среща се различава от подхода на римокатолическата страна. За какво да се срещаме пред телевизионните камери? За да покажем на света, че между нас няма проблеми? Но между нас има проблеми. Първо трябва да ги преодолеем, а чак след това да се срещаме.

Но нали има проблеми, които безпокоят и православните християни, и католиците. Секуларизацията, разпространяването на окултните вярвания, консуматорският култ…

Тук нашата позиция е обща. Когато решиха да премахнат от текста на Европейската конституция споменаването на християнските корени на Европа, Ватикана беше против и нашата позиция беше същата. Цялата европейска култура е основана върху християнската традиция. Ние имаме допирни точки и това поражда надежда, че техният брой може да се увеличи.

Срещали ли сте се с кардинал Ратцингер преди да го изберат за папа?

Не, не ми се е случвало.

Да се върнем към ситуацията в Украйна.. Много хора в тази страна са за създаване на автокефална православна Църква, независима от Москва. Как виждате развитието на ситуацията в тази посока?

След разпадането на Съветския съюз в много от петнайсетте суверенни държави възникна на националистическа почва представата, че в една независима държава трябва да има и независима от Москва църква. Но не може 15 независими православни църкви да се появят на територията на бившия СССР.

Ние разбираме, че независима Украйна има голяма територия и милиони вярващи. Ние предоставихме на Украинската църква широка автономия във всички административни, финансови, стопански, издателски дела. Запазихме само молитвеното, духовно единство. Казвал съм неведнъж на държавните ръководители на Украйна, че тези духовни връзки не могат да бъдат скъсани. Историята и Бог няма да ни простят това. Хареса ми изявлението на председателя на Върховната Рада (Украинския парламент – бел. прев.) Владимир Литвин. Поздравявайки главата на Украинската православна църква с неговата седемдесетгодишнина, той каза, че държавата не трябва да се меси в църковните дела, а, напротив, да се вслушва в мнението на Църквата.

А Вие усещате ли такава намеса?

Да, постоянно. В течение на много години някои политици си поставят задачата да създадат на всяка цена църква, независима от Москва. Но нали това означава рязане на жива плът! Колко смесени бракове има, колко светци, които почитаме заедно!

Какво става с обединяването на Руската православна църква и Руската задгранична църква? Много хора очакваха евхаристийното и молитвено общение да се възобнови през тази, 2005 г., сега вече се говори за 2006 г.

Молитвеното общение вече е възстановено. Делегацията на Задграничната църква начело с митрополит Лавър участваше в Патриаршеските богослужения — на освещаването на храма Живоначална Троица в чест на хилядолетието от покръстването на Русия, в храма на Бутовския полигон, на празника Възнесение Господне. Но осемдесет години разделение са оставили, разбира се, дирята си в душите и съзнанието на хората. Трябва да преодоляваме това разделение. Но политическите причини, довели до създаването на Задграничната църква, вече не съществуват.

Енориите на Руската екзархия на Константинополската патриаршия, които са особено много в Европа, засега не се включват в обединителните процеси?

Засега не. Сред някои свещенослужители има тенденция към сближаване, има и противодействие. С големи успехи не можем да се похвалим. Но ние винаги сме готови за сътрудничество, диалог. Спомняме си с любов за покойния архиепископ Сергий, при когото беше възстановено молитвеното, евхаристийното общение. Това беше истински пробив.

Ваше Светейшество, какво ще пожелаете на аудиторията на BBC  в навечерието на руската Коледа?

Искам да пожелая на слушателите на BBC и на всички вярващи от различни конфесии да усещат, че с нас е Бог. А ако Бог е с нас, а ние с него, ще ни бъде по-лесно да преодолеем всички трудности и изпитания върху нашия път. Дай Боже новата година да донесе по-малко огорчения, тревоги и нещастия на всички жители на Земята. Нека тя да стане година на мир, съзидание и благополучие.