„Който не обича враговете, в него няма Божия благодат“ – Свети Силуан Атонски

“Всякой, който е от истината, слуша гласа Ми” (Иоан 18:37), а Иоан Богослов казва: “Който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша” (1 Иоан 4:6).

Дълбоко в сърцето си сме убедени, че тези думи са приложими към писанията на стареца Силуан (Свети Силуан Атонски е канонизиран на 26 ноември 1987 г.; честваме паметта му на 24 септември – бел. ред.) Смятаме, че който има от Бога дух и разум да Го разпознава, той и в писанията на стареца ясно ще различи дъха на Светия Дух.

Писанията на стареца, човек почти неграмотен, са слово за онова, което му е било дадено да види; често словото му прилича на псалмите, и това е естествено, тъй като неговият извор е бил непрестанната молитва. Ритъмът на неговите писания е много бавен, което е характерно за дълбоката молитва. Той постоянно се връща към едни и същи теми: Бог и всичко небесно се познава само чрез Светия Дух; Господ безгранично обича човека и тази любов се познава само чрез Светия Дух; Светият Дух е дух на въздържание, целомъдрие, кротост, смирение; Светият Дух е дух на мира, състраданието, любовта към враговете.

Душата на стареца и неговият ум са заети с немного мисли, но тези мисли са онтологично най-дълбоките, те са мерилото за всичко. Който в дълбочината на своето битие живее с тези мисли, той и чрез тях, като през тайнствена духовна призма, вижда целия свят.

Две хиляди години словото Божие непрестанно се проповядва на всички езици по най-различни начини, а нали Самият Господ в малко думи е предал на човека знанието за вечния божествен живот. Животът на Бога надхвърля всяко човешко въображение. В своето движение от сферата на непристъпната светлина към творението божественият живот се предава отначало с най-прости и малко на брой безстрастни “умствени” образи и впоследствие, слизайки по иерархичните стъпала, той се уголемява все повече, за да добие накрая неузнаваеми и съвсем груби форми, които вече го изопачават. Например: родителите довеждат детето пред иконата и го учат да се моли на “Дядо Боже”, но в дадения случай иконата не е само една от формите на благовестието или богословието – за детето тя е Самият Онзи “Дядо Боже”, на Когото то се моли.

От пределна чистота светлината на богопознанието слиза до груби и често уродливи положителни (катафатични) форми; а в процеса на човешкото развитие се наблюдава обратният ред: отдолу нагоре – от груба положителна форма ние се издигаме до безстрастна мисъл за Бога и дори до неизказуемо, над и без всякаква форма и образ богообщение.

Нямаме намерение да разглеждаме въпроса за развитието на човешкото съзнание – как от емпиричните понятия и образи на този свят то се издига до възприемане на божественото вечно Битие. Само ще отбележим, че неизбежността на тази еволюция обяснява и факта, че първоначално учението за Бога се преподава на хората предимно във вид на християнски морал, който е по-достъпен за елементарното разбиране. Но дори и тази му форма, въпреки цялото принизяване и дори изопачаване на истината, носи светлината на истинското богопознание, макар и по-слаба: тя е онова “мляко”, което се дава на “младенците в Христос” (1 Кор. 3:1-2).

Ако са ни позволени аналогии със заобикалящата ни действителност, бихме сравнили това движение на божествената светлина със светлинния сноп от прожектор: колкото по-близо е човек до източника на светлина, до камерата на прожектора, толкова светлината е по-ослепителна, но осветяваната площ е по-малка и обратното, колкото по-далече е източникът на светлина, толкова по-голяма е осветяваната площ, но светлината е по-слаба и по-разпръсната. Минават хилядолетия, а на народите се преподава, както и преди, с безкрайно множество думи и образи същата тази по-слаба и по-разсеяна светлина на богопознанието. Колкото по-далече е човек от Бога, толкова по-разпиляно е неговото мислене, толкова по-неопределени и по-тревожни са неговите духовни преживявания; и обратното, колкото по-близо е човек до Бога, толкова ПО-ТЕСЕН, ако е допустим такъв израз тук, е кръгът на неговите мисли, за да се концентрира накрая в една единствена безстрастна мисъл, която вече не е мисъл, а е особено, неизразимо виждане или усещане на ума.
За да разберем стареца Силуан, трябва да имаме предвид току що казаното. старецът беше човек на една единствена идея, която изпълваше цялото му същество – идея, която беше следствие от непостижимото явяване на Бога пред него. Това тайнствено явяване на Господа го беше убедило, че Бог е безгранична любов. Той твърдеше, че тази любов непременно се излива и над враговете и че тя се познава само чрез Светия Дух. Светият Дух му беше явил Христа, Светият Дух го учеше на смирение и на любов към враговете и към всяко Божие създание. Онова, което му беше донесъл моментът на Божието явяване и онова, което беше пряко негово следствие старецът беше възприел като условие и показател за богообщение, като критерий за истинността на пътя, като мерило за всяко явление от духовния живот и като цел на нашите ежедневни търсения и действия.

При повторни посещения на Светия Дух при него, след дълги години титанична духовна борба, всичко това се беше оформило в него като догматическо съзнание и когато вече действително възхождаше в чистите сфери на светото безстрастие, тогава с най-дълбоко смирение той сметна за свой дълг да разкаже за онова, което му е било дадено свише. При него думите са малко, но именно това, може би, е показателят, че казва истината; при него думите са малко, но проникват в сърцето и имат силата да възродят човешката душа; при него думите са малко, но за него може да се говори твърде много, ако си поставим задачата да разкрием тяхното съдържание и да ги направим достъпни поне за интелектуалното разбиране на по-широк кръг хора.

Като чете писанията на стареца, някой може би ще се усъмни дали този човек не е един от онези, които подвижниците наричат “изпаднали в прелест”, а хората – “умопомрачени”? Претенциите му са твърде големи, наистина, за да го приемем за “нормален”. Но според нас човек и без да е виждал стареца, и без лично да го познава, само като чете неговите понякога поетично вдъхновени и дори по форма високо-съвършени, а друг път – просто полуграмотни записки, от движението на неговата мисъл или и от чувствата в неговото сърце може напълно да се убеди, че това не са думи на душевно болен. В целия строеж на неговата реч преди всичко поразява неговото истинско и дълбоко смирение, толкова в разрез по своята същност с гордостта на мегаломаните или с известния болезнен “комплекс за малоценност” – тази своеобразна и за повечето хора неразбираема форма на проява на гордостта. И при най-внимателно вглеждане, дори когато той се обръща към “всички народи по земята”, не ще открием нито сянка на самозаблуда, нито болезнена екзалтация на въображението. Напротив, навсякъде присъства дълбокото усещане, че всичко, за което той говори, е истина. Сърцето чувства, че той действително е научил каквото казва не от хората и не от книгите, а направо от Божия Дух, ето защо неговото учение е толкова съзвучно с Христовите заповеди.
старецът беше човек на една единствена идея, но на най-дълбоката, най-прекрасната, онтологично най-съвършената идея, която – и това беше по-важно от всичко – той беше осъществил в живота. На места по дух той наистина е подобен на свети Иоан Богослов. Светият Дух наистина го беше уподобил на Самия Христос, Когото го беше удостоил да види и за подобието на Когото той така много говореше, припомняйки думите на великия апостол: “Ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както Си е” (1 Иоан 3:2).

Главното, което целият живот на стареца доказва е, че любовта към враговете е насъщно необходима, за да узнаем Божиите тайни. Той беше категоричен, че който няма любов към враговете, е извън Бога, не е познал Бога. Нищо не можеше да го заблуди. Където имаше омраза към враговете, там той виждаше лицето на мрачната бездна, независимо зад каква “Богу служба” (Иоан 16:2) или зад какъв пророчески патос се криеше тя.

Когато такъв човек – неизкушен от лукавството на интелектуалната култура, който действително през целия си живот е проливал кръвта на сърцето си в молитва за враговете и за целия свят – каже и докаже нещо, то има изключителна сила и значение.

Често сме си мислили какъв ли би бил старецът, ако при изключителната си природна надареност беше получил голямо научно и богословско образование. Понякога сме го виждали като истински гигант със световно значение и слава. Но друг път ни се струва, че е обратното: именно фактът, че този човек възприемаше всичко така непосредствено, както Евангелистите, и че изобщо не беше покварен от лукавството на съвременната цивилизация – именно затова неговото слово е убедително, неопровержимо. И, всъщност, никаква човешка наука не може да прибави каквото и да било към дълбочината и достойнството на истината, на която той е свидетел.

И така, който не е познавал стареца лично, може да съди за него от писанията му, а който го е познавал, който го е виждал – съвсем естествен и наистина смирен, неизменно приветлив, благодушен, уравновесен, спокоен и кротък – той знае, че този мъж беше високо съвършен. Старецът говори кротко, често пъти – ласкаво, лечебно за душата, но за да го последва, човек трябва да има огромна, огнена решимост, до “омраза” към себе си (Лука 14:26).

(Свети Софроний Атонски)

 

Писанията на Стареца

 

Тъга по Бога

Тъгува душата ми за Господа и със сълзи Го търся. Как да не Те търся? Ти пръв ме потърси, и ми даде да се насладя на Светия Твой Дух, и душата ми Те възлюби.
Ти виждаш, Господи, моята печал и сълзите ми… Ако Ти не ме беше привлякъл със Своята любов, не бих Те търсил така, както Те търся, но Твоят Дух ми даде да Те позная, и душата ми се радва, че Ти си моят Бог и Господ, и аз до сълзи тъгувам за Тебе.

————––

Тъгува душата ми за Господа и със сълзи Го търся.
Милостиви Господи, Ти виждаш падението ми и скръбта ми, но смирено моля Твоята милост: излей върху мене, грешния, благодатта на Твоя Свети Дух. Паметта за нея влече ума ми отново да намери Твоето милосърдие.
Господи, дай ми смирения Дух Твой, за да не изгубя отново Твоята благодат и да не започна да плача за нея, както Адам плака за рая и за Бога.

————––

В първата година на моя живот в манастира душата ми позна Господа чрез Светия Дух.
Много ни обича Господ; зная това от Светия Дух, Когото Господ ми даде единствено поради Своята милост.
Аз съм стар човек, и се готвя за смъртта, и пиша истината заради народа.
Духът Христов, Когото ми даде Господ, на всички желае спасение, и всички да познаят Бога.
Господ на разбойник е дал рай; така и на всеки грешник ще даде рай. Аз съм по-лош от смърдящо псе с моите грехове, но започнах да моля Бога за прошка, и Той ми даде не само прошка, но и Светия Дух, и в Светия Дух аз познах Бога.
Виждаш ли Божията любов към нас? И кой ще опише това милосърдие?
О, братя мои, падам на колене и ви моля: вярвайте в Бога, вярвайте, че има Свети Дух, Който и във всички църкви, и в моята душа доказва, че е така.
Светият Дух е любов; и тази любов облива всички души на светите небесни жители, и същият Свети Дух е на земята в душите, които обичат Бога.
В Светия Дух всички небеса виждат земята, и чуват нашите молитви, и ги принасят Богу.
Господ е милостив, моята душа знае това, но да го опиша не мога. Той е много кротък и смирен, и когато душата Го види, цялата се променя и изпълва с любов към Бога и ближния, и самата става кротка и смирена, но ако загуби човек благодатта, ще плаче, както Адам след изгонването му от рая. Той ридаел и неговите стенания чувала цялата пустиня; сълзите му били горчиви от скръб и дълги години ги проливал.
Така душата, която познава Божията благодат, когато я загуби, тъгува за Бога и казва: “Тъгува душата ми за Бога и със сълзи Го търся”.

————––

Аз съм голям грешник, но видях великата любов и милостта на Господа към мене.
От малък се молех за онези, които ме обиждаха; казвах: “Господи, недей му счита за грях, каквото прави срещу мене”. Но макар и да обичах да се моля, все пак не избегнах греховете. А Господ не спомена моите грехове и ми даде да обичам хората, и душата ми желае цялата вселена да се спаси, всички да влязат в Небесното Царство, и да гледат славата на Господа, и да се наслаждават на Божията любов.
По себе си съдя: ако Господ мене така е обикнал, значи Той обича всички грешници също, както и мене.
О, любов Господня! Нямам сили да я опиша, защото тя е безкрайно велика и чудна.

————––

Божията благодат дава сили да обичаш Любимия; и душата се стреми към молитва непрестанно, и не може да забрави Господа ни за секунда.
Човеколюбче Господи, как не ме забрави Ти, Твоя грешен раб, но милостиво погледна към мене от Твоята слава и непостижимо ми се яви?
Аз винаги съм Те оскърбявал и опечалявал, а Ти, Господи, за това, че за малко се обърнах към Тебе, ми даде да позная Твоята велика любов и безкрайна благост.
Твоят тих, кротък взор привлече душата ми.
Какво да Ти въздам, Господи, или с каква хвала да Те възпея?
Ти даваш Своята благодат, та душата постоянно да гори от любов, и да не знае покой ден и нощ от Божията любов.
Споменът за Тебе сгрява душата ми и тя в нищо не намира покой на земята, освен в Тебе, и затова Те търся със сълзи, и отново Те губя, и отново умът ми желае да Ти се наслади, но Ти не явяваш Лицето Си, за Което копнее душата ми ден и нощ.

————––

Господи, дай ми Тебе единствено да обичам.
Ти Си ме създал, Ти Си ме просветил със свето Кръщение, Ти ми прощаваш греховете и ми даваш да се причастявам с Твоите пречисти Тяло и Кръв; дай ми и сила винаги да пребивавам в Тебе.
Господи, дай ни Адамовото покаяние и Твоето свято смирение.

————––

Моля Те, Милостиви Господи, да Те познават чрез Светия Дух всички народи по земята.
Както даде на мене, грешния, да Те позная чрез Светия Твой Дух, така да Те познават народите по земята, и да Те хвалят ден и нощ.
Зная, Господи, че Ти обичаш Своите хора, но хората не разбират Твоята любов, и се бунтуват по земята всички народи, и мислите им, като облаци, вятърът гони на всички страни.
Хората са Те забравили – Тебе, техния Творец, и търсят своята свобода, и не разбират, че Ти си милостив и обичаш каещите се грешници, и им даваш Своята благодат на Светия Дух.
Господи, Господи, дай силата на Твоята благодат, за да Те познават чрез Светия Дух всички народи и да Те хвалят с радост, както на мене, нечистия и отвратителния, даде радостта да се стремя към Тебе; душата ми търси Твоята любов ден и нощ без насита.
О, безкрайна е Божията милост към нас!
Много богати и силни хора биха платили скъпо, за да видят Господа или Неговата Пречиста майка, но не явява Себе Си Господ пред богатството, а пред смирената душа.
И за какво ни са парите? Великият Спиридон змия превърнал в злато, и ни нужен единствено Господ: в Него е пълнотата на живота.
Ако Господ не ни е дал да знаем как са уредени много от нещата в света, значи, и не е нужно да знаем това; не може умът ни да познава цялото творение.
Но Самият Творец на небето и на земята и на всяко създание ни дава да Го познаваме чрез Светия Дух. В същия Свети Дух ние познаваме Божията майка, ангелите и светиите и нашият дух гори от любов към тях.
Но който няма обич към враговете, не ще може да познава Господа и сладостта на Светия Дух.
Светият Дух учи на любов към враговете така, че душата да милее за тях като за свои родни деца.
Има хора, които желаят враговете им или враговете на Църквата да погинат и да се мъчат в адския огън. Те мислят така, понеже не са научили от Светия Дух Божията любов, а който я е научил, ще лее сълзи за целия свят.
Ти казваш: той е злодей и заслужава да гори в адския огън.
Но нека те попитам: ако Бог ти отреди хубаво място в рая, но оттам да виждаш в огъня онзи, комуто си пожелал да се мъчи, тогава няма ли да ти е жал за него, който и да е той, дори и враг на Църквата?
Или сърцето ти е желязно? Но в рая няма нужда от желязо. Там са нужни смирение и Христова любов, която жали всички.
Който не обича враговете, в него няма Божия благодат.
Милостиви Господи, научи ни чрез Светия Твой Дух да обичаме враговете и със сълзи да се молим за тях.
О, Господи, дай на земята Светия Дух, за да Те познават всички народи и да се научат на Твоята любов.

————––

Господи, както Ти Сам Си Се молил за враговете, така научи и нас чрез Светия Твой Дух да обичаме враговете.
Господи, всички народи са създание на Твоите ръце, обърни ги от враждата и злобата към покаяние, за да познават всички Твоята любов.
Господи, Ти Си заповядал да обичаме враговете, но на нас, грешните, ни е трудно, ако Твоята благодат не е с нас.
Господи, излей на земята Твоята благодат; дай на всички народи по земята да познават Твоята любов, да знаят, че Ти ни обичаш като родна майка, и повече от майка, защото и майката може да забрави рожбата си, но Ти никога не забравяш, защото безкрайно обичаш Своето създание, а любовта не може да забрави.
Господи милостиви, с богатството на Твоята милост спаси всички народи.

————––

Светият Дух дава на нашата Православна Църква да разбира Божиите тайни и тя е силна със своята свята мисъл и с търпението си.
Благодатта е научила православната душа да се държи здраво за Господа и за Неговата Пречиста майка и нашият дух е изпълнен с радост, когато съзерцава Бога, Който ни става познат.

Но Бог се познава само чрез Светия Дух, и сляп и неразумен е онзи, който в гордостта си иска със своя ум да познае Твореца.
С ума си ние не можем да узнаем дори как е направено слънцето; и когато молим Бога да ни каже как е направил слънцето, чуваме ясно в душата си отговор: “Смири се и ще познаеш не само слънцето, но и неговия Творец”.

А когато душата познае Господа, забравя от радост и слънцето, и цялото творение, и престава да се грижи за земното знание.

 

 

Откъси от книгата „Свети Силуан Атонски“, Омофор, София (2008)

Превод: Кръстю Банев