Култура в пътя

Елинската, римската и християнската култури може да се определят с три големи текста – Одисея, Енеида и Деяния на апостолите. Техните герои са наследници на героите на “епическите времена”, на сказанията, летописите, преданията и особено на мита, но са и много различни. Те са също водачи, екземплярен типаж и образци. Но втвърденото положение на модулния герой от епическите времена е разколебано с активиран конкретен човек, зависещ от себе си. Трите книги показват как героите им се държат с останалия свят, който узнават или образуват и как той се държи покрай тях; сиреч какво представлява светът, видян през призмата на индивидни люде. Гледане през индивидни очи, както по инерция можем да се изразим, няма. Това е условие за бъдещия роман и въобще за литературата, каквато тези произведения още не са. Но че светът в тях се гледа през призмата на именитите герои, е вън от съмнение. Тази призма не е личностна, не е неповторимо азова, каквато ще бъде във всеки европейски културен продукт. Тя е въобще-човешка. Но така или иначе не е топосна и екземплярна. Един би изглеждал светът, ако сюжетът следеше някакъв мореплавател, морски разбойник, пират, друг – ако е Одисей. Един би бил той, ако след битката при Троя на корабите се бе качил безвестен боец, друг – ако той е полубогът Еней. Един би бил той, ако в него се движеше обикновен рибар, друг – ако рибарят е бъдещият апостол Петър.

Целият текст в LiterNet