„Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино“ – една изключителна книга, за която горещо благодарим

Живо свидетелство за Божията благодат. Как иначе можем да наречем факта, че един колоритен писател на детективски романи, с ироничен и предизвикателен стил, е именно този, написал най-въздействащите и проникновени книги за свети Франциск от Асизи и свети Тома от Аквино.
Джилбърт Честъртън успява да вникне в живота и същината на личностите на двама от най-великите светци в християнската история, и да предаде историите им на читателя като чисто вдъхновение.
„Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино“ (Омофор, 2009) събира изследванията на Честъртън, за да оформи великолепните им духовни биографии. През призмата на техните философии и влияние в обществото, авторът сравнява ценности, вяра и убеждения в миналото и днес.
Франциск от Асизи е сред най-влиятелните хора в цялата човешка история. Написаното за него от Честъртън се смята за най-добрата оценка на живота му. С голяма привързаност Честъртън изследва историята и времето на свети Франциск – неговата радостна преданост, чувството му на състрадание и любов към цялото творение, неговите видения и чудеса. Възхвалявайки този велик човек, авторът го нарича „поет, чийто живот е една поема“:

„…Той бил благ в истинския смисъл на думата, но това не бива да се разбира като мекушавост. Най-отличителното свойство на неговата душа бил устремът. Единствен от светците за него би било напълно уместно да бъде изобразяван с крила като ангел, в духа на текстовете, които представят тези вестители като огнени вихрушки.“

Как едно младо момче започва да се превръща в обичания и почитан светия? Като се изправи пред най-големия си страх. Честъртън го описва с неподражаемия си стил, така че едновременно да почувстваме Франциск като един от нас, но и да се преклоним пред мъжеството и смирението му и да възхвалим Божията милост и благодат.

Свети Франциск имал ужасяващ страх от прокажени, пише Честъртън, докато един ден не се изправил срещу него:

„Франческо Бернадоне видял срещу себе си да крачи самият ужас, страхът, изскочил отвътре и материализиран във външния свят – той стоял там, насред пътя, белезникав на ярката слънчева светлина. Може би за първи и последен път душата му застинала на място. И после той скочил от коня, защото при него покоят внезапно преминавал в действие, втурнал се към прокажения и обвил ръце около врата му. Така открил призванието си да служи на прокажените – мисия, която продължила дълги години. В този конкретен случай дал на човека колкото пари имал, метнал се отново на коня и препуснал напред. Не знаем колко време яздил и в какво душевно състояние се намирал, но разказват, че когато погледнал назад, на пътя нямало никого.“

Чрез подобни разкази за удивителното чудо на обикновения живот, за призванието, за необикновените приключения и изпитания, авторът изгражда един близък, топъл, реален образ, а чрез него можем да усетим и силата на Божията милост и любов. Описвайки дори най-малките детайли, Честъртън виртуозно създава завладяващия портрет на човек, изцяло отдаден на своята вяра:

„Цялото послание на неговия живот е, че мистицизмът прави хората радостни и човеколюбиви. Целият смисъл и цялата поука на съществуването му е, че това става благодарение на свръхестествената сила. И ако за някого това не е станало очевидно от примера на целия живот на светеца, не може да не го усети, когато чете разказа за смъртта му.“

Не по-малко вълнуващ е образът на свети Тома от Аквино, изрисуван отново чрез даровитото перо на автора на детективски романи. За него Етиен Жилсон, един от най-известните изследователи на светеца, ще каже:

„Смятам, че това е най-добрата книга, писана някога за свети Тома. Нищо по-малко от гениалност не може да обясни такъв резултат.“

Въвеждайки ни в света на бъдещия светец, Честъртън успява да обясни силата на християнството през призмата на влиянието му върху живота на човека и върху историята на човечеството. Особено въздействащи са сравненията между двамата, които авторът непрекъснато прави. Тези свети мъже, тези важни исторически личности изведнъж ни стават близки като отдавнашни приятели, без ни най-малко да се засенчи достойнството им и благоговението пред тях:

„Св. Тома пък се отличавал с особена любов към книгите. Той живеел от книгите; приличал на схоластика от „Кентърбърийски разкази”, който би предпочел да има сто книги на Аристотел и неговата философия пред което и да е богатство на света. Когато веднъж го попитали за какво най-горещо благодари на Бога, той простичко отговорил: „Че съм разбрал всяка страница, която някога съм прочел.”

Неуморен апологет на християнството, Честъртън не толкова следва точната хронология на живота им, колкото по-важен за него е погледът в техните сърца и умове, в центъра на тяхната философия, в голямата сила на кротостта и смирението. С писателското си майсторство той може да опише необятната личност на свети Тома дори в едно изречение:

„Той бил нещо огромно, което заемало много малко място.“

Наричат Честъртън най-добрият писател на 20 век, защото казва по нещо за всичко и то по най-добрия начин. Не само защото умее добре да се изразява, но и защото има какво да изрази. Причината той да бъде най-великият писател на 20 век е, че той беше и най-великият мислител на 20 век, пише Дейл Алкуист.

Именно дълбоката, проницателна мисъл е това, което обединява биографиите на двамата светии – как техните образи да бъдат едновременно живи и пълнокръвни, животите им – близки и обикновени, а личностите и подвизите им – велики и достойни. Огромната тежест на това предизвикателство писателят е разбирал пределно добре:

„Има моменти, в които читателят ненавижда биографа толкова, колкото обича светеца. Като правило светият мъж се старае да прикрие светостта си, а авторът на житието прилича на преследвач, който се опитва да го сконфузи – някакъв шпионин и подслушвач, не по-добър от американски папарак“.

Но всяко поколение инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят, пише Честъртън и нарича всеки светец – лек и противоотрова:

„Христос е казал на своите апостоли не просто, че са прекрасни хора, или че са единствените прекрасни хора, а че са изключителни хора – винаги противоречащи и несъвместими. И думите за солта на земята са наистина остри, силни и тръпчиви както вкуса на солта. Тъкмо защото това били изключителни люде, те не бивало да губят своята изключителност.“

Броени дни след Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, както и отбелязването на 150 години от рождението на Джилбърт Честъртън, можем само да парафразираме думите на свети Тома и да благодарим, че сме разбрали всеки ред от тази изключителна книга.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>