Очите на ума

„Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае”

1 Кор. 8:2

От какво страда нашето възприятие за заобикалящия ни свят? От късогледство, далекогледство или астигматизъм?

Интелектуални заболявания на възприятието за света

Точно както очите ни могат да страдат от болести на зрението, така и очите на ума ни могат да се „разболеят“, ограничавайки „зрителното“ му поле, и по този начин да променят възприятието ни за света около нас и за нашия Създател.
Когато говорим за „интелект“, имаме предвид „вратата към ума“ („през“ ума), т.е. нашето когнитивно поле, което захранва ума с информация, за да може той да взема решения и да се позиционира спрямо околната среда.
В метафоричен план можем да разделим болестите на очите на нашия интелект на три основни: късогледство, далекогледство и астигматизъм.
Но защо казваме това? И кои са характеристиките на тези интелектуални заболявания?

• Интелектуално късогледство

Подобно на късогледството на очите, „късогледството“ на интелекта прави така, че човек вижда само онова, което е близо до него, и пренебрегва онова, което не може да види.
Типичен пример за това късогледство е материализмът. Човекът, който страда от това заболяване, не вижда нищо отвъд материята, а само онова, което е в прякото полезрение на сетивата му. Той живее така, сякаш светът се състои само от материалните обекти, които са непосредствено до него, и не се влияе от далечния и невидим свят на духа.
За него съществува само непосредственото творение, но невидимият Творец остава непознат и неизследван. В решенията си той не взема предвид възможността да има нещо отвъд преките му сетива, затова и живее по късоглед начин, без да се интересува от нищо отвъд тленния си живот.
Знанията и търсенията му се ограничават само до близките и тварни обекти, а когато говори за невидими неща, той или им се присмива, или повърхностните му знания и аргументи по тези въпроси само прикриват нуждата му сам себе си да убеди, че с пълно право не гледа по-далеч.

Обикновено той говори за „наука“, която рядко познава добре, а дори и да я познава, я тълкува по начин, който задоволява психологическата му нужда да се чувства „завършен“ в късогледото си виждане за материалния, видим свят.

• Интелектуално далекогледство

Човекът, който страда от това в интелектуално отношение, се намира на противоположната позиция на „късогледството“. Докато интелектуалният „късоглед“ е материалист и пренебрегва далечното и невидимото за него, „далекогледият“ се интересува единствено от далечното и невидимото, като пренебрегва и не вижда това, което е буквално под носа му – близките и материалните неща.
Характерен пример за такъв тип човек е религиозният фанатик. Той е способен в една заключена къща да се аргументира с часове наред, затрупан до ушите с книги, дали навън е ден или нощ, а не се сеща за най-простото нещо – да отвори прозореца, за да се увери със собствените си очи.
Този човек е способен да отрече всеки логичен аргумент и всяко доказателство, способен е да изкриви всяка логика и да стане враг на всеки, който не приеме религиозните му фиксации.
В действителност такива хора не само че не представляват здравата „религия“, но и се противопоставят на православната християнска вяра, игнорирайки всичко, което не отговаря на техните възгледи.
Обикновено те се карат непрекъснато с всички и смятат другите за „еретици“, заблудени и заслужаващи наказание. Обикновено отричат науката и експерименталните данни или ги използват избирателно, обикновено ги изопачават, и противоречат на самата традиция на Православната църква, която говори за „два източника на вярата“, освен Светото Писание: съвестта и природния свят.
Те са тези, които дават алиби на късогледите материалисти да отказват да изследват духовното, виждайки подобни несполучливи примери на фанатизъм и обобщавайки ги спрямо всички православни вярващи.

• Интелектуален астигматизъм

За съжаление всички ние страдаме от това заболяване на интелекта в по-голяма или по-малка степен. Защото, въпреки че имаме добра воля да виждаме наблизо и надалеч, да взимаме предвид всеки факт и да стигаме до правилни решения за хода на живота, нашето познавателно поле ни предава.
Малко или много, всички ние имаме пропуски по отношение на това, което знаем. Някои от нещата познаваме по грешен начин от самото начало, поради липса на образование, други – поради неточни заключения или липса на информация и недостатъчно добро боравене с езика.
Това води до неяснота на някои понятия и впечатления, което от своя страна предизвиква неяснота на идеите и заключенията.
Точно както при астигматизма съществува неяснота на обектите – независимо дали са близо или далеч.
И макар че в ума ни винаги ще има такива неясноти, добрата новина е, че с труд, четене и изследване това състояние се преодолява с нарастването на знанията и опита ни.

Островът на нашето невежество

Предвид нашите недостатъци и ограничения, е необходимо да настояваме за обективна информация.
Необходимо е да не се отказваме да търсим определен елемент от нашето изследване само защото той не отговаря на нашите тълкувания.
Също така е необходимо да не отказваме да проверим дадено доказателство само защото смятаме, че източникът му е „авторитет“.
Преди да отхвърлим нещо като погрешно, защото то на пръв поглед противоречи на нашите възгледи, трябва да потърсим някаква пресечна точка, която би могла да го изтълкува или да даде друго измерение на нашето собствено тълкувание.
Във всеки един случай е полезно да знаем какво са мислили и казвали други хора преди нас, тъй като обикновено не сме първите в историята, които са търсили отговори.
Така че именно със смирение и дух на ученичество, а не с дух на власт, трябва да се придържаме усърдно към изследването на всяко нещо и няма да съжаляваме.

Във всяка следваща епоха има все по-голям обем знания и данни, които съставляват общото знание – информацията на човечеството. А всеки от нас притежава само малка част от тези знания и данни, които непрекъснато се увеличават.
… И така ние владеем само малък остров на знанието, или по-точно – „остров на невежеството“ в океана на знанието.
Нито един „остров на нашето невежеството“ не е същият като „острова“ на някой друг, тъй като всеки от нас изследва и има интереси в различни области.
За да разберем това, нека си представим такъв остров на знанието, заобиколен от тъмнината на нашето незнание, а всяка област на знанието – изобразена с различни цветове и с по-големи „полуострови“ в областите, които познаваме по-добре.
На такъв „остров на незнанието“ вярващият човек ще е стъпил на стабилна основа в области като религията и философията. Един нерелигиозен човек ще има знания в други области, може би в социалната, политическата, научната и т.н.
Някой, който цял ден седи по кафенетата, може да се специализира в областта на спорта, занаятчията – в техническите въпроси, а художникът или музикантът – в областта на изкуството.
Различните области на знанието обаче често се припокриват или си влияят взаимно, а напредъкът в една област често е тласкан към нови завоевания от знанията в друга област.
Това означава, че колкото повече знания има човек в повече области, толкова по-пълна и по-изчерпателна за него е картината на заобикалящата го среда.
Колкото повече знае човек, толкова повече съпоставки може да направи и има по-голяма възможност да стигне до по-правилни заключения.
Многообхватното и балансирано познаване на света и реалността води до по-добри решения и поведение.
Любителят на знанието, който разширява интелектуалните си хоризонти равномерно във всички области на познанието, ще открие, че „астигматизмът“ му намалява. Понятията в мисълта му стават все по-точни, светът около него изглежда по-ясен и „обяснен“, а словото му е подплатено със знание и мъдрост.
Такъв човек изследва без предразсъдъци както непосредствената материя, така и далечния дух. Осъзнавайки тъмнината на своето невежество, която витае около малкото островче на непълното му познание, той не се придържа към предварителни убеждения, а изследва всичко.
Такъв човек не разчита само на религията, нито само на науката. Той стъпва здраво върху двете основи (вяра и наука) и върви напред, разширявайки все повече хоризонтите си, без да има материалистични или религиозни предразсъдъци.
Ходи като човек на двата си крака и не куца. Не върви, подскачайки, не прави логически скокове, само за да подкрепи позициите си по подразбиране, а разглежда всяко предизвикателство като възможност да разшири познавателната си територия и да излекува още повече своя „астигматизъм“…

Подготвил: Константин Константинов

Източник: oodegr.com