По-сияйно от всички корони

ДО МЛАДИЯ УЧИТЕЛ, КОЙТО ПИТА: ИМА ЛИ ДНЕС ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИ?

Има ги, има мнозина. Ако ги нямаше, яркото слънце би угаснало. Защото нима такова скъпоценно кандило би огрявало един зверилник? Много хартия би ми потрябвала, за да ти опиша чудните примери за истински християни, които дори само аз съм срещал през живота си. И на теб – много време, за да четеш и услаждаш душата си. Засега изпитай себе си, като се огледаш в този пример.
Миналото лято бяхме в Мачва. Докато чакахме влака на една малка гара, съгледах край релсите възрастна селянка. Повехналото ѝ старческо лице беше озарено от онази чудна, тайнствена светлина, която често може да се забележи по лицата на духовните люде. Попитах я:
– Кого чакаш, сестро?
– Когото ми прати Господ – каза тя.
От последвалия разговор разбрахме, че всеки ден тя идва на гарата, за да види дали няма да се появи някой беден пътник, нуждаещ се от хляб и подслон. И ако има такъв, приема го с радост в своя дом като изпратен от Господа. Научихме също, че тя чете Светото Писание, ходи на църква, пости и спазва всички Божии заповеди. По-късно нейни съседи ни казаха, че тази жена е истинска светица. Накрая се опитах да похваля нейното евангелско гостоприемство. Но преди да довърша, тя въздъхна и рече:
– Нима ние не сме Негови гости всеки ден, през целия си живот?
О, милостива и сладка душо народна!
Мой млади приятелю, ако се наричаш народен учител, често може и да се окажеш посрамен, но ако се наричаш ученик на народа, няма да се посрамиш никога.
Нека светата Божия милост те озари!

ДО ЕДИН МЛАД ЧОВЕК, КОЙТО СТРАДА И ТАКА, И ИНАЧЕ

Твоето писмо много ме трогна. Няма да крия – плаках над него, препрочитайки го многократно. Пишеш, че си отраснал, водейки живот на негодник. Бил си свикнал да крадеш. Но ловко си се пазил и всички са те хвалели като добър младеж. Веднъж обаче по време на поредната ти кражба хората са те усетили и са те погнали. Бягайки, ти си счупил крака си. Никой не научил твоята тайна. Извикали лекар. Лекарят казал, че с крака ти е свършено. Извикали и свещеник да прочете молитва. Молитвата, казваш, не помогнала на счупения ти крак, но потресла душата ти. Спомнил си си за Бога, погнусил си се от своя безчестен живот. Разкаял си се и си се зарекъл да живееш по Божия закон. Как тогава казваш, че молитвата не ти е помогнала? Пробудила те е, възкресила е душата ти. А това именно е главното. Платил си за душата си с единия си крак. Евтино си платил. Бъди спокоен!
Но това не е всичко. Когато си се оправил, започнал си усърдно да се молиш на Бога. Тогава някакви хора те обвинили в магьосничество и си бил наказан от властите. Това съвсем те е смутило и ти пишеш и питаш: какво означава всичко това?
Това означава, че пътят, който води в Царството Божие, е тесен. Спасителят е предупредил за това всички, които искат да тръгнат след Него и то не трябва да те изненадва. Вършиш ли зло, ще те накаже Бог; вършиш ли добро, може да те накажат хората. Правиш ли зло, може хората и да те похвалят, но Бог ще те накаже. Правиш ли добро, може хората и да те накажат, но Бог ще те възнагради.
Христос е вършил само добро и все пак са Го разпнали. Не дръж сметка за хората. Стреми се към Бога. Дал си единия крак за душата си. Ако стане нужда, дай и цялото си тяло. И пак евтино ще платиш. Защото ще дадеш леш за скъпоценен бисер.
Не се бой! Само напредвай по пътя, по който си поел.
Бог да ти помага!

ДО СКРОМНИЯ ЧИНОВНИК Т., КОЙТО СЕ ОПЛАКВА ОТ ГОРДЕЛИВИЯ СИ ПРИЯТЕЛ

Пишеш, че през тази година Великденските ти празници са били помрачени. Какво се е случило? Твоят най-близък приятел получил високо назначение. Отначало си се зарадвал на това. Но само след няколко седмици той започнал да страни от теб. Не отговаря на писмата ти, разговаря с теб студено и кратко, оставя те да чакаш дълго пред канцеларията му, а зад гърба ти се изказва презрително за теб. Не можеш да го познаеш. Къде остана онзи мил човек? Арабите биха казали: погълнал го е столът му. Ако искаш, прочети му това, което ще ти напиша.
Имало в Арабия двама приятели. Всяка вечер те седели край огъня на трикраки столчета и разговаряли. Случило се обаче, че единият от тях станал шейх. Преселил се в каменен палат и седнал на висок седефен престол. Много народ идвал да се поклони на новия владетел. Изпълнен с радост, дошъл да го поздрави и старият му приятел. Но горделивият шейх не пожелал да го пусне веднага при себе си, а го оставил да чака пред портите много дни. Накрая наредил да го доведат. Скромният му приятел влязъл, а шейхът още повече се изпъчил на седефения престол. Приятелят му веднага разбрал всичко и нарочно започнал да се оглежда наоколо, сякаш не го виждал. Шейхът се ядосал и сърдито го попитал какво търси.
– Теб търся, човече, къде си ти? – отговорил приятелят му. И тъжно добавил:
– Докато седеше на малкото столче, столът не се виждаше от човека, а сега ето – човекът не се вижда от стола.
Това се е случило и с твоя приятел. Изгубил се е човекът във високия стол. Но в живота това е толкова често явление, че твоят гняв изглежда смешен. За хората е по-трудно да запазят себе си на върха, отколкото в низините.
О, човече, прах земен! С какво се гордееш? С нищожеството си в живота или с нищожеството си в смъртта?
За един гръцки държавник се разказва, че имал обичай всяка сутрин да се кланя в две посоки. Ту в едната, ту в другата. Запитан на кого се кланя, той отговорил: „На Бога и на народа. Защото всичко, което имам, е или от Бога, или от народа“.
О, човече, секунда във времето и милиметър в пространството! С какво се гордееш? Казано е в Светото Писание: Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа*. И още: Бог се противи на горделиви**. И ако искаш, ето още: Пред погибел гордост върви***.
Със своята гордост ти си обявил война на Всемогъщия и Вечния. Атомът е въстанал срещу Безграничния. Секундата се е разбунтувала срещу Безсмъртния. Нима твоето поражение не е очевидно и за мравките? Изненадващо ще те сполети падение и срам. Затова: опомни се, покай се, отрезви се, освести се, дръж се подобаващо. Бъди човек! Да бъдеш човек е по-достойно, отколкото да бъдеш цар. Това е по-сияйно от всички корони и по-важно от всички престоли.

Това е поуката за твоя приятел. А на теб – здраве и мир от Бога!
Честито Възкресение!

*Притч. 16:5.

**Иак. 4:6; 1 Петр. 5:5; Притч. 3:34.

***Притч. 16:18.

ДО МОНАХ АВАКУМ: ЗА МИСЛЕНИТЕ ГРЕХОВЕ

Питаш: опасни ли са мислените грехове? Като монах ти най-добре знаеш това. Знаеш, че същността на монашеството, както учат светите отци, е в очистването на ума от зли помисли. Знаеш, че и Църквата изброява три вида грехове: извършени с дума, с дело и с помисъл. Затова и се молим на Отца на светлините за покойниците – да им прости всеки грях, извършен с дело, с дума или с помисъл. А че Бог изобличава и грешните помисли, четеш в Евангелието: А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?* Сатаната е сгрешил не по някакъв друг начин, а само с горд помисъл. Поради това е бил отхвърлен от Божието лице и низвергнат в ада. Злите мисли са семето на всяко зло. От това семе никнат грешните думи, грешните желания и грешните дела. Спомни си втората Христова притча за сеяча: Царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели…**
Бог сее добри мисли в сърцето на всеки човек. Ако някой се предаде на леност и не бди над душата си като над посята нива, той е като заспалия от притчата. И докато той спи, идва злият дух, врагът и на Бога, и на човека, и сее в душата бурени, т.е. зли мисли. А от злите мисли до злите дела не е по-далеч, отколкото от семето на растението до неговия корен. Следователно едното е органично свързано с другото.
Затова бди над себе си. Затваряй по-често очите си и по думите на свети Никита Стифат, „изпитвай помислите, плаващи по мисленото море”. Според монашеските правила най-главното изкуство, в което трябва да се упражнява монахът, е изкореняването на злите помисли, докато все още не са се развили, не са пораснали, не са завладели душата и накрая не са се превърнали в дела. Разбивай ги о камък. Както казва Псалмопевецът: Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!*** Разбираш ли духовния смисъл на тези думи? Вавилон е царството на дявола, младенците са неговите зли помисли. Камъкът е Христос. Следователно блажен е онзи, който съкруши злото у себе си още в самия му начатък, като го разбие о вечния камък – Христос. Като знаем това и ти, и аз, не ни остава друго, освен така и да постъпваме.
Радвай се в Господа!

*Мат. 9:4.

**Мат. 13:24-25.

***Пс. 136:8-9

Фрагменти от До изгонените от Рая, Мисионерски писма на св. Николай Велимирович, „Омофор“, 2012, превод: Диляна Иванова

Заглавието е от редакцията