„Солта на земята“ – една красива книга, пълна с живот и любов

Във времена на отчужденост и самодостатъчност, на забрава и пренебрегване, досегът със свидетелства на дълбокосърдечна почит, искрена признателност и християнска любов е особено ценен. Такъв извор на духовна радост и трогателен пример за синовна обич към своя духовен старец е „Солта на земята“ от отец Павел Флоренски, в изключителния превод на Венета Дякова (Омофор, 2020).
Един превъзходен разказ за огромното влияние на стареца Исидор, йеромонах в Гетсиманския скит на Лаврата (през 1904г.), върху живота и духовното развитие на един от най-големите православни мислители, наречен „руския Леонардо“.
Флоренски не просто успява да опише необятната личност на отец Исидор, той превежда читателя през необозрими земни тайни и духовни прозрения, за да го направи свидетел на всяко кътче и от килията, и от душата на монаха.

„Сега да му отидем на гости, търпеливи читателю. Той приема всички ласкаво – по всяко време и по благовремие, даже непознатия посреща като отдавнашен познат, като близък и роден. Ти сякаш не ми вярваш, читателю, но наистина, всички хора за него са близки и родни; всеки човек за него е и баща и майка, и брат и сестра, и даже много повече от това.
Ето ни пред вратата. Ако ключът стърчи както обикновено в ключалката – значи старецът си е у дома. Впрочем, рядко се случва да го няма; а и да го няма, най-вероятно скоро ще се върне. Защото той ходи само до храма, за богослужение, твърде рядко до Посада, до Архиерея в Академията или до някои свои духовни чеда. Но, за наше щастие, ключът стърчи на ключовата дупка – значи домакинът си е вкъщи.“

И читателят вече е истински нетърпелив да прекрачи прага на килията, да надникне в живота на този така специален домакин, да поиска смирено благословия и да се потопи в неговата „вътрешна пустиня“. Отец Павел Флоренски не го оставя да чака дълго. Повежда го отново през срещи и разговори, случки и прозрения, така че да се почувства скъп гост в неговия разказ и невидим посетител в скромната килия на Великия Старец Исидор.

Живописният и въздействащ разказ несъмнено е плод на изумителния талант на Павел Флоренски. Теолог, математик, философ, изобретател, той умее да извади най-ценното и най-дълбинното от всеки един житейски момент и човек, когото среща по пътя си. Пословичната му ерудиция и изключителната социална чувствителност също са безценен дар, който способства за живия разказ за подвига на отец Исидор. Но отвъд всичко това се крие онази най-важна благодат, която с особена светлина струи от всяка изписана страница – благодарността. Благодарността към Бога, че е изпратил точно този човек в живота ти и за даровете, чрез които да можеш да разкажеш за делата му, както и благодарността към духовника за славната му личност, безценни напътствия, грижа, смиреност, доброта и обич.
Самият той – грижовен пастир и обичан духовник, носещ тежкия кръст на прозорливостта и гениалността през целия си живот, отец Павел може да разбере съкровения свят на своя духовен старец и да успее да го покаже на онези, които не са имали щастието да го познават лично.

„Сега, когато с мисъл и сърце вникваш внимателно в онова, „което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали“, неусетно се вдълбочаваш все повече и повече в живота на отец Исидор. Все по-видимо се откроява този знаменателен живот, и все по-трудно става за описване. Онова тънко духовно благоухание, което винаги като облак се носеше подир отец Исидор, е неизразимо с никакви думи, още повече, че външно и словесно няма кой знае какво да се говори за отец Исидор“.

Удивителен е начинът, по който двамата духовници преплитат трънливите житейски пътеки, изпълнени с гонения, оскърбления, бедност и болест, за да следват общата си цел – живот в Бога и вяра, която да е самата тъкан на живота, както отец Павел описва християнството на Великия старец:

„Кое е най-достойното за отбелязване в Стареца? – Безспорно, че при всички обстоятелства той си оставаше християнин. Неговото християнство беше неотменната му стихия, несвързана със света и с неговите природни и обществени условия. За него християнството беше не житейско красноречие, а самата същност на живота, – не пъстротата или красотата, а самата тъкан на живота. Неразбиран приживе, Старецът си остава, струва ми се, непонятен и след смъртта си. Околните му и до ден днешен все още не са оценили от какво съкровище са се лишили. Но толкова по-лъчезарно сияе светлината на Стареца в нощта на неразумието.“

Красиво и мелодично продължава разказът за детството на Стареца, за тихия му и кротък живот, а също и за тихата и блажена кончина. За поуките, които той до последно завещавал на посещаващите го:

„Постоянно напомняше за бедните и казваше: „Имащият трябва да дава на нямащия“. И добавяше: „Праведникът ще накаже грешника с милостта си“ и „Милостивият дава назаем на Бога, а Бог всичко ще му изплати“. Молеше началстващите да бъдат съпричастни към бедните и болните – и към религиозните, и към светските. Казваше за милостта: „Милостта ще се похвали на съда“.

Една красива книга, пълна с живот и любов – така определят читателите „Солта на земята“ и искрено споделят:

„Не само че историята на отец Исидор е красива по толкова много неизброими начини, но и самият автор има доста красива собствена история. Така те заедно създават книга, която никога няма да се задържи на моя рафт…, защото винаги ще я раздавам и ще купувам нови копия.“

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>