За нашата епоха

The Old Rectory,
25 януари 1961 г.

Мир ти, Мария.

Получих писмото ти от 15-и… Смешната ми ти. Какви си ги наизмислила! Ето, тъкмо ти пратих писмо, и сега отново сядам да ти пиша… Обиждаш се, че писмата ми били „безсъдържателни“. Това, мила, е защото днес целият свят е наплашен от терора, който цареше и който все още властва на много места. Писах ти, че в наше време е по-добре да се лишим от радостта на сърдечния и откровен разговор, отколкото да си навлечем неприятности. Нали разбираш, че светът сега не просто „лежи в злото“, а се „задушава“ в злото, както пишеш в писмото си, и хората навред са обезумели от страх пред бъдещите бедствия, които има да връхлитат върху земята и вселената, както е казано в Писанието.
В такива времена е по-добре да мълчим, ние, които не сме склонни да решаваме никакви въпроси по пътя на насилието. А нашата епоха е време на небивали насилия над съвестта на човека. В наше време са потъпкани всички човешки права, макар само да слушаме многоречиви думи за защита на човека и правата му.
Така че, причината за безсъдържателността на писмата ми е единствено тази. А пък ти придаваш това на мое „невнимание“, или „високомерие“ към теб… Нима сърцето ти не знае как те обичам? Как бих искал да се видим…
Ето, разбрах от N., че тя те кани на гости при нея през август. Прекрасна идея. Можеш ли да го осъществиш? Чува се, че сега мнозина от Русия пристигат тук като туристи, и тук също много хора пътуват. Научих, че друг твой приятел също ти предлага да направите пътуване зад граница, та да си отдъхнеш и закрепнеш. Ще се постарая да бъда и на едното, и на другото място, стига ти да тръгнеш. Ще можем заедно и да си говорим, и да се молим. Да, това би било за мене огромна радост… Както съм казвал, любовта никога не е ДОВОЛНА, все ѝ е недостатъчно, все иска повече.
Думите на Писанието – няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът – са в първите глави на първа книга Мойсеева. Недоволстваш, че малко пиша за себе си, за здравето ми… Не съм свикнал да пиша за себе си. Когато все пак ти споделям нещо, знай, че това ми се случва крайно рядко. А и, както се казва, не ми подобава да пиша за себе си. Но помня, че не само съм ти писал, а и съм ти описвал живота си, почти като в ученическо съчинение. Да не би да не получаваш писмата ми? Никога не споменаваш за тях. Така че изобщо не знам какви писма са стигнали до теб и какви – не.
И тъй, скъпа моя Мария, обичам те.

Твой Софроний

Откъс от Писма до Русия на св. Софроний Атонски, „Омофор“, 2015, превод: Венета Дякова