Дискусионен клуб „Къща за птици“ представя: Изборът на български патриарх и нашите избори

От фундаментално събитие за Православната ни църква, изборът на патриарх се превърна в разединител на обществото според различни политически и идеологически позиции.

Воден от необходимостта да се погледне задълбочено и смирено към причините за това разделение, екипът на „Къща за птици“ покани едни от най-именитите богослови, за да споделят своето мнение по темата.

Проф. Иван Желев е преподавател по Св. Писание на Новия Завет в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е богословие и класическа филология в СУ, специализирал е  в Гърция и Германия. Бил е учител по гръцки и латински в СДСеминария, началник на кабинета на Н. Св. Българския патриарх Максим, преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и в Бог. ф-т, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Бог. ф-т. През 1997-1998 г. преподава като гост-професор по Нов Завет в Мюнхенския Максимилианов университет, Германия. Дълги години е бил редактор и главен редактор на „Църковен вестник“ и редактор на сп. „Духовна култура“. От 2002 до 2008 г. е и директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС. Носител е на два златни ордена на БПЦ – „Св. Климент Охридски“ и „Св. Кирил и Методий“. През 2008 г. е удостоен с почетната титла doctor honoris causa на Атинския Капудистриев университет.

Доц. д-р Свилен Тутеков е завършил богословие и философия във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в момента е преподавател по Християнска антропология и етика в Православния богословски факултет на ВТУ. През 2003 г. защитава докторска дисертация, посветена на аскетическата антропология на св. Йоан Лествичник. През 2005 и 2007 г. специализира в Богословския факултет на Белградския университет. Автор е на монографията „Литургични измерения на нравствеността“, на студии и статии в областта на християнската антропология и етика, част от които са събрани в сборника „Личност, общност, другост“.

Прот. д-р Стоян Бербатов е дългогодишен свещеник на Неврокопска епархия в Благоевград, а отскоро клирик на Западно- и Средноевропейска митрополия. През 2021 година защитава дисертационния си труд на тема: „Проблемът за човешките права и рецепцията му в православното богословие на ХХ век“.

• Богословските или политическите възгледи на кандидатите за патриаршеския престол бяха определящи за обществото?
• Защо именно църковните среди излъчиха толкова крайни мнения и взаимна омраза?
• Има ли реална опасност от разкол?
• Ще бъде ли свикан Църковен събор?

По тези и други съществени въпроси около патриаршеския избор дискутираха църковните експерти, а модератор на разговора бе Пламен Сивов.

Доц. Тутеков изрази своята загриженост, че специфичният начин на говорене в медийната и публичната среда се налага вече и в църковната публичност. Самообявили се за авторитетни църковни лидери, налагат своето мнение като мнение на църквата и единствен наратив за случващото се в църквата. Наложи се говорене, в което теми с политически и идеологически подтекст доминираха за сметка на духовните. Изостри се противопоставянето и поляризацията, но от друга страна църковният живот доказа, че в църквата има и действието на Светия Дух, изтъкна той.

По думите му, цялата грижа на църквата за мира по света, произлиза от вътрешния мир, който е Христос, който и църквата, и вярващите носят в себе си.

Доц. Тутеков изрази удовлетворението си от провелия се избор и подчерта, че „всички слова на Негово Светейшество показват една интонираност, която няма нищо общо с етикетите, които бяха лепени“.

Според проф. Желев, тонът в общественото пространство е задаван от обществените медии:

„Те искаха да видят в лицето на българския патриарх още един политик. Изборът на патриарх Даниил беше една изненада, избирателите го предпочетоха заради неговата духовност, мъдрост, младост“.

„Не можем да се откажем от думите на Иисус Христос: Мир ви давам. Мирът е едно благо, за което църквата винаги работи. Не са големи възможностите на БПЦ и на българското общество, но е необходимо Българската църква да излезе с позиция за войните и конфликтите“, категоричен е проф. Желев.

Той изрази тревогата си, че в една част от църковните среди се забелязва подчертано чуждо поклонничество, а това винаги е тревожен сигнал.

С думите на ап. Филип – „Дойди и виж“, проф. Желев призова всички да дойдат и видят Негово Светейшество отблизо, като признаят „желанието му да постави живота на Българската църква на едни здрави основни, дейни и успешни.“

Прот. д-р Стоян Бербатов изрази мнение, че в българската медийна среда има тотално неразбиране на църковните дела и богословски въпроси: „Комбинацията от това незнание и идеологическа пристрастност поляризираха мненията, но анализите в обществените и социални медии повлияха само върху една ограничена част от православната общност. Езикът на омразата в социалните мрежи нажежи диалога и се стигна до жестоки идеологически противопоставяния, което е недопустимо за една църковна общност. Църквата се превърна в инструмент за решаване на политически цели.“

Прот. Бербатов изрази надежда, Светейшият Патриарх да върне нормалността в църковния живот и църковното говорене, да постави диалога в църквата и между църквата и света на други начала – на любовта и мира.

Пламен Сивов припомни, че едва веднъж или два пъти се случва житейският цикъл на човек да съвпадне с избор на патриарх. По думите му, като църковна общност, като че не бяхме много на нивото на този исторически момент, злободневието взе превес над църковната логика, над християнската етика, над това, което би трябвало да бъде пример. Но въпреки това трябва да „благодарим на Бога за това, че се намеси по такъв категоричен начин в този избор, чрез едно ярко проявено свидетелство от Светия Дух, имаме точно патриарх Даниил начело на нашата Православна църква. Като моето желание е Църквата да влезе в отново в нормалността и спокойствието на осъзнатите християни“, завърши Сивов.
За личността на Негово Светейшество, неговия живот и неуморно служение вижте повече във видеото.