„От Рождество до Възкресение“ – едно напомняне за истинските ценности и смисъла на свободата

Темата за свободата все повече ни затваря, вместо да ни окрили. В опитите си да отстоят мненията си, безпогрешни, неотстъпчиви, воюващи едни с други, хората изграждат собствените си затвори, носещи гръмки табели: „лична свобода“. В тези мрачни и срамни моменти е време да си спомним, че докато търсим свободата, тя е в самите нас.

Това пише и в книгата си „От Рождество до Възкресение“ (Омофор, 2010) д-р Ана-Мария Кръстева – доктор по теология, дългогодишен журналист и автор на радиопредаването „Благовестие“ по програма „Христо Ботев“ на БНР:

„А свободата, която притежаваме изисква от нас да бъдем човеци. Всеки да поеме кръста си. Защото в християнството няма колективна отговорност. Изпълнението на дълга, всеки в своето поприще, е радостен покой за душата. Угризението на съвестта е тежко наказание, което сън не дава на човека. Достойнството на човешката личност, величието на човешките подвизи, напредъка и благополучието на обществото, дори самото съществуване на човешкия род са предречени от нравствеността, от будността на съвестта, от съзнанието за отговорност, от вярност към дълга, от саможеpтвената служба на правдата, от саможеpтвената любов.“

Настолният духовен пъзел, който кратките есета на д-р Кръстева изграждат, е особено ценен не само заради дълбокия богословски прочит на едни от най-важните църковни празници и евангелски събития, както и на житията на някои светии, но и заради прецизното журналистическо перо, с което текстовете са като премерена дневна доза катехизис. Авторските тълкувания не натоварват с излишество читателя, а само ефирно насочват мислите му към съществените морални въпроси, които го съпътстват в съвременния живот, и то през парадигмата на неговата собствена стойност и ценност:

„Знам, сега е модерно да се говори за защита на всякакви ценности. Но според мен, най-голямата защита е тази на човека. А за да бъде защитен човека от бесовете на времето.“

Именно като защита срещу абстрактната, неосъзната и неистинна вяра, се явява книгата на Ана-Мария Кръстева – един разумен разговор във все по-неразумните дни на новите обществени реалности. Дори и в новия социален контекст обаче човекът на новото време все така жадно се нуждае от онази истинска любов, която да осмисля всяко негово дело, припомня авторката:

„Само вяра и надежда без любов и добри дела не са достатъчни за спасението на християнина, защото „който не обича брата си пребъдва в смърт”. Истинската любов е придружена с добри дела, или по-точно казано, добрите дела са свидетелство за любов. Всичко добро създадено на земята е било придружено с любов, самото сътворяване е дело на любовта, защото „Бог е любов”. Това, че любовта е основен крепител на житейските ни стремления се потвърждава и от апостола на любовта, който пише: „…щом любов нямам, нищо не ме ползва.”

По думите ѝ, твърдението на атеистите, че няма Бог, не почива на друго доказателство, освен на вяра. Създадената от тях религия издига в култ човешки личности, базира се на ограничения човешки разум, използвайки го превратно, като за сетен път се доказа, че човекът не може без религия.  Авторката дискутира и болезнени проблеми от православния живот, като припомня основната мисия на църквата и свещенослужителите ѝ:

„Вярата е, която пази и култивира в съзнанието на човечеството вечните нравствени закони и най-високите, лични и обществени добродетели. Душепастирят е този, който със своя пример и отношение следва да привлича и приобщава към Църквата и отваря вратите за вечен живот на своите пасоми – от децата до немощните старци. В наши дни те всичките са младенци за вярата и би следвало да се подхожда към тях като такива.“

А без вярата човек загрубява и опустява, както тревата изсъхва без вода, пише авторката и припомня думите на английския философ Томас Хобс: „Макар и в словото Божие да има много неща, които са непостижими за разума, в него няма нищо, което да противоречи на разума”.

Книгата завършва с православен справочник, в който освен Десетте Божи заповеди, е поместена и полезна информация относно духовните лица и обръщенията към тях, условията за сключване на църковен брак, грижа за покойниците, важни църковни събития и др.

Човеколюбието е в сърцевината на тази книга. Това е и нейната цел, според споделеното от авторката:

„Спасителят е казал: „Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да

преминат”. Тази Негова убеденост, въпреки многото опити, досега никой не е оспорил. Според мен безверието е плод на непросветеността и умишленото прикриване на информация. Наш дълг е да очистим плевела. Казвам наш, но, както вече споменах, колективна отговорност в християнството няма. Колективизмът доказа, че убива свободата на личността. Ето защо се надявам тази книга да помогне по някакъв начин за премахването на фалша и лицемерието не само у миряни, но и у свещенослужителите в нашето отечество, за да може да се възцари правдата и истината. Защото Сам Синът Божи казва: „В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света”. Ако прочелите я дори само приемат за своя норма на поведение златното правило на християнската етика: „Каквото искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям”, съм сигурна, че тя ще е изпълнила предназначението си.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>