Нова антропология

Габриеле Куби

За разлика от животното, човекът може да попита: „Какво съм аз?“. Дали човек е творение на Бога или на по-висш бозайник, чийто живот завършва със смърт? Всички религии посочват връзката на хората с по-висша, невидима сила и ги учат да живеят в съгласие с тази сила, за да имат добър живот. Въз основа на този светоглед са възникнали високoразвити култури. Атеистичният светоглед, ограничаващ човека до земното му съществуване, е опустошил цели континенти и ги е тласнал в бездната на тоталитарните властови системи, които са убили стотици милиони хора, за да постигнат целите си. Начинът, по който обществото отговаря на въпроса „Какво е човекът?“, определя културата и съдбата на индивида.

Никоя друга философия или религия, освен юдаизма и християнството, не представя по-висш образ на човека. В разказа за Сътворението се казва: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1:27). На това вярване почива цялата западна култура, която се е превърнала в модел за целия свят. То трябва да е вярно. Малко вероятно е лъжи или заблуди да създадат такава мощна творческа сила, каквато е вложена в западната култура, изградена върху християнството. Плодовете на атеистичния възглед за човека, от една страна, и на християнския възглед, от друга, говорят по-красноречиво от всякакви думи за индивида и обществото като цяло. Модерният и постмодерният човек са се еманципирали – от Бога, от природата, от семейството, от традицията – жената – от мъжа, децата от родителите и индивидите от себе си като мъже или жени. Те стоят голи, неограничавани от нищо и дефинирани само от собствените си желания, стремежи и вътрешни импулси. Смятат, че са свободни да се самоосъществяват и не забелязват, че в своята уязвимост и липса на задръжки са по-податливи на влияния от всякога: силните могат да използват слабите за свои собствени цели, без изтръгнатият от корените си и манипулиран човек да забележи това навреме.

Човек се ражда като мъж или жена и вкусва благоприятните страни на живота, когато развива своята естествена биологична идентичност и съзрява. Развитието и съзряването означават да преодолееш границите на егоцентризма, за да прегърнеш другия. Всеки се стреми да премине отвъд своето его и едновременно с това се страхува от този акт. Той се случва по естествен начин, когато единият отдаде любовта си на другия и когато двамата отдадат любовта си на детето. Това отдаване създава живот, изгражда силна фундаментална връзка, сътворява основната социална единица на човешкия живот: семейството. То се обляга на всекидневно взиманото морално решение в полза на доброто, на упражняването на добродетелите. Родителите имат задачата да възпитат децата си като хора, които се стремят към доброто – задача, която могат да изпълнят само ако самите те са били възпитани от своите родители да го правят.

Истинският източник на стремежа към доброта е религията, която събужда и поддържа трансценденталната мотивация за вечно спасение. Приравняването на еднополовите връзки с брака между мъж и жена е кинжал, насочен към сърцевината на брака и семейството. То опустошава тяхната природа. Лоялната преданост във всеотдайната връзка между мъжа и жената и основополагащата готовност за създаване и възпитаване на деца е единственото обяснение за специалната позиция на тази клетка на обществото. Прищявката на индивида, който желае сам да определи пола си и да задоволява сексуалните си нужди без задръжки, съответства на прищявката на държавата да дефинира като семейни отношения онези, които не притежават тези важни характеристики. Сега всички видове човешки взаимоотношения трябва да се считат за семейство, въпреки че те са само разбити семейства, в които обещанието за щастие се превръща в горчива скръб и травмиране на децата за цял живот.

ЛГБТИ активистите обичат да казват, че призовават за равни права, а не за унищожаване на семейството. Микеланжело Синьориле, журналист и хомосексуален активист, го казва ясно:

Целта на хомосексуалното движение е да се бори за признаване на брака на еднополовите двойки и за техните права, и след като това бъде постигнато, да се предефинира напълно институцията на брака, да не се изисква правото на брак да бъде начин на обвързване с обществения морал, а да се развенчае един мит и да се обърне наопаки една стара институция… Подривният акт, който гейовете и лесбийките предприемат… е идеята за пълна промяна на семейството.¹

Моделът на брака и семейството трябва да има валидност в обществото и да бъде желана житейска цел, така че моралното поведение, което бракът и семейството правят възможно, да се подкрепя от социалните норми и да се налага от родителите и от държавните образователни институции. Бракът и семейството са изградени върху моногамия. Ангажирането за цял живот е желание на всеки, който някога е изпитвал любов, а това е и желание на все повече млади хора, както показват проучванията.² Но реализирането на тези стремежи налага високи изисквания към хората и това трябва да се учи. Ако този модел се подкопае чрез постоянна масова сексуализация и изкривяване на идеята за брак и семейство, тогава се унищожава основата, върху която почива културата. Ако фундаментът на една сграда се разруши, рано или късно ще рухне и къщата, построена върху него. Високата култура изисква високи морални стандарти.

Откъс от Глобалната сексуална революция: Унищожаване на свободата в името на свободата на Габриеле Куби, „Омофор“, 2019, превод: Людмила Димова

Бележки