Да сътворим друг човек…

Матийо Бок-Котé

Нищо няма да разберем от големите конфликти на нашето време, ако не проучим техните религиозни основи. От дебатите за сексуалната идентичност, които свързваме с теорията за пола, като се мине през тези, които са пряко или косвено свързани с биоетиката, до дискусиите за края на живота, които се въртят около асистираното самоубийство – всички те свидетелстват за принудителна антропологична промяна; бихме могли да говорим и за революция. Едно схващане за човека изчезва, а на негово място агресивно се появява друго. Едно общество трудно може да допусне в лоното си съжителството на няколко антропологии, особено ако те си противоречат.
В историята ще видим и знаци за разпадането на християнската антропологична матрица, която приемаше ограничеността на човека, роден като мъж или жена, принадлежащ към един континуум, който имаше отговорността да го продължи, за да съществува светът, докато въпросът за края на света не е от настоящия свят и е свързан по-скоро с трансцендентността, отколкото със земността. Животът никога не е напълно контролиран, прозрачен. Той е неразривно свързан отчасти с тайната, която откровението трябва да разсее, без никога да я постигне напълно: раждането винаги съдържа чудото, а смъртта – скандала.
Религиозната революция на днешното време по-скоро ражда антропология на всемогъществото и безграничността. Модерността обикновено се разбира като период на излизане от религията. Отказваме да приемем сериозно нейното измерение, което по същество се състои в нейното творческо изкушение. Вече не става дума само за подреждане на света, за неговото преобразяване, като се вземат предвид непреодолимите му противоречия, които се коренят в сърцето на човека. Става дума за създаването на нов свят, за изграждането на нов свят с печата на по-пълното освобождение. Човекът би успял да се освободи напълно на тази земя, да стане творец на самия себе си.  В това се крие матрицата на тоталитаризма.

Бихме могли да говорим и за фантазия за самораждане, съпроводена от ново откровение: човекът, освободен от всички детерминации, които пречат на свободата му, се връща към първоначалната магма, преди сътворението, преди разделението на човечеството на полове, религии, култури и нации, за да бъде изграден само въз основа на неговата воля, станала самореферентна, чрез форма на фанатичен екзистенциализъм. Той дори ще определи пола си и се надява да успее да победи смъртта, като в крайна сметка стане безсмъртен, дори вечен. Преди да постигне това обаче, той възнамерява да контролира смъртта си и да упражнява пълно господство над нея. Господар на раждането си, той иска да бъде господар и на последния си миг.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че модерността по-скоро е искала да постави човека на мястото му, обещавайки му универсално господство – осъществено чрез обещанията на технологиите – отколкото да отхвърли Бога, за да сведе човека до незначителни размери, лишен вече от смисъл. Това, което сега наричаме трансхуманизъм – принадлежащ по-скоро на перспективата, отколкото на научната фантастика – революцията, задвижвана от изкуствения интелект, която обещава пълно преобръщане на живота.

Споменах въпроса за теорията на пола (джендър теорията). Идеята, че индивидът може да избира своята полова идентичност, без да се определя от биологичния си пол, показва, че тялото вече се разглежда като безполезен труп, като остаряла технология. Екзистенциалната истина на индивида става чисто виртуална.
Нещо повече, пълната виртуализация на съществуването се представя като новото лице на еманципацията. Във виртуалната вселена човек може да се прероди с желаните от него характеристики и да намери нова идентичност, която ще определи като единствено истинската. Това обаче ще бъде едно неземно, призрачно, развъплътено съществуване.
Защото тези антропологии също не са истински. Човешката природа не е просто една теория сред другите, а екзистенциален факт, разкрит през вековете, който не може да бъде отхвърлен, без да обрече човека да стане чужд на себе си. Едно обещание се превръща в своята противоположност: всемогъщият човек е напълно отчужден. Той вече не знае как да живее, не знае как да умре, лишен от ритуалите, които са му позволявали да се запознае максимално добре със собственото си изчезване, което християнството е превърнало в надежда. Дехристиянизацията води до дехуманизация. Религиозната революция на нашето време обрича човека на най-жестокото отчуждение и обещава, под претекст за фалшив рай, ад на земята.

(Lе Figaro)

Матийо Бок-Котé (роден 1980 г.) е канадски социолог, есеист, писател и политически коментатор, който работи в Париж и води седмично предаване по френското радио Europe 1. Колумнист в Le Journal de Montréal, автор на книгата „Мултикултурализмът като политическа религия“ (2016 г.).

Подготвил: Константин Константинов

Източник: alopsis.gr