Да благодариш за всичко

Ние, по-слабите членове на голямото и славно Тяло Христово се надяваме на молитвите и застъпничеството на светиите, които са силните членове на Църквата. И само като благодарим на Бога за тях ние участваме във величието на тяхната вяра, на тяхната сила и духовните им дарове.

Свети Варсануфий казва, че благодарението към Бога покрива нашите недостатъци и ходатайства пред Бога за нашите слабости¹. Ако се предадем на духа на благодарението, Бог ни залива с още по-големи благословения, като ни вдъхва още по-силен плам – и настъпва момент, в който започваме да виждаме Божия промисъл където и да погледнем. Започваме да Му благодарим за всяка глътка въздух, както се казва в една от молитвите от светото тайнство Кръщение.

Духът на благодарението води човека и към покаяние, защото той усеща, че падналото му състояние му пречи да принася подобаващата благодарност към Бога.

Получаваме полза от молитвите и застъпничеството на светиите за целия свят винаги, когато благодарим на Бога за всички дарове, които сме получили. Същото става и когато Му благодарим за Неговите благодеяния спрямо всички хора, по всяко време и навсякъде. Бог ни дарява Своите дарове за полза на всички и това е вярно най-вече по отношение на духовните дарове към неговите светии и особено към Неговата пречиста Майка.

Когато Му благодарим за тези дарове, това е все едно служим своя литургия пред Бога по подобие на Божествената Литургия. Изобщо, благодарението разширява сърцето ни, а като благодарим на Бога за Неговите дарове към нашите братя, Той прави тези дарове наши и така по тайнствен начин се обогатяваме духовно. Както казва апостолът: “Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия” (2 Кор. 4:15).

Духът на благодарението не само побеждава грозната страст на завистта, но ни прави и по-богати с даровете на нашите братя. Така Бог се прославя.

Когато застанем пред Бога в молитва, трябва да носим в сърцето си цялото си семейство и общност и всеки техен член поотделно: ако сме четиредесет човека, четиредесет трябва да присъстват в сърцето ми. Господ ни призовава да бъдем съединени като един човек от Неговия Дух, да няма разделение помежду ни – и ако всички помним това и живеем с тази мисъл, това единство ще ни бъде дадено от Бога и нито един член на общността няма да липсва в сърцето ни, когато започнем да се молим.

Тялото Христово се проявява във всяка общност, върху която Бог излива Своята благодат. Неговите дарове са неизброими и всеки член получава особен дар, като Сам Христос невидимо присъства като Глава на Тялото, което съдържа пълнотата на Неговата благодат. И тъй като Тялото е едно, неговите членове черпят сила един от друг: силата на Главата преминава към крака, а силата на ръката – към стъпалото и обратното. Св. ап. Павел казва: “И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове” (1 Кор. 12:26).

По този начин всеки член на нашата общност има място в сърцето ми, когато предстоя пред Бога в молитва и благодаря за всички. Така по тайнствен начин получавам четиредесеткратно повече – и всичко това без никакъв труд. Когато се молим, независимо дали в църква или в стаята си, бихме могли да започнем със следната молитва:

Господи, заставам пред Тебе заедно с всички свои братя.
Благослови нас, които сме застанали пред Тебе.
Дай на душите и умовете ни да се зарадват от призоваването на Твоето свято Име.
Излей благодатта Си върху всички нас.
Изпълни сърцата ни с великото утешение на Твоята благост
и нека нито един от нас да не си тръгне от светия Ти храм
без нетленното утешение на Твоя Дух.

Този тип молитва поражда дух на единство и привлича върху нас благословения, от които няма да искаме да спрем да се молим. И странно чудо: тази молитва става все по-силна, колкото повече се молим. Споменавайки всеки един член по име – от предстоятеля (игумена, енорийския свещеник, епископа) или главата на семейството до най-младия член, Бог благославя цялата общност, като укрепва и утешава сърцата на всички. Той Самият ще ни вдъхнови за още по-дълбока молитва за всички наши братя, заради Своята любов към тях. Той ще ни изпълни с всички Свои дарове, с мир и любов един към друг. Тогава ще изпълним думите на св. ап. Петър да се обичаме постоянно с нелицемерно братолюбие (вж. 1 Петр. 1:22). Всяка наша среща с ближния ще бъде пророческо събитие – не в смисъл, че ще предвещава бъдещето, а защото ще свидетелства за Божията воля за дадения човек; Божията истина ще ни бъде разкрита. Помежду ни ще се възцари мирът, който надвишава всеки ум². Носейки братята си в своето сърце, техните сърца ще го знаят и ще се радват. Всички заедно ще бъдем съработници на Бога за спасението на ближните си.

Като член на едното Тяло, всеки е отговорен за здравето на цялото Тяло. Имаме задължението да защитаваме живота на това Тяло. Господ е казал: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си” (Мат. 5:23-24).

Той не ни казва да се помирим с онзи, за когото знаем, че сме оскърбили, защото това е ясно от само себе си, а да се помирим с брата, който няма мир с нас, макар да знаем, че не сме виновни. Бог иска да се смирим колкото може повече пред брата си – независимо от привидната справедливост в случая. Сърцето на брата ни ще се трогне от смирението ни и това отново ще го приближи към Бога. По този начин ставаме съработници на Бога за спасението на ближния.

Колко решаващо е членовете на Тялото да бъдат в единство! Тялото Христово се състои от енории, монашески общности, семейства; от всички нас, където и да сме. Ако сме здраво съединени и свързани, ще бъдем непревземаема крепост и врагът няма да може да ни докосне. Освен това ще получаваме силно утешение един от друг и взаимно ще се обогатяваме. Победата на Христос, Който е казал: “Дерзайте, Аз победих света” (Йоан. 16:33), ще бъде наша. Господ в Своето смирение ще се радва, че ставаме Негови съработници в постигането на великата цел, за която ни е предназначил още преди сътворението на света – да станем подобни Нему, да носим в себе си целия Адам. Като носим всеки един от братята си в своето сърце, сърцето ни се разширява⁴. И ще дойде ден, когато ще носим в себе си не само членовете на своето духовно семейство, но и целия свят, подобно на Христос, новия Адам. Всички сме листенца от голямото дърво на човечеството и животът ни никога не може да бъде независим от това дърво.

По този начин придобиваме подобието на Христос. Заради това уподобяване Той непрестанно се труди и ни служи. Бог наистина е обърнал взора Си към човека, както четем в книга Йов³. Той е наистина ревнив Бог. Човешкото сърце е предназначено единствено за Него и Той не търпи да го поделя с никого и нищо. Заради Своето смирено желание да се съедини с нас, Той допуска плуга на Своя Кръст да разорава почвата на нашите сърца, така че болката от изкореняването на всичко, към което трагично сме привързани, да ни направи способни да Го обичаме и следваме с цялото си сърце, където и да ни отведе.

Бележки

¹ Вж св. Варсануфий и Йоан, “Ръководство за духовен живот…”
² Вж Фил. 4:7
³ Вж Йов 7:17
⁴ Вж 2 Кор. 6:12, 13: “Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви. За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.”

Превод: Мила Игнатова, Пламен Сивов

Откъс от книгата "Remember Thy First Love"