Живот в смъртта

 

Първият отговор на този фундаментален въпрос дава Псалм 103. От Битие (2:7) вече знаем, че свещеното дихание е източникът на човешкия живот: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Битие (2:7). По този начин животът на създадените по Божия „образ и подобие” (Бит. 1:26) се обвързва със своя Създател.

 

Псалм 103 ни разкрива очевидното заключение, че когато ни се отнеме свещеното дихание, следва смъртта: „Скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат”.

 

И въпреки това човешката смърт е противоестествена, тъй като „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие” (Премъд. 2: 23). Човек е създаден за живот, а не за гибел, защото „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите" (Премъд. 1:13). Връзката между тяло и живот, тяло и душа е толкова естествена¹, че не бихме могли да си представим живот без тяло.

 

Но „по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял” (Премъд. 2:24). Св. ап. Павел говори за същото: „Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 6:23; 5:12). Отвръщайки се от Животоизточника и подбуден от „оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола” (Евр. 2:14), човек се отдръпва от Живота и сам се поставя в положение, в което ликува смъртта, разпадналата се човешка природа.

 

Какво става с нас след смъртта и погребването на тялото ни, преди възкресението на плътта? Най-добре ще отговорим като разгледаме всички етапи на откровението по този въпрос.

 

 

Псалмите и древните пророци описват смъртта, или гроба, като „тишина”, „земята на забравата”, „прах”, „пропаст”.

 

 

По този начин древните пророци виждат смъртта като гибел, тишина, забрава. Мъртвите са сякаш „заспали”. И все пак надеждата за възкресението е вече споделена. Откриваме я в Псалм 15, в Книга на пророк Исая (26:19). Още по-ясно е изразена тя в Книгата на Иова и пророк Иезекил (37: 9-14). Авторът на Книгата на пророк Даниил също прави разлика между съня на смъртта и пробуждането при бъдещото възкресение (Дан. 12:2).

 

 

В последните книги от Стария Завет² срещаме едно ново виждане за живота след смъртта, развито по-пълно в Новия Завет. Това учение, изразено в Книга Премъдрост, сериозно повлиява църковната мисъл.

 

 

И така в Книга Премъдрост се прави разлика между самите смъртни: праведните само привидно умират. Техният живот е в Божиите ръце – те живеят вечно.

 

 

Надеждата за вечен живот се превръща в увереност с идването на самия Живот в Лицето на нашия Господ Иисус Христос. Използвайки образа на „Божията ръка” от Книга Премъдрост, Господ Иисус Христос казва в Евангелие от Иоан:

 

 

Човек продължава да живее³ – дори и след смъртта на тялото – в зависимост от степента на своята близост до Бога. Ето защо Иисус казва в Евангелие от Матея: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената” (Мат. 10:28). Тогава дали смъртта и адът са отсъствие на Бога, мястото или състоянието, в които Бог не съществува? Душата, която жадува Бога и търси Неговото присъствие не ще погине, защото копнежът по Бога ще я държи жива. Освен това този, който живее в Христа на този свят, продължава да живее в Него дори и след като душата напусне тялото.

 

Св. ап. Павел категорично потвърждава това:

 

 

Св. ап. Павел изразява същата вяра, същата увереност, че ще живее в Христа след телесната си смърт, в послание до Филипяни:

 

 

Христос е живот, защото Той е Бог, Животодарителят⁴. Този, който живее в Христа и чийто живот е „скрит с Христа в Бога” (Кол. 3:3) има „вечна памет” (Пс. 111), тъй като го поддържа Светият Дух и смъртта няма власт над него. „Кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава” (Кол. 3:4).

 

Говорим за приелите Христос. Какво ще стане с онези, които са умрели преди идването на Христос или онези, които не вярват в Него? Какво ги очаква след смъртта? Ап. Петър дава отговор на този въпрос: „Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата” (1Петр. 3: 19-20).

 

Непокорните след смъртта си стават „духове в тъмница”. Те остават в „гроба”, в „гибелното място”, в „земята на забравата”, за които разказват Псалмите и пророк Исая. Самият Господ Иисус Христос използва дълбоко впечатляващи образи, за да опише съдбата на непокорните в притчата за Лазар и богаташа. Богаташът умира “и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.” (Лук. 16: 22-24)

Този ад е разделен от “земята на живите”, “лоното Авраамово”, “мястото на светлината” с огромна пропаст та, както обяснява Авраам, ония, които искат да преминат от тук при вас, да не могат, тъй също и от там към нас да не преминават” (Лука 16:26).

 

Ала “невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Христос слиза от небесата не само на земята, но и в тази пропаст. Той ни търси в най-големите бездни, дори и в ада, за да може да разчупи вечните окови, да освободи Адам и Ева от тяхната тъмница и да позволи на всеки, откликнал на Неговия зов, да участва във “възкресението на Живота”, обещан на приелите любовта Му праведници. Това изобразява иконата Възкресение. Забележете изключителната сила на Възкръсналия, който “със смъртта си победи смъртта и на тези, които са в гробовете дарува живот”.

 

Сега разбираме разговора между Христос и благоразумния разбойник. В момента, когато престъпникът се изпълва с вяра да разпознае царствената личност на умиращия до него Човек и с достатъчно надежда да Го помоли: “спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” Иисус му отговаря: “Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.” Всеки, който вярва, че “за Бога всичко е възможно” (Мат. 19:26) и с доверие се оставя в ръцете на Спасителя, в момента на своята физическа смърт ще види себе си заедно с Христос в рая – “Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. (2 Кор. 5:1) – в радостно очакване на Възкресението.