„Живей в света като риба в море.” Истории от параклиса на стареца Симеон

Мъдрият човек съвсем справедливо бива наричан философ. Впрочем, на хората, за които искам да ви разкажа, не подхожда такова определение. Най-малкото защото те притежават друга, по-особена мъдрост – не онази, която е присъща на познавачите на “Феноменология на духа” и “Критика на чистия разум”. Те не познават тези велики мислители. Тяхната мъдрост се определя от умението им да различават духовете и да имат чист разум и чисто сърце. Ако някой ги нарече философи, те сигурно биха се учудили много. Това са простички, съвсем не книжни, вярващи хора. Мнозина от тях са духовни чеда на покойния схиархимандрит Симеон (Нестеренко). Често беседвам с тях покрай параклиса “Св. Симеон Стълпник” в Сочи (руски град на Черно море – бел. прев.), където е погребан духовният им отец, и слушам поразителни истории за това как са стигнали до вярата, колко бързо са получавали помощ след молитва към дядо Симеон, колко деликатно им е разкривал той приживе тънкостите на духовния живот – онези тънкости, които не вижда загрубялата в материалния свят душа…

Вече 4 години събирам свидетелства за неговата святост. В параклиса често служат панихиди свещеници, дошли откъде ли не. След панихидите жените, наглеждащи гроба на стареца, предлагат на богомолците чай и кафе. Край масата, докато пиеш чай, можеш да чуеш какви ли не интересни истории. В течение на един ден можеш да чуеш важен съвет от свещеник, пореден разказ за молитвената помощ на дядо Симеон, някоя разказана с хумор весела история. Но това е особен хумор. Въпреки цялата комичност на ситуациите, за хората, изпаднали в тях, се говори с любов. И тези истории имат пряко отношение към най-главното: как да се спасиш и да получиш живот вечен.

“Живей в света като риба в море”

Една местна енориашка се обръща към йеромонах, дошъл от Воронежка епархия:

– Отче, как да живея в този свят? Навсякъде съблазни, пропаганда на разврата… Уж 80% от населението са православни, а градското пасхално литийно шествие събра по-малко от хиляда души. Затова пък карнавалът по случай откриването на курортния сезон – едва ли не милион. Цялата улица “Крайбрежна” бе пълна с маскирани, с играчки и пищялки в ръце, тълпата се проточи няколко километра. Крещят, свистят, весело им е. Какво става в хорските души? Откъде тази любов към всичко грозно и развалено? Как да живееш в такъв свят?

Йеромонахът въздиша и тихо казва:

– Както рибата живее в морето.
– Да чакаш акулата да те изяде?
– Не. Да живееш независимо от средата. Морето е солено, а рибата не се осолява, нали? Така и ние – трябва да не обръщаме внимание на това, което ни натрапва светът, да не се пропиваме от неговата мерзост…

– Уф, колко е трудно! Господ казва: трябва да възлюбиш ближния, а на мен ми е трудно да обичам съвременните хора. За някои от тях ми е мъчно, а пък тия, дето имат сатанински татуировки, не мога да ги гледам дори. Как да ги обикна, като са ми противни? Иска ми се да избягам някъде далеч и да не виждам нищо. Покой искам…

– А мислите ли, че на нашите дядовци е било лесно да обичат съседите доносници и всички онези, които са колективизирали селяните, измъчвали хората по лагерите, разстрелвали по затворите? Сега времето е спокойно. Храмовете са отворени. Ходи. Моли се. Не другите трябва да гледаме, а сами да избягваме злото и да обичаме доброто. Постоянно да вършим дела на любов, и тогава Господ ще вложи любов в сърцето ни. Питате как да не се дразним, живеейки в обезумял свят? Светът е болен. Всички са болни. Трябва постоянно да се молим, а не да мечтаем за покой в безумния свят. Покоят е награда за това, че сме изпълнили евангелските заповеди. Изпитвайте сърцето си. Често се изповядвайте, причастявайте, живейте според Евангелието. Друг начин няма.

– Старая се, но ми е трудно. Душата ме боли. Всичко е разхвърляно в нея…

– А вие събирайте онова, което сте разхвърляли. Постоянно. Без компромиси. Не се жалете. Духовният труд не знае почивни дни.

– Е, аз не пропускам неделните служби, ама все си мисля: “Каква полза от молитвите ми?! Все съм разсеяна. Ту за едно се сетя, ту за друго. Кому е нужно това мое пищене като на някой комар?!”.

– Нужно е. Вашата молитва и молитвите на онези, които са отдясно и отляво на вас, се сливат във вечността. Вие, да речем, се молите зле, а стоящите до вас – добре.
Затова е толкова важна именно църковната молитва. Заедно всички сме едно тяло Христово.

– Казано е, че който се помоли с вяра, може планина да премести, а пък аз с молитвата си и една чаша чай не мога да помръдна.

– Оставете планината и чашата чай на мира. Помръднете сърцето си.

 

“Праотците са се женели на 180”

Една жена измежду духовните чеда на стареца Симеон си спомня как веднъж при дядо Симеон дошъл млад човек и се оплакал от проблеми в семейството.

– На колко си години? – попитал старецът.

– На 18.

– Гледай ти, оженил се на 18. Трябвало е да почакаш, да посъбереш жизнен опит. Праотците са се женели на 180. Ама пък са живеели по 900…

 

„Видях Дядо Боже“

Какви ли само истории не може да чуе човек тук, на чаената маса. Почти всяка е сюжет за разказ, ако не и за повест…

Мария, която постоянно се грижи за гроба на стареца, разказа как се е уморила да гледа капризите на непослушното съседско петгодишно момченце. Веднъж го взела от родителите му и го завела на църква. След причастието то седнало на пейката пред храма и тутакси заспало. Свещеникът няколко пъти минавал край него и всеки път казвал с умиление: “Какво кротко детенце”. Ех, да знаеше само кого хвали – какъв немирник и калпазанин!

След една година детето казало на майка си: “Аз тогава, когато се причастих, видях Дядо Боже”. Майката помислила, че се шегува: “Е, и какъв е Той?”

– Ами като много-много-много слънчица.

“Няма да умрем от метеорит, а от пресушаване на любовта”

Игуменът на Крестовската обител отец Лъв често идва в параклиса и служи панихиди. Обръщат се към него с най-различни нужди. Отец Лъв казва с тъга:

– За съжаление, малко хора знаят какво е Църквата. Задоволяват се със слухове и клюки от интернет. Идват в манастира и задават идиотски въпроси: “Вярно ли е, че от мъжкия манастир има подземен тунел към женския?” Отговарям им: “Вярно е. И влакове пътуват по него на всеки половин час”.

Когато му разправят поредните ужасии от телевизора и страшните признаци за края на света, той отговаря:

– Няма да умрем от метеорит, а от пресушаване на любовта. От нищо не се страхувайте! Живейте според евангелските заповеди! Причастявайте се и уповавайте на Господа. И ще виждате в правилна светлина това, което се случва. И метеоритът ще ви отмине, и цунамито, и ураганът, и “зло няма да ти се случи”, и “язва няма да се доближи до жилището ти”, а ти “аспид и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш”, и нищичко няма да ти има (срв. Пс. 90:10-13).

С тези думи на отец Лъв ще завърша разказа си за мъдрите хора, подвизаващи се днес на черноморското крайбрежие, и ще се присъединя към мъдрия евангелски съвет: “Не се страхувайте и не се бойте”… | Pravoslavie.ru

 

Превод (със съкращения): Андрей Романов