Възползват се от това, на което се подиграват

Свещ. Ивайло Борисов

Тази година на откриването на Олимпийските игри в Париж беше представена пошла сцена, имитираща Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Съвсем нормална реакция на християните по света беше изразеното чувство за нанесена обида. Съпричастие показаха и хора, които не блестят с религиозната си принадлежност.
Но, забележете – тези, които се присмяха на най-святото в нашата вяра – Господнята трапеза – всъщност го направиха, знаейки, че ние, християните, сме миролюбиви. Т.е. те се възползваха от нашата миролюбивост. Което си е своего рода добра пресметливост.
Питам, ако живееха в друг тип култура, какво ли би станало с творците на подобни волности, каква цена биха платили за тази „оригиналност“?
Всички помним жертвите на радикалните ислямисти вследствие на публикуваните през 2015 г. карикатури във френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“.
Ами извършения през 2022 г. опит за убийство на британския писател от индийски произход Салман Рушди заради негов богохулен роман?
Пак казвам – считам, че подобна волност, като тази на откриването на Олимпийските игри в Париж, може да се появи само в християнска среда.
Тези, които са проектирали тази гротеска, също го знаят. Защото, както казва поетът Бродски, християнската вяра заслужава вниманието ни дори само затова, че е „родила обществото, в което имате право да оспорвате или отричате ценността ѝ.“
През вековете преобладаващата част от християните са били миролюбиво настроени към другите, следвайки завета на великия св. апостол Павел: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим. 12:18). Те са били примерни граждани на империите и държавите, които са обитавали. Единственото нещо, което са искали и считали за най-важно, е да могат свободно да изповядват вярата си в Триединния Бог.
Така че, спокойно, безвкусицата, видяна в Париж, разчита на ценностите, разпространени от пародираното християнство. А това е косвено доказателство за надмощието и непоклатимостта на последното.