Здравият разум в глобалeн дефицит

За човека е много важно да притежава здрав разум, common sensus, както обичат да го наричат най-образованите хора.
Всички го изтъкват. Колко от тях имат този здрав, чист разум?
Човекът като психосоматично същество приема стимули и послания в сетивен и в духовен план. Сетивните приема чрез сетивата си (зрение, слух, допир, вкус, мирис). За всяко усещане те се предават чрез централните нервни влакна към специфичните мозъчни центрове. Там мозъкът ги обработва и ги предава като знание на ума, който е сърцевината на психодуховната същност на човека.
С участието на всички висши психични функции, неговите стимули – сетивни и психични, които са жизнени състояния, подложени на критичен анализ, сравнение и класификация, създават у човека знание. Това знание се използва от разума, така че човекът реагира на света с познавателен опит, което е минималната познавателна реакция, произлизаща от опита му и на практика представлява здравия разум.
Основната ценност на здравия разум се крие в неговата простота.
Той не се заплита в сложните помисли. Разсъжденията са прости, ясни, точни, а търсенето на истината, на решенията, на отговорите, на начините за справяне с проблемите, които могат да възникнат, е просто и ясно.
Значението на думите има специфично съдържание и те не се бъркат една с друга. Формулировката на възникналия проблем е ясна, а предложеното решение не оставя място за погрешно тълкуване. Когато започне вербалистиката, това означава, че целта е да се създаде объркване.
Например здравият разум казва, че лъжата е нещо лошо, затова не трябва да лъжем или да разпространяваме фалшиви новини. Това е ясна позиция без „да, но“… Когато се търси оправдание за причините, поради които лъжата е казана, тогава започват проблемите.
В днешно време фалшивите новини и фалшивото поведение са широко разпространени в световен мащаб. Всички виждаме резултатите. Подозренията, несигурността и неувереността засягат цялото човечество.
Лицемерието също е неприемливо поведение за здравия разум, затова се отхвърля. Откровеността, дори когато причинява болка, е добре дошла и изгражда отношения на доверие. А лицемерното поведение на политиците и „силните на деня“ води до опасни и обикновено смъртоносни последици.
В ежедневието, в обикновените семейни отношения и в обществото като цяло, когато се използва проста логика, тя води до хармонично сътрудничество и спокоен, мирен живот.
Простата мисъл, че неподходящото поведение на даден човек създава неприятни и нежелани ситуация в семейната и социалната среда, кара мислещия човек да се държи така, че да не предизвиква и притеснява своите ближни (съпруг, дете, родител, брат или сестра, събеседник, общество).
Когато човек загуби своята простота и „усложни“ своя ум, възникват условия и повишен риск от проблеми.
Ориентацията на мисълта и дейностите към лично удовлетворение е всеобща. Тази нагласа дава повод и право на егото да проявява изисквания за задоволяване на страстите. И има много страсти, чието начало е в егото, или по-скоро всички страсти започват от егото. Жаждата за богатство, власт, превъзходство, уникалност, авторитет, показност, алчност, похот, произвол, са само част от тях.
Всички тези страсти – последвани от други – са целта и предназначението на егото. За да се реализира то, ако има бариери, те трябва да изчезнат.
Здравият разум, който показва опасностите от подобни нагласи, се отхвърля или по-скоро се смята за пречка.
Човекът намира множество оправдания, за да прикрие безразсъдното си поведение. Той енергично отстоява личните си права, свободата си да ги упражнява, без да се интересува дали сам той не нарушава правата на другите. Не му пука. Той оправдава поведението си, тъй като вярва, че целта оправдава средствата, дори ако трябва да стъпва върху трупове. Единственото, което го интересува, е да постигне това, което иска, независимо от неприятните последици в близкото или по-широкото му обкръжение.
Основен проблем на нашето съвремие, започнал през 60-те години на миналия век, е все по-нарастващото влияние на медиите. Непосредствеността на образа, подбраната информация, която буквално бомбардира мозъка, позволява създаването на желани ситуации, често неосъществени, които изкривяват характера и правилното съждение, и потискат здравия разум, което води до загуба на умереност. Влиянието на медиите вече е всеобщо, всъщност глобализирано, а силата им е оръжие в геополитиката.

Много характерен, опасен и глобален симптом на това влияние е свръхконсумацията. Светът, повлиян от неспиращите реклами, е загубил представа за нуждите си. Нуждата е заменена от постоянна промяна, показване и консумиране на неща, които до голяма степен са ненужни. В много хора те събуждат и подхранват его, което иска да демонстрира сила, богатство, власт и въобще разточителство по арогантен начин, което предизвиква реакции или кара подобни желания да се проявяват в други хора, които се опитват да ги задоволят по всеки възможен начин, без да се съобразяват с вида и качеството на средствата, които ще използват, за да ги получат.
Престъпността, корупцията и нравствената деградация са често срещани прояви на този вид поведение, подпомагани и насърчавани от глобализацията, и техният обхват непрекъснато се разширява в международен мащаб. Често ставаме свидетели на различни скандали, породени от подобно поведение, но пропускаме опасностите за народа, когато хора с подобни критерии заемат правителствени или други позиции, които регулират живота на гражданите на дадена страна.
Последиците обаче са още по-болезнени, когато тези явления съществуват в държави, които имат икономическа, политическа и военна мощ в световен мащаб и ние ежедневно преживяваме резултатите от тях: военни конфликти, бедствия, вълни от нещастни хора (бежанци), несигурност, бедност, смърт и всичко онова, с което се сблъскваме ежедневно.
И това се случва, защото се изгуби простият, здравият разум.
Забележително и важно е, че в наше време има голяма липса на компетентни лидери, които да вдъхновяват със здрав разум, умереност, честност и почтеност. Резултатите се проявяват денонощно. Обикновено амбициозните лидери се стремят да демонстрират интелигентност, различни управленски умения, добронамереност, добросъвестност, усърдие, трудолюбие и уважение, така че хората да бъдат подведени и да станат жертва на техните обещания. Но нещастните хора, тъй като вече са жертви на ежедневието и виртуалната реалност, са загубили здравия разум и правилното съждение. Те имат желания и измислени нужди, които им се обещава да бъдат задоволени. Лицемерието, безразличието, банализацията на човешката личност, обожествяването на властта и насладата на индивидуално равнище водят до разрушаването на една цивилизация, чийто център винаги е била човешката личност.
Изкуството, образованието, музиката, културата са ориентирани към евдемонизма, панхедонизма, задоволяването на страстите. Прокламациите за равенство, свобода, справедливост, честност, демокрация, зачитане на личността лицемерно се използват от политиците в тяхна собствена изгода.
Странно и забележително е, че способността на хората да размишляват и да критикуват постоянно намалява, което води до притъпяване на способността за различаване на истината от лъжата. Лозунгите и обещанията за задоволяване на желанията на човека, представени като проблеми, го объркват и го правят неспособен да мисли просто.
Могат ли да му предложат това, което му обещават? Дали всичко, което той желае, му е необходимо? Какви ще бъдат последствията от неговия избор?
До какво ни доведе нашият избор, на който дори навлякохме мантията на „прогресизъм“, „модернизъм“, „модерност“ или по-скоро „постмодерност“, „освобождаване“ от остарелите възприятия?
Изконни ценности бяха презрени. С езика се злоупотребява до такава степен, че сме изгубили представа за значението на думите. Речникът на новото поколение е ограничен, невъзможността му да изразя своите тревоги с думи води до прояви на гняв, омраза и разрушение. Класическото гръцко образование, което предизвиква възхищението на цивилизования свят със своите непреходни ценности, е отхвърлено от училищата. Доброто е оклеветено. Вместо издигането на морала и смиреномъдрието, се предпочита някаква уравниловка, а не равенство, както днес е модерно да го наричат.

Всеки човек е уникална личност и има свои лични дарби, които допълват дарбите на неговите ближни. Всеки човек е уникална клетка в структурата на обществото. Хората чувстват равенството в себе си, независимо от различията в личния им живот. Злонамерено е да се внушават мисли за социални различия и неравенства. Те са човешко изобретение, заради което хората се изправят един срещу друг и по този начин служат на целите на онези, които желаят различията да съществуват и да бъдат използвани като средство за налагане на това, което преследват.
Голямо препятствие пред тези домогвания винаги е била нашата православна вяра. Православната вяра е тази, която проповядва истинското значение на равенството. Великият апостол Павел в своето послание към Галатяни (3:28) възкликва: “Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса”. Равенството е свободен израз на любовта в Иисус Христос към всеки човек, който става наш брат в Христа.
Но вярата е осмивана, Той е „прогонен“ от училищата, Кръстът не се показва, защото все провокира някого, Иисус Христос е прокуден от сърцата човешки и те остават празни. Но празните сърца ги изпълва дяволът, защото Кръстът, който е главното оръжие срещу него, пречи.
Какъв е резултатът? Обещават ни радост, щастие, изобилие, просперитет и още, още, но нашият народ е смятан за един от най-нещастните в Европа. И това нещастие се усеща по-силно от гърците, защото обещанията, медиите, рекламите са ни превърнали в свръхконсуматори, ненаситни за наслада без ограничения, без мярка, без нравствени бариери. Очакванията ни бяха излъгани и ние се чувстваме предадени и нещастни… Мнозинството от нас загубиха здравия си разум, умереността и принципите, върху които се крепи едно здраво общество.
Но не по-малко нещастни са и хората, които имат значителни финансови средства и се радват на просперитет. Възможността да задоволяват всичките си желания ги прави алчни, алчността им непрекъснато се засилва и създава усещане за нищета, за празнота. Това води до търсене на изкуствено щастие, изкуствен рай. Неслучайно се увеличава употребата на наркотици, престъпността и броят на хората, които живеят живота си без никаква цел. Алкохолизмът и самоубийствата са сериозен социален проблем и в скандинавските страни, които са известни със своята социална държава и висок стандарт на живот.
Ако изобилието, свръхконсумацията, задоволяването на всяко желание, премахването на всяка нравствена бариера, на умереността, на разумното поведение, наистина предлагаха желаното щастие, тогава не би трябвало да съществуват всички тези проблеми, които терзаят човечеството, и непрекъснато се увеличават.
Ако човек проучи живота на т. нар. богаташи, ще открие, че те реално са нещастни. Наслаждават се на силата на парите най-вече като властват над други човешки същества, чрез всякакви форми на показност, в съревнование със себеподобните си, и остават неудовлетворени и безнадеждни в своята неутолимост.
Другаде се крие блаженството и пълнотата на живота. Тя живее в сърцата, изпълнени с благодатта на Създателя. Тези сърца притежават тайно, несметно богатство, което не може да бъде отнето по никакъв начин. Това богатство предлага неповторими преживявания, и богатите, според нищожната си човешка мяра, биха дали цялото си имущество, за да могат да се насладят за няколко мига на пълнотата на живота, на това, което изпитват в своята привидна „бедност“ хората, които отказват да прогонят Иисус Христос от сърцата си. Нито трудностите, нито болестите, нито болката, нито лишенията, нито мъченията, нито каквито и да било страдания в света, с изключение на смъртта, не могат да отнемат това скъпоценно съкровище от тяхното съществуване.
„Обикновени“, невидими, здравомислещи, смирени, те се молят за тези, които ги проклинат, остават бедни, за да могат другите да забогатеят, страдат, за да могат другите да се утешат, биват хулени, за да могат другите да се прославят, и всичко останало, което споменава св. ап. Павел. За себе си те пазят само Онзи, Който „изпълня всичко във всичко“ (Еф. 1:23), пазят Го дълбоко в сърцата си.
Изборът е наш и нека Господ ни просветли.

Подготвил: Константин Константинов

Източник: pemptousia.gr