Ватикански открития за „Черноризец Храбър“

Потвърждение на това предположение установих сугубо наскоро. В книгата на проф. Куйо Куев "Черноризец Храбър" от 1967 г., където са поместени текстуално 173 преписа от трактата "За буквите". Накрая е приложена и снимка на новгородски препис, където личи, че въпросният текст представлява 55-о слово от сборник слова от ХVII век, а наскоро бе съобщено за друг подобен препис – "Кирило-Белозерски" № 106/231 – който е 55-а глава от "Небеса" на Йоан Екзарх Български, при това под отдавна известното и най-разпространено заглавие:

"СЪКАЗАNЇE КАКО СЪСТАВИ СТЪИ КИРИЛЪ ФИЛОСОФЪ АЗБУКУ ПО I-AЗЬIКУ СЛОВЕNСКУ. И КNИГЬI ПРЕВЕДЕ. ОТ ГРЕЧЕСКЬIХ NA СЛОВЕNСКЬIИ I-АЗЬIКЪ NЙ (Христо Трендафилов. Три непубликувани преписа на трактата "За буквите" от Черноризец Храбър. – в: Преславска книжовна школа. Т. 5, 2001, стр. 230).

Тези факти дават основание за нови изводи и предположения. Очевидно тук "Черноризец Храбър" не е автор, а с това определение е окичен свети Кирил Философ, който е съставил славянската азбука и е превел книгите от гръцки на славянски език. Такова предположение е изказано в миналото от Й. Хануш, Ив. Гошев и др., но сега се прави разлика и се посочва точно съставителят на трактата – Йоан Екзарх.

Накратко за пътя към това откритие. През 1981 г. забелязах съобщение за 4 неиздадени преписа на гръцки език от писмо на вселенския патриарх Герман II до папските кардинали от 1232 г., в което се изброяват редица народи, сред които "И ЦАРСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ С ВЕЛИКИТЕ ПОБЕДИ"! Търсейки един от преписите във Ватиканската библиотека, попаднах на непубликуван "Инвентар на гръцки ръкописи" със сведение, че във Ватиканския гръцки кодекс 2502 имало палимпсестен (изтрит) "славянски" текст на 100 листа!

Не се споменава нито азбука, нито съдържание. След многогодишни усилия успях да идентифицирам и отчасти да разчета 93% или 186 страници евангелски текст на кирилица и да предположа, че това е най-старият препис на първата българска и общославянска книга – изборно евангелие – преведена от светите Кирил и Методий преди 863 г. Преписът е от Х век и съдържа 100% всички "охридизми", които бяха окачествявани като присъщи на най-старинните глаголически паметници от югозападните български земи. Очевидно този югоизточен паметник на кирилица съдържа същите старинни български думи.

В друг Ватикански кодекс (2492) се намират сведения за епископия Велеграда или Велика, Велица, сега Берат в Албания, където се изброяват следните български епескопи от IХ-Х в.:

Сергий 878 г., Даниел ?, Климент 906 до 25 юли 916 г.!

Сергий и Климент бяха известни български епископи, но кой е този Даниел? В писмо от юли 900 година от Залцбургския апхиепископ Дитмар (или Теотмар) до папа Йоан IХ се съобщава за трима епископи, изпратени от папата в славянските земи след св. Методий: архиепископ Йоан и подчинените му епископи Бенедикт и ДАНИЕЛ! Йосиф Асемани твърди, че този архиепископ Йоан е бил изпратен от папата сред славяните след св. Методий Моравски или Български. В "Дюканжовият списък" (Архиепископите на България) се намира и св. Методий, следователно и Йоан би трябвало да е български архиепископ; Има и други исторически извори, които принуждават църковните историци да признаят, че по времето на Симеон в България има такъв архиепископ. Даже презвитер Йоан, преводач на Житието на св. Антоний, пише, че бил принуден да превежда от господина Йоан, архиепископ, който беше патриарх на българската земя! Има и други сведения за български патриарх Йоан, обявен и за светец. В Типографско четириевангелие от ХII век в Русия се споменават само трима "славянски" светци: св. Кирил, св. Методий и св. Йоан Екзарх! Даже в отец Паисиевата "История славеноболгарская" сред българските светци се нарежда "Свети Йоан, патриарх терновский"! Не се притеснявай, читателю! Преди него е "Св.цар Михаил терновски, лето 863; св.цар Давид терновски, лето 980 года, св. цар Йоан Владимир терновски, а след него е "св. Теофилактъ, патриархъ терновскии". Става дума за обикновен анахронизъм, но легендата крие истината за нещо станало!

Да се опитаме отново да проследим делата на "Храбрия Черноризец" и на неговите съратници. През 863 г. светите братя Кирил и Методий заминават за Моравската мисия, но с готов превод на изборното евангеллие, което отразява югоизточен български говор. През следващите години България приема официално християнската религия от Източната римска империя или Византия. Но не получава епископ! През август 866 г. княз Борис изпраща в Рим трима свои приближени – Петър, Йоан и Мартин, които занасят въпросите на българите за същността на новата християнска вяра и искат книги по тези въпроси. През ноември 866 г. Петър се връща в България, но вероятно младият Йоан е останал в стария Рим, за да учи и латински език, освен гръцкия, който е знаел превъзходно. От 866 до 870 г. България е с Рим и тогава е възможно Йоан да е станал дякон.

По същото време, 867-869 г., в Рим пристигат светите Кирил и Методий и техните ученици, които убеждават папата, че преводите на техния славянски език отразяват православната християнска традиция от времето на първите велики свети отци на Изтока и затова техните книги са благословени и на извършеното богослужение в няколко римски храма се ползват тези български книги, според житието на св. Наум Охридски. Възможно е тогава Йоан да е научил глаголицата и да е започнал своите преводи.

Сведения за "презвитер Йоан" има от 878 и 879 г., когато той е определен като доверен човек на папата и на Далматинския княз, а през 879 г. същият е изпратен в България. Вероятно тогава или след това той е назначен за "Екзарх" на България. В една глава на Римския патерик или Диалозите на папа Григорий Двоеслов се говори за "Великия Йоан, който е екзарх на Римската църква" (текстът е поместен и в Макариевите четиминеи на 16 януари и в Пролога, посочен у Кр. Станчев. "Словата на Йоан Екзарх" – "Старобългарска литература", кн. 25-26, 1990, с. 69-70). При това не е случаен изводът на езиковедите Емилие Блахова и Живка Икономова, че в Беседите на папа Григорий Двоеслов се срещат десетки думи, които се намират единствено в езика на Йоан Екзарх. Следователно това е още едно доказателство, че българският книжовник Йоан в Рим е научил и латински език и при превода на Беседите е превеждал както от гръцки, така и някои части от латински език.

Тези факти дават основание за преразглеждане на редица предубеждения в славистиката, че ако има нещо преведено от латински, то обезателно било преведено сред западните славяни.

Във връзка с празника на светите братя Кирил и Методий бих желал да обърна внимание само на няколко други предполагаеми творби от Йоан Екзарх Български, свързани с техния живот и дело. Според мен Пространното житие на св. Методий също е негово съчинение, защото съдържа сведения само за първите шест вселенски събора, винаги на първо място се посочват римските папи, а след това императорите; Йоан Екзарх е съвременник на св. Методий и познава отблизо неговия живот и дело, а така също разполага и с документи относно служението му, защото сам става наследник на неговата архиепископия. И не на последно място в Житие Методиево се срещат основни белези от езикови изрази, присъщи на езика на Йоан Екзарх: от Богословие и други негови творби, като NЕПРИ-IАЗNЬ, ВЬСЕМОГАИ, СОУМБОЛЪ, I-ЕЖЕ, I-ЕСТ ВЂРОУЮ, ТАЧЕ, ВЪ ТРЬХЪ ОУПОСТАСЬХЪ, ЕЖЕ МОЖЕТЬ КЪТО ТРИ ЛИЦА РЕЩИ и др. Особено интересно е, че името Константин се пише без т, както е в италиански език КОСТАНТИНЪ, както и споменаването на литургията като МИСА: СЪ СТОЮ МЪIШЕЮ, РЕКЪШЕ СЪ СЛОУЖЬБОЮ.

Известно е, че Житието на св. Методий се приписваше на св. Климент Охридски и така е издавано често. Доказано бе обаче, че то не може да бъде негово дело. Затова погледите бяха насочени към другия Методиев ученик – Константин Преславски (според Донка Петканова и други). Струва ми се обаче, че най-вероятно именно Йоан Екзарх е написал не само Пространното житие Методиево, но и други творби, приписвани на Константин Философ и Константин Преславски: "Написание на правата вяра" се приема за дело на св. Кирил. Но подзаглавието му показва, че то е "казано наизуст от блажения Константин Философ, Учител за Бога на словенския народ". Следователно това предсмъртно изповедание на вярата, изказано от св. Кирил наизуст, е било записано от неговия съвременник Йоан Екзарх. Подобно предполагаемо авторство би могло да се припише на Екзарх и за "Черковно сказание", приписвано на Константин Преславски, където се среща латинската дума "календи" и други особености, присъщи на езика на Йоан Екзарх.

Не е случайно прочее, че великото дело на славянските Първоучители светите Кирил и Методий е прославено от не по-маловажния техен съвременник и последовател – великия български книжовник, духовник и светец Йоан Екзарх Български.

София, 8 май 2001 г.