Молитва чрез сила

Може ли вярващият да не иска да се моли?

Не бързайте да се мръщите недоволно. Добре знам с какъв тон е прието да се говори за молитвата в църковните среди. Знам също, че молитвата за душата е това, което е храната или въздухът за тялото. Знам също, че е невъзможно да обичаш някого, но да не искаш да общуваш с него. Но все пак. Може ли някой свещеник да назове десетина редовни енориаши, които не биха споменали периодично по време на изповед, че пропускат, не четат, не изпълняват молитвеното правило. И дори ние самите, можем ли да кажем, че винаги вкъщи редовно четем сутрeшните и вечерните молитви? И ако традиционното правило преди св. Литургия е повече или по-малко постоянно в молитвения живот на свещеника, то ние винаги ли сме усърдни в домашната молитва в края на натоварения делничен ден? Или когато всички деца вкъщи най-накрая са си легнали (особено когато са много малки или са повече от две), колко дълго можем да се молим, преди да заспим?
И така, ако ние, свещениците, хората, чиято дейност е изцяло свързана с молитвата и се основава на нея, сме винаги заети, уморени и сънливи, какво можем да кажем за нашите миряни, много от които трябва да работят на няколко места, на смени или на ротационен принцип, които се разкъсват между малките си деца и възрастните родители, които с месеци не могат да поемат глътка въздух в безкрайния водовъртеж от домашни задължения, натовареност на работа, учение и грижа за децата, работа в градината, болести и внезапно възникнали проблеми? Дали всички те, събуждайки се в ранни зори, а вечерта падат на леглото от умора, изпитват желание да се молят и изпитват радост от възможността да прочетат правилното правило? Разбира се, не всички и със сигурност не винаги.
И в това няма нищо изненадващо и нищо укоримо. Такъв е животът в днешно време. И все пак бих искал да отбележа границата, отвъд която свършва умората и започва мързелът, която разграничава благоразумието от небрежността.
На първо място, колкото и банално да звучи, необходимо е молитвено правило в познатата форма на задължително обръщение към Бога след събуждане и преди лягане. То е необходимо, първо, като опит за диалог с Бога. Нека бъдем честни: молитвеният ни живот в повечето случаи не е нито пълноценен, нито плодотворен. Ето защо опитът от молитвата, дори и да е 10-15 минути, е без преувеличение изключително ценен за нас. Второ, правилото ни дисциплинира. Има една почти вълшебна дума, благодарение на която в живота ни често настъпват добри промени и самите ние ставаме по-добри. Тази дума е „трябва”. Дума, която задължава, стимулира, дисциплинира. Нашият манталитет е такъв, че винаги сме отворени за всичко добро и хубаво. Но в същото време в тази отвореност сме невероятно пасивни и инертни. И щом се появи принудителен фактор, когато прозвучи това „трябва”, започваме да действаме. Често неохотно, без желание, по принуда. Но почти винаги с резултати.
Разбира се, за правилната, добрата молитва е необходимо желание. Но може ли това желание да се появи от само себе си? По принцип може. Веднъж или два пъти годишно, общо за десет минути. Дори няма да задавам въпроса за полезността на такъв молитвен опит, всичко е достатъчно ясно. Следователно там, където преживяването на желанието е сладко, но рядко, преживяването на самомотивацията може да спаси положението. Редовно, ден след ден, независимо от желанието, превръщайки се в правило, защото е необходимо, човек, често без да го забелязва, развива в себе си умение. И, разбира се, в процеса на развиване на това умение той неведнъж или два пъти ще се моли без никакво желание. Неведнъж или два пъти той ще се изкушава да прави нещо друго, вместо да се моли. Неведнъж или два пъти, срамувайки се и бидейки предизвикан, той ще си признае, че изобщо не иска да се моли.
Може би ще попитате каква е ползата от такава молитва. Тя е невнимателна, неискрена, формална… Да. А също така е изпълнена с преодоляване на себе си, с превъзмогване на нежеланието, леността, небрежността, с решителния отказ да се отпуснеш, с преодоляване на разхайтеността и слабостта. Да, такава молитва е безкрайно далеч от идеала. В нея има малко искреност, внимание и вяра. Вместо от любов към Бога, тя е водена от задължение. Вместо „вярвам и изповядвам” в душата на човека звучи „това е необходимо”. Но всичко това е едната страна на монетата. От другата страна е фактът, че такава молитва е истински аскетичен подвиг. А и чрез постоянството в този подвиг с времето се развива навикът. Молитвата сутрин и вечер се превръща в норма. Да, аз все още не обичам да се моля, не мога да кажа, че искам, но не мога да не се моля. Аз имам нужда от това. Усилията за изпълнение на правилото се заменят с усилия, които се насочени да не се разсейваме, да се молим смислено и внимателно, без странични мисли. Ще мине още време и ще се появи желанието. Но не импулсивно, моментно „искам да се помоля”, а постоянно желание, на нивото на нуждата, идващо от отношението към молитвата като към необходимост, без която не можеш да живееш и да дишаш.
Разбира се, нашата заетост, вечните ни проблеми, болестите, детските лудории и зеленчуковите градини няма да изчезнат. Умората, изтощението и натовареността на живота няма да изчезнат. Но едно правило си е правило, за да бъде то едновременно полезно и изпълнимо. Очевидно е, че едно малко правило, изпълнявано редовно, е по-добро и по-ефективно от едно голямо правило, прочетено от време на време. Но дори и при по-силно правило не e излишно човек да определи за себе си критична граница, под която нивото на молитвения живот няма да се понижи нито от умора, нито от заетост, нито от болест. Нека това да са три, две или дори една молитва, но като минимум тя да се чете навреме, и въпреки всичко да не се пренебрегва. Във всички останали моменти обемът на правилото ще бъде обичаен и привичен, но за необичайни обстоятелства ще има друг вариант.
В този случай правилото ще изпълни основната си функция – да осигури постоянство на молитвения живот. От което на първо място зависи възможността за придобиване на опита на чистата, внимателна молитва, водена от желание и вяра.

Превод от руски: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org