Движението на „събудените“ е религия без прошка

„Движението на „събудените“ е религия без прошка“

Жан-Франсоа Браунщайн

Откъде идва уокизмът ¹  и какви са неговите основи?

Френският философ Жан-Франсоа Браунщайн, който разглежда тези въпроси в есето си „La Religion Woke“, сравнява това движение с възраждането на  евангелското протестантство преди 200 години. Според Браунщайн идеологията на събудените е развила религиозни характеристики – тя се опитва да даде отговор на липсата на висша истина, която характеризира днешното пострелигиозно общество.
Влиянието на идеологията на събудените изглежда достига до всички нива на обществото: от корпорацията Disney, призоваваща белите си служители да се замислят за своите „бели привилегии“, до активистите, които предопределят академичната среда в университетите, преследвайки професори от „старата школа“, или до разпространението на курсове по „антирасизъм“.
Браунщайн предупреждава: „В името на борбата с дискриминацията в западните общества се появява нов интелектуален тероризъм“. Това движение подкопава всички обичайни мисловни рамки и има за цел „да деконструира западното културно и научно наследство, което е обвинявано, че е структурно сексистко, расистко и колониално“.

Светилището

Движението „woke“ се заражда в американските университети, но бързо се разраства в западните общества. Браунщайн посочва, че възходът му е подобен на този на протестантството от XVIII и XIX век: „За първи път в съвременната история в университетите се ражда вид култ със собствена визия за света, доктрини, привърженици, права и квазисвещени текстове“.
Въпреки че последователите на движението твърдят, че са измислили съвършена идеология, те всъщност не се държат така, сякаш работят за по-добър свят: „Тяхната религия е религия на пречистването и магическото мислене, в която отсъства прошката“.
По мнението на Браунщайн уокизмът много прилича на християнската секта на гностицизма, която се развива през II век: „Тялото се е смятало за изначално зло. Утопичната визия на гностицизма за чистото съзнание си представя реалност, в която човешкият дух може да бъде напълно освободен от бремето на тялото и сексуалността.“ Същите елементи могат да се видят и в уокизма: „Можеш да се чувстваш като мъж или жена, но също и като животно, като река. Само в онлайн света на виртуалната реалност обаче можеш да промениш тялото си по свое желание. В реалния живот, ако го направиш, ще поемеш по разрушителен път с необратими увреждания“.

Науката

Това, което най-много тревожи френския философ, е, че младото поколение е бомбардирано отвсякъде с идеологията на уокизма, която залива западните общества, без да може да ѝ се противодейства: „Двусмислената роля на академичния свят в развитието на това движение прави почти невъзможна неговата научна и рационална критика. Никакви аргументи нямат и най-малък ефект върху тях. Ние можем да се опитаме да ги спрем,
но не и да ги убедим.“

В същото време той се позовава на експеримент, който показал, че идеологията на събудените не се основава на научни доказателства. Става дума за изследователите Хелън Плъкроуз, Джеймс Линдзи и Питър Богосян, които измислят различни скандални теории и след това се опитват да ги публикуват в научни списания. Въпреки факта, че статиите им не се позовават на елементарна логика или доказателства, те все пак са успели да преминат през комисиите за рецензиране и да бъдат публикувани.

Добротата

Фактът, че уокизмът толкова бързо придоби  влияние във висшите слоеве на обществото (например на политическата арена), се дължи на пропастта, която съществува между елита и обществото. Браунщайн цитира американския социолог Кристофър Лаш, който още през 1995 г. твърди, че „интелектуалните класи неизбежно са отдалечени от физическата страна на живота. Те живеят в свят на абстракции и образи, за разлика от непосредствената, осезаема реалност, с която се сблъскват обикновените хора“.
Причините за това са многобройни, обяснява Браунщайн: „Младите хора изпитват нужда да се борят със света чрез „тирания на добротата“, с която са възпитани една част от младежите от висшата класа в Америка“.
Някои твърдят, че движението на събудените се основава на християнския идеал за състрадание. Браунщайн признава, че в основата на „woke“ идеологията стои концепцията за жертвата, която се нуждае от помощ и разбиране: „Тези тавтологични идеологии работят, защото в днешно време всеки иска да бъде жертва и това се е превърнало в отправна точка. Но в същото време състраданието, за което претендират тези идеологии, е безумно състрадание, откъснато от реалността и логиката. То оправдава преобръщането на всички ценности, както и най-абсурдните политически решения.“

Жан-Франсоа Браунщайн е професор по съвременна философия в университета Пантеон-Сорбона. Работата му е насочена към историята и философията на науката, а последните му книги се занимават с различни аспекти на „woke“ движението.

Бележки

1Политически термин от афроамерикански произход. Отнася се до съзнателно разбиране на въпросите, свързани със социалната и расовата справедливост. Произхожда от афроамериканския простонароден английски израз “стой буден“ (stay woke). Към края на 2010-те, Woke е приет като по-общ жаргонен термин, широко свързан с лявата политика, расизма, феминизма, ЛГБТ-активизма (като същевременно се използват термините „култура на пробуждането“ и „политика на пробуждането“).

Подготвил: Константин Константинов

Източник: alopsis.gr