Може ли жената да влиза в храма, когато е „нечиста“?

Може ли жената да влиза в храма, да целува икони и да се причастява, когато е „нечиста” (по време на месечното си неразположение)? Този въпрос е бил зададен още през III в. на св. Дионисий Александрийски (+265 г.) и той отговорил, че според него, когато жените са в месечното си неразположение, „ако са вярващи и благочестиви, не биха дръзнали да пристъпят към светата Трапеза, нито биха се докоснали до Тялото и Кръвта Христови”, защото човек трябва да бъде душевно и телесно чист, когато приема светите Тайни.

Той дава пример с кръвоточивата жена, която не дръзнала да се докосне до тялото на Христос, а само до края на дрехата му (вж. Мат. 9: 20-22). По-нататък св. Дионисий обяснява, че е позволено на жената да се моли винаги и във всяко състояние. Сто години по-късно на въпроса: може ли жената, „на която е започнало обикновеното у жените”, да се причастява, Тимотей, епископ Александрийски (+ 385 г.), отговаря, че не може, докато не завърши периода на нейното очистване. Тази позиция приема и св. Йоан Постник (VI в.), като определя и епитимия за онази жена, която все пак дръзне в такова състояние да приеме св. Тайни.

И трите отговора показват, че жените по време на своето неразположение не могат да се причастяват. Думите на св. Дионисий, че те не могат да „пристъпват към светата Трапеза” всъщност означават приемане на свето Причастие, защото към светата Трапеза се пристъпва само с тази цел.

Същото е мнението и на св. Никодим Светогорец, който казва следното: „Забранено е да пристъпва към Светая светих, т.е. да се причастява със светинята, само на онзи, който е нечист по душа и тяло, както е при жените по време на месечното им очистване”. Очевидно в древност всички верни за влизали в олтара и са се причастявали на светата Трапеза, дори и жените, както пише Валсамон: „Изглежда, че в древност жените са влизали в олтара и са се причастявали на светата Трапеза”. Същото казва и Матей Властар в своята „Синтагма”: „Но такава (жена) в наше време не се допуска не само в олтара, където в древност й е било разрешено да влиза, но и в храма и в притвора”.

В Стария Завет виждаме, че при евреите жената, която има кръвотечение, е живеела отделно от другите, защото се е считало, че всяко докосване до нея води до култова и молитвена нечистота (вж. Лев. 15:19). Същото се отнася и за четиридесетдневния период след раждането на момче и осемдесет дни след раждането на момиче (вж. Лев. 12:2-5). Други народи в древността също имат подобно отношение към жената в неразположение.

В Новия Завет обаче на това се гледа по друг начин. Никаква телесна нечистота не ни прави морално или култово нечисти. По думите на св. Атанасий Велики, понеже сме сътворени от Бога, „…нямаме в себе си нищо нечисто. Ние се оскверняваме само, когато вършим грях, който е по-отвратителен от всяка смрад. А когато се случи да имаме някакво естествено течение, то просто сме подложени на една природна необходимост”.

Разбираемо е, че сред християните, особено от еврейски произход, не е било възможно нито лесно, нито бързо да се преодолее старозаветното виждане за култовата нечистота на жената, а освен това се появяват и еретически учения, които изповядат неправилни възгледи за жената и във връзка с нея – за брака, раждането на деца и пр. Така например ранно християнският паметник „Апостолски постановления” остро критикува възгледа, според който Светият Дух напуска жената по време на менструация и я завладява нечист дух и затова тя не трябва нито да се моли, нито да докосва Свещеното Писание, нито да го чете, нито да слуша, докато го четат и т.н. След като цитира това погрешно разбиране, паметникът дава на жените следното наставление: „Затова не слушай тези празни приказки, жено, а непрестанно помни Бога, Който те е сътворил, и отправяй молитва към Него, защото Той е твоят Господ, както и на всички други. И се поучавай в Неговите наредби, без да се съобразяваш с физическото си очистване… , нито пък с раждането, нито с аборт, нито с телесната нечистота, защото страхът от тези неща е измислица на глупави хора, които нямат знание. Защото нито погребението на човек, нито костите на мъртвец нито ковчег, нито някаква храна, нито нощно течение могат да осквернят човешката душа, а само нечестивият живот, беззаконието спрямо Бога и неправдата против ближния, като кражба, насилие, или нещо несправедливо, извършено против него, както и прелюбодеянието и всякакъв блуд”. Също и св. Дионисий се сблъскал с някакви погрешни учения и, за да предпази верните, дава наставление в цитираното правило, че жените могат да се молят, независимо в какво състояние се намират.

В края на краищата обаче, вследствие на старозаветния възглед за култовата нечистота на жената по време на менструация, както и поради съдържанието на отговорите на цитираните трима епископи, се оформя разбирането, че жената не бива да ходи на църква в това състояние, както и четиридесет дни след като е родила или е имала спонтанен аборт. Вероятно за тази позиция допринася и опасението, че е възможно случайно да капне кръв в храма и тогава той трябва да се освещава отново. Възможно е също така причина да е била и миризмата, която се отделя по време на очистването. В отговора си на въпроса защо месечното неразположение се счита за нечистота не само в Стария Завет, но и в творенията на светите отци, св. Никодим Светогорец привежда три причини: 1) поради приемане на народното разбиране, че е нечисто всичко, което се отделя от тялото като ненужно и излишно през различните органи, като например секретите от носа или гърлото при кашлица и т.н.; 2) поради това, че Бог чрез телесното поучава за духовното. Ако е нечисто нещо телесно, което не зависи от човешката воля, то колко по-нечисти са греховете ни, тъй като ги вършим по собствена воля; 3) Бог определя като нечисто месечното неразположение на жените (и това всъщност е единствената истинска причина), за да забрани на мъжете да имат полов контакт с тях през този период, така че да се запази достойнството на мъжа (по думите на Теодорит) и от почитание към жената (според Исидор Пелусиот), както и поради почит към Закона и природата (според Филон). Но най-вече и пред всичко поради грижа за създаване на потомство”. Видяхме, че в древност, както твърди Властар, жената е влизала в олтара за причастие и по време на месечното си неразположение. За това, че жените (или поне някои от тях) са ходили в това състояние на църква и са се причастявали, косвено свидетелстват и въпросите, отправени към св. Дионисий и Тимотей Александрийски. Но и след постановяването на техните правила, макар да се забранява на жените да се причастяват, не им се забранява да ходят на църква и да се молят, както разбираме от канониста Валсамон (XII в.), който свидетелства, че жените, и особено в женските манастири, ходели на църква, когато са неразположени като заставали в притвора и там се молели. Той се обявява срещу тази практика и счита, че жените изобщо не бива да влизат в храма в такова състояние. Към същата позиция се придържа и Матей Властар, както вече стана дума. Подобно отношение изразява и 64 правило от Номоканона. От литургистите С. Булгаков казва, че според правилата на Църквата (без да казва кои) жената по време на месечното си неразположение и през след родовия период не трябва да влиза в храма и да се причастява. Тази гледна точка следват и прот. В. Николаевич и проф. д-р Л. Миркович, като се основават на 2 правило на св. Дионисий и на 7 правило на Тимотей Александрийски.

2 правило на св. Дионисий: Относно жени, когато са във време на очистване, дали им е позволено, докато са в това състояние, да влизат в Божия дом, мисля, че е излишно да се пита, понеже не допущам, че те самите , ако са вярващи и благочестиви, ще си позволят в такова положение да пристъпят до светата трапеза или да приемат тялото и кръвта Христови. Защото и оная, която от дванадесет години е имала кръвно течение и е търсила изцеляване, не се е докоснала до самия Христа, а само до скута Му. Никак не е забранено да се молим в каквото и състояние и в каквото разположение да се намираме, да споменаваме Бога и да искаме неговата помощ, но стъпването в светая светих на всекиго, който не е досущ чист и по душа и по тяло, трябва да се забрани.
7 правило на Тимотей Александрийски: Въпрос 7: Ако жена забележи, че ù се е случило обикновеното у жените, трябва ли в тоя ден да пристъпи към светите тайни или не? Отговор: Не трябва, додето не се очисти.

Ние считаме, че тези частни мнения на Валсамон и посочените автори, както и на техни съвременници, по този въпрос не са подкрепени от авторитета на никакъв вселенски или поместен събор и затова не могат да се разглеждат като позиция на цялата Православна църква. Още повече, че, както знаем, в ранната Църква на оглашените и на някои каещи се (например на онези християни, които са отстъпили от вярата си по време на гоненията и са се отрекли от Христос, на извършилите убийство, прелюбодеяние или друг тежък грях) се е разрешавало да стоят в притвора. Както казва св. Симеон Солунски, „така те могат чрез слушане и гледане да участват в богослужението, а с уста и език да изповядват вярата си и да пеят благочестивите слова”.

Църквата не би могла да постъпва по-строго с жените в по време на месечното им очистване, отколкото с морални престъпници и да не им позволява да участват в богослужението чрез слушане и гледане или пък в изповядването на вярата, или пеене на благочестиви слова. В подкрепа ще приведем св. Никодим Светогорец, който дори се основава на Валсамон, когато твърди, че жените в това състояние могат, „както у дома си или в притвора на храма, да се молят на Бога и да просят от Него помощ и спасение”.

И така, смятам, че от цитираното правило на св. Дионисий може с увереност да се направи изводът, че жената не бива да се причастява по време на менструация. Допълнителното указание, че жената може да се моли във всякакво състояние, предполагам, означава, че не е забранено тя да влиза в храма, когато е неразположена. Още повече, че той дава пример с кръвоточивата жена, която е дръзнала да се доближи до Господа, макар да не се е докоснала да тялото Му, а само до дрехата Му. С още по-голяма категоричност този извод може да се направи от Апостолските постановления, където също се дава примерът с кръвоточивата жена и се подчертава, че Господ не само не осъдил постъпката й, „не се оскърбил и дори не обвинил жената, а напротив, Той я изцелил и й казал: „Твоята вяра те спаси”. Така Спасителят ясно ни показва, че „Бог не се гнуси от телесното очистване, което е дал на жените веднъж на тридесет дни в съответствие с телесната им природа, и тогава те изпитват телесна слабост и обикновено седят в къщи”. В края на Апостолските постановления се дава и предписание за мъжете: „И по време на телесното очистване на жените, мъжете им да не влизат при тях, с намерение да се грижат за потомството. Защото Законът предписва: при жената, когато тя е във време на месечното си очистване, не влизай и не се сношавай с бременна. Защото това се прави за наслаждение, а не за продължаване на потомството. Не подобава обаче на онзи, който обича Бога, да обича наслажденията”.

Без съмнение св. Дионисий и Апостолските постановления са се ръководили при формулирането на позициите си от евангелското събитие с кръвоточивата жена и отношението на Господа към нея. От това трябва да се ръководим и ние. Според Мойсеевия Закон тази жена също е била нечиста и не е смеела да се докосва до никого (вж. Лев. 15:25), ето защо следните моменти в отношението на Спасителя към нея имат особено важно значение: 1) това, че тя се е докоснала до края на дрехата Му, а не до тялото Му; 2) тя е сторила това сред тълпа народ, а не някъде насаме; 3) макара според Закона тя да е била нечиста, Господ не я прогонил за постъпката й нито от Себе Си, нито от събраното множество, а похвалил вярата й и я изцелил.

В тълкуванията на това събитие от светите отци и църковните писатели виждаме същия подход. Според Ориген, Господ изцелил кръвоточивата, „за да покаже, че никой човек, който има някаква болест, без да е виновен за това, не е нечист пред Бога. Той призовал жената да превърне първообраза на Закона в духовно съзерцание. Той я нарича „дъще”, тъй като вярата й я направила такава. Жената получила изцеление, именно защото чула думите: „твоята вяра те спаси”. Според св. Йоан Златоуст кръвоточивата пристъпила към Христос със страх, „защото се срамувала от болестта си и считала себе си за нечиста. Ако жената тогава е била считана за нечиста по време на месечното си очистване, то страдащата от такава болест още по-силно смятала себе си за нечиста. В Закона тази болест се определя като особено нечиста”. По-нататък в своето тълкувание св. Йоан Златоуст дава следното обяснение на това, защо Христос е открил изцелението й пред цялото множество: „Първо, Той я освобождава от страха и угризенията на съвестта, че сякаш е откраднала дара на изцелението, така че да не прекара остатъка от живота си, като се измъчва. Второ, Той й дава възможност да се поправи, тъй като тя мислела да се укрие. Трето, Той открива вярата й на всички, за да могат те да се съревновават с тази вяра. А също и да покаже, че Той знае всичко. А това е толкова велико чудо, колкото и да спре кръвотечението на жената”. Следователно Христос не изобличава жената като нечиста, а я успокоява и дава вярата й за пример, както подчертава и Зигабен: „Не се бой нито от Мене, нито от Закона, защото ти си се докоснала поради вярата си, а не от презрение към Закона”.

В заключение считам, в светлината на представените евангелски и канонични позиции, че месечното очистване не прави жените ритуално и молитвено нечисти. Това е само телесна нечистота, също както е с онова, което отделят другите органи. Извън това състояние жената, както и всички други хора, трябва да ходи на общите молитви физически чиста, и особено когато приема свето Причастие, но още повече тя трябва да се труди за чистотата на душата си, над вътрешното украшение – „скрития човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога” (1 Петр. 3:4).

Освен това, тъй като съвременните хигиенни средства успешно могат да предотвратят случайното капване на кръв в храма и така да го направи нечист, както и да неутрализират миризмата от кръвотечението, то считаме, че без съмнение жената може да ходи на църква в това състояние, разбира се, след като внимателно предприеме необходимите хигиенни мерки. Тя може също и да целува светите икони, да приема антидор (нафора), светена вода, както и да участва в песнопенията. Тя не може да се причастява в това състояние, както и некръстената не може да приеме свето Кръщение. Що се отнася до положението на жената след като роди, трябва и в бъдеще да продължаваме да следваме предписанията и молитвите в Требника за родилка в четиридесетия ден и „представяне на детето пред Господа”. | сп. Мирна, бр. 23