Какво е мнението на Църквата за втория и третия брак?

Мисля, че въпросът Ви е много важен, защото такива ситуации се приемат като нещо нормално в нашето ежедневие. Извинявайте за забавянето на отговора, но въпросът е много сериозен.

Свещ. Писание на Новия Завет недвусмислено свидетелства: Иисус Христос осъжда развода (срв. Мат. 19: 8-9;5:31:32). В същия дух св. ап. Павел пише: „А на женените заповядвам не аз , а Господ – „жена да се не разделя от мъж, – ако пък се раздели, да остане неомъжена, или да се примери с мъжа, – и мъж да не оставя жена си” (1 Кор. 7:10-11). В контекста на последния цитат не се разрешава втори брак.

Св. ап. Павел се отнася крайно отрицателно към втория брак между разведени. За да се стигне до втори брак може да има различни причини, но няма такава, която да не доведе до прелюбодеяние. Дори смъртта на единия съпруг може да подтикне овдовелия да падне в този грях. Този, който се е освободил от своята първа жена, дори тя да е умряла, нарушава съпружеската вярност в определен скрит духовен смисъл. Има и други случаи, в които този проблем съществува: „ако на някой жената е овладяна от зъл дух до такава степен, че са и сложили окови, а мъжът, като заявява, че не може да се въздържа, иска да вземе друга – трябва ли да му се позволи това?”

Св. Тимотей Александрийски на когото е бил зададен този въпрос, отговорил: „Такава постъпка заключава в себе си прелюбодеяние. Няма и не намирам какво да отговоря на това, а според духовния закон не може”. Това е разбираемо, защото след като бракът влиза в числото на тайнствата, той има преди всичко духовно значение и заради това е неразрушим. Ако някой напусне законната си жена и приеме друга, според думите на Господа (ср. Лука 6:18), подлежи на съд за прелюбодеяние. Ако в Стария Завет прелюбодеянието се наказвало със смърт, то от правилата на св. Отци и строгостта на епитимиите, които се налагат, се виждат огромните последици, които този грях нанася. Каещият се, след изтърпяване на епитимиите, които продължават с години, може да се причасти и получи опрощение, но самият брак е вече осквернен.

Този въпрос се засяга в посланието на св. Евтимий Търновски до митрополит Антим където четем: „Само първият брак е непорочен и чист, неосквернен. Само веднъж се съединява жената с мъжа и мъжът с жената.” Св. Евтимий допуска развод, защото допуска и втори брак, но „вторият брак не е по закон, а по нужда – допуща се за онези, които не могат да се въздържат; затова, ако и да е допустим, не е без достатъчно причини”.

Св. отци са наложили санкции върху второбрачието: „Второбрачните се отлъчват за една година от св. Причастие…При това този съюз не се нарича брак, а многоженство, или най-осъдително блудство”. Но поради повредената природа на човека, поради неговите слабости, се допуска снизхождение: „Тези, които не могат да пазят целомъдрие след смъртта на първата си жена, – пише св. Епифаний Кипърски – или който се е развел със своята жена на достойни основания като блудство, прелюбодеяние или друго злодеяние, и избира друга жена или жена избира друг мъж, Божественото Слово не го осъжда, не го отлъчва от Църквата или живота; Църквата търпеливо се отнася към тези, в следствие на техните слабости”.

Именно поради тези слабости Църквата разрешава развод, но го смята за голямо зло. Отговорът на този въпрос може да бъде открит в богослужебните текстове, от които се вижда, че след последованието на тайнството Брак, в Требника съществува и последование Венчание на второбрачни. Епитимите, които, се налагат са преди всичко за покаяние и едва след него се позволява встъпване във втори брак. Вторият брак отлъчва човека от една до две години от св. Причастие, а третият – от три до пет години. За третия брак св. Евтимий Търновски възкликва с ужас, че истината е станала беззаконие: „Кой ще даде за главата ми вода, а за очите ми извор от сълзи?”

Третият брак също не е по закон: „на такива работи гледаме като на нечистота в Църквата, обаче не ги подхвърляме на явно осъждане, понеже са по-добри, нежели разпътно прелюбодеяние”.

Четвъртия брак е забранен, „понеже това е нещо животинско и съвсем чуждо на човешкия род. Нам се вижда този грях да е по-тежък от и блудство” (св. Василий Велики, правило 80). Повредеността на човешката природа е причина за всичко това.
От компромисите, които Църквата практикува, ние не трябва да се възползваме, а сме длъжни да изпълняваме заповедта Христова – „Не прелюбодействай!”

Така, че написаното в календарчето е неточно. Бракът е един, както е едно кръщението.
Тези, които са разведени, също не бива да се отчайват, защото Господ е милостив и състрадателен и милва всички нас грешните.

Бях потресен, когато преди години бях в Кипър и разбрах, че там всеки, който се развежда, се явява на църковен съд. Там до последно свещениците се опитват да примирят мъжа и жената и да ги разубедят да не разрушават семейството си.

Мисля, че разводът е не само проблем на двама души и дечицата им, а е страдание на енорията, а и на цялата Църква. Разводът е разделяне на Църквата, разделяне на тия, които са станали едно в Христа. За жалост в България младите двойки, срещу църковна такса от 7 лева, внесени в митрополията, разтрогват брака си, а ние, които сме в Църквата, сме претръпнали към всичко това и сме започнали да го смятаме за нещо нормално.

Твой в Христа:
о. Добромир