Задгробната участ на Моцарт?

…погребан като просяк в кал и киша –
друг като него днес едва ли диша.
У. Х. Одън

Преди няколко години стана така, че с един свещеник от дума на дума се заговорихме за изкуство, като подхванахме темата и за композитора Моцарт. Това, което ме учуди обаче, беше мнението му, че Моцарт не би могъл да наследи рая, тъй като е бил масон.
Понякога е доста причудлива смелостта ни да бъдем компетентни по всичко – включително по въпроси извън човешкото познание. Ние знаем твърде малко за видимия свят, а пък камо ли за невидимия.
Отец Павел Флоренски например е считал, че в музиката на Моцарт можем да чуем златния, загубен от човека рай. Отец Павел не е бил случаен човек, този енциклопедист е познавал още от детството си и класическата музика – в семейството му постоянно са музицирали.
Не бива да забравяме, че красивото и вдъхновеното, завещано ни от хората на изкуството, е своеобразен мост към Небето. В това отношение са показателни думите на известния руски пианист Алексей Володин, според когото композитори като Моцарт и Бетовен в момент на творчество са се издигали над себе си.
За отношението на Църквата към масонството са казани и изписани немалко слова, част тях умерени, други – крайно отрицателни¹. Наистина Моцарт е бил масон, като дори е писал произведения с масонски елементи – например операта „Вълшебната флейта“. Но същевременно този велик гений на изкуството е бил искрено вярващ в Бога човек. Например в писмо до баща си композиторът пише: „Аз признавам всемогъществото Му (на Бога), боя се от гнева Му, но виждам и любовта и състраданието Му към Неговите създания. Той никога няма да остави своите раби. Всичко се извършва по волята Му“.
Според игумен Петър Мещеринов Моцарт съвместява в творчеството си Божията светлина, съществуваща във всеки човек, и кошмарът на съществуването му в падналия и смъртен свят.
В личността на Моцарт има и един друг важен, „скандален“ момент – той като че ли не се вписва в образа на „благоприличния“, на сериозния човек. Защо ли? Ами защото е имал весел и шеговит характер. Факт е, че и до днес има вярващи хора, които смятат, че смехът е греховен. Да не забравяме обаче, че шегата и смехът – когато не са плод на унижение на човешкото достойнство – имат своето място в живота на човека.
Св. старец Паисий е казвал, че трябва да изберем дали да подражаваме на пчелите, или на мухите. Ако пчелата попадне в мръсна стая, ще лети дълго и сред всички нечистотии ще намери парченце захар или нещо сладко, върху което да кацне.
А когато мухата лети над поляна, осеяна с цветя, ще намери купчинка боклук и ще кацне точно там.
Композиторът Моцарт е бил дълбоко убеден вярващ човек, оставил творчество, върху което, като в чист извор, искри и се отразява извечната красота. Творчество, което свидетелства, че този човек е изпълнил в пълнота призванието си, стократно е разработил поверения му от Бога талант. Той е водил изключително напрегнат и динамичен творчески живот – творил е във всички композиционни форми, видове и стилове. И фактът, че умира едва на 35 г., потвърждава това.
А каква е задгробната му участ е нещо, което е извън нашите компетенции. Не смятам, че е редно да влизаме в ролята на древногръцкия герой Харон, който прекарвал през реката на смъртта душите на хората, за да отидат в Ада. Друго важно нещо – никога не бива да забравяме, че Бог е Словото (Иоан.1:1) и последната дума е Негова.

Бележки

1 Вж. Християни-масони – възможно ли е?, Вяра и общество с Горан Благоев, 01/12/2018 г.; Вж. също Презвитер Стефан М. Стефанов. Какво е мнението на свещениците за масонството?, www.pravoslavie.bg, 18/05/2006 г.; Чернева, Д. Тамплиери, архонти, масони…, www.kultura.bg, 27/09/2012 г.