Днес честваме свети апостол и дякон Филип

Той (заедно със свети архидякон Стефан) бил един от първите 7 дякони в Църквата, които освен с проповеди, трябвало да се занимават и с домакинските нужди на Църквата, като раздаване на помощи, дажби, грижи за болни и бедни и т.н. Дякон Филип (не бива да бъде бъркан с ап. Филип – един от 12-те) усърдно изпълнявал своите задължения. Юдеите като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава започнали да преследват Христовата Църква.

Те убили с камъни свети архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали в различни посоки. Но в градовете и селата, където отивали, те продължавали да проповядват словото Божие. Така че гонението послужило за все по-широко разпространение на Христовата вяра.

Дякон Филип, като оставил Йерусалим, отишъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Хората с радост го слушали и се удивлявали на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове, лекувал болни. Така благодарение на проповедите му много хора се обърнали към Христовата вяра.

Светото Писание впрочем, в книгата Деяния на светите апостоли, разказва следния случай от живота на ап. и дякон Филип. Веднъж му се явил ангел Господен и му казал: „Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.” Филип послушал и отишъл на този път, където в същото време пътувал с колесница един етиопец – скопец, пазител на съкровищата на етиопската царица. Той се връщал от поклонение в Йерусалим. Както мнозина други и този етиопец вярвал в Моисеевия закон. Точно в този момент той четял думите на пророк Исая за Спасителя: „Като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваряше устата Си. При унищожението Му той бе лишен от справедлив съд.” (Ис. 53:7)

Етиопският велможа не разбрал за Кого говори пророкът. Но Господ като видял искреното му желание да узнае истината, изпратил му неочаквана помощ. Дух Свети внушил на Филип да се приближи до колесницата и да го заговори. Той го попитал: „Разбираш ли това, което четеш?” Велможата отговорил: „Как ще мога, ако някой не ме упъти?” И помолил Филип да се качи с него в колесницата и да му обясни.

„Моля те кажи ми – добавил той – за кого говори това пророкът.” Филип седнал в колесницата и му обяснил пророчеството като му благовестил за Господа Иисуса Христа. Велможата слушал с дълбоко внимание. Като стигнали до някаква вода той казал на Филип: „Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?” Филип отговорил: „Ако вярваш от все сърце, може да се кръстиш.” А велможата възторжено заявил: „Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи.” Колесницата спряла и Филип го кръстил. Когато излезли от водата, Дух Свети слязъл над новопокръстения и етиопецът вече бил жива част от Христовата Църква. След това ангел Господен отдалечил Филип от това място. (Деян. 8:29-39)

Свети апостол и дякон Филип проповядвал на още много места, като навсякъде извършвал дивни чудеса и обърнал много хора към Христовата вяра. Починал в дълбока старост като епископ на малоазийския град Тралия, обичан от цялото си многобройно паство. Мнозина са тези, които и до ден днешен усещат чудотворното молитвено застъпничество на апостол Филип, когато се обръщат към него с чисто сърце и искрена вяра.

Разказаният случай с етиопския велможа обаче е твърде поучителен, защото ни показва истинския начин, по който човек достига до Бога. Ето, има няколко свръхестествени момента в този разказ: ангелът казва на Филип къде да отиде и по-късно след кръщението пак ангел взема Филип и той изчезва от очите на етиопеца. Само че не това кара етиопецът да желае кръщение и да стане християнин. Има нещо друго, което му въздейства: не чудесата, а нещо, което се е случило в сърцето му. Макар че чудесата понякога помагат на човек да дойде до вярата, те не са правилната причина за приемане на християнството. Впрочем в същата книга Деяния на светите апостоли четем и разказа за Симон Влъхва, който искал да плати пари, за да стане член на Църквата и да придобие даровете на Светия Дух, защото те били много ефектни и свръхестествени. А Симон упражнявал доходната “професия” на маг във време, когато колкото повече свръхестествени неща можел да прави човек, толкова повече пари и престиж можел да получи. А чудесата на християните смайвали всички. И ето какво ни разказва Писанието: „А Симон, като видя, че Дух Свети се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари и рече: дайте и мене тая власт, та комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. И тъй, покай се за това свое зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти прости помисълът на твоето сърце. (Деян 8:18-22)”.

В книгата Деяния се казва, че етиопецът повярвал. Неговото сърце било стопено от истината, която чул. Думите на Писанието са изпълнени със сила – и когато им е дадена правилна интерпретация, нещо в човека се отваря, ако сърцето му е готово. Ето затова етиопецът приел Христа с цялата си душа; той бил променен човек. Това не било заради чудесата, а заради това, което Христос дошъл да донесе на земята. Тъкмо това е така нареченото откровение: сърцето е развълнувано и променено от присъствието на Бога или от някой, който е изпълнен с Неговия Дух, или просто от чуване на проповядваната от Него истина. По същия начин апостолите през първото десетилетие след Христовото възкресение имали силата да проповядват Евангелието на хората по цялата обитавана тогава земя – в Индия, в Русия на север, където живеели скитите, в Британия на запад и в Абисиния на юг. Същото важи и днес, въпреки че хората са станали много по-нечувствителни и духовно непросветени и са много по-малко в състояние да откликват на истината.

И апостолите, и техните наследници светите отци са преливали от любов, те са жертвали себе си за окръжаващите ги с абсолютно неегоистична любов към Бога и към тях. Ето защо на тях са били открити неща, които други не могат да получат и които те никога не биха узнали по естествен начин.

Но всички светци са смятали, че въпреки мистицизма на нашата Православна Църква, истинският православен човек винаги стои твърдо на земята, подхождайки правилно към всяка ситуация изправила се срещу него. Човек се среща с Бога тогава, когато приема ситуациите, в които обичащото сърце е необходимо условие. Благодарение на любовта в сърцето ние можем да стигнем до познание на истината. Понякога дори Бог разбива и смирява сърцето, за да го направи възприемчиво – както станало например с великия апостол Павел, който в началото преследвал християните. За Бога миналото, настоящето и бъдещето на човешкото сърце са винаги настояще и Той вижда къде може да направи пробив и да общува.

Несъвместими със сърцето, способно да получава откровение от Бога, са студената пресметливост и опитите да извлечеш нещо от хората. В религиозния живот тези неща пораждат лицемерието и шарлатанствата от всички видове. Ако се вгледаме в религиозния свят днес, ще се уверим в това, че има твърде много лицемерие, позиране и сметки, твърде много възползване от ветровете, които донася първо една религиозна идея на мода, а после друга и т.н. За да намерим истината, трябва да погледнем по-дълбоко.

И тогава няма как да не стигнем до Православието.

Материалът съдържа цитати от лекция на йеромонах Серафим Роуз пред студенти на Университета в Санта Круз.