„Да бъдем тук. Беседи по радио Свобода“ от протопр. Александър Шмеман – безценни разговори с близък приятел

Искрено и живо свидетелство за дълбоката и гореща радост от това да сме тук – несъвършени, грешни, дерзаещи, но Божии. Не се ли нуждаем ежедневно от едно такова сърдечно и грижливо напомняне за светлината и силата на Божията любов? А какво да кажем за тези, останали зад желязната завеса в най-мрачните времена? Търсещи отговори на многобройните си въпроси за вярата и християнската култура, те чакали съкровено неделния ден, в който тайно включвали радиоприемниците си, независимо от риска, който поемали, както и от опитите за заглушаване на ефира, за да чуят познатия, дълбок, мъдър глас на протопрезвитер Александър Шмеман. В продължение на тридесет години той водил своите предавания по Радио „Свобода“. Не само беседи, поучения, проповеди, наставления, важен източник на познание за християнската вяра, но най-вече разговор с близки приятели. Така биват определяни тези лелеяни часове от слушателите си.
Днес по-голямата част от тези „разговори“ са събрани в изданието „Да бъдем тук. Беседи по радио Свобода“ ( Омофор, 2024), чиято премиера беше преди дни в рамките на Пролетния панаир на книгата.
Протопрезвитер Александър Шмеман, смятан за един от най-значимите православни църковни деятели и богослови на ХХ век, е роден в гр. Ревел, Франция, през 1921 г. Завършва Парижкия богословски институт през 1945 г., където и преподава в катедрата по църковна история, а през 1946 г. приема свещенството. Няколко години по-късно, по покана на Православната семинария „Св. Владимир”, заминава заедно със съпругата си и трите си деца в Ню Йорк. Защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие, по-късно става почетен доктор на много университети и заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Умира на 13 декември 1983 г., в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие. На българския читател е познат с книгите: „От вода и дух“ („Омофор“, 2005); „Великият пост“ („Омофор“, 2006); „Историческият път на Православието“ („Омофор“, 2009); „За живота на света“ („Омофор“, 2013); „Литургическо богословие“ („Омофор“, 2013).
Църковен ерудит, блестящ богослов и дълбоко вярващ духовник, отдаден не просто на науката и религията, а посветен на човека и неговото търсене в следването на Христовия път. Затова не е изненада, че беседите на отец Александър не са просто повторения на стари истини, а лично свидетелство за силата на вярата и Божията любов.
Съкровени и спасителни са били тези радиосрещи за слушателите им. Чрез тях те са възприемали света като тайнство, а личните им изпитания и тежести са ставали по-разбираеми, по-поносими, по-осмислени.

„Той имаше чудесен начин да отпуска хората и да ги успокоява, да ги насърчава, да им съобщава това, което е важно, в светлината на което всичко ще стане по-просто, по-щастливо, по-успокояващо. Наистина той повдигна сърцата на хората“, споделя неговата съпруга Юлиана Шмеман.

Редакторът на книгата, Венета Дякова, изразява блестящо възторга и почитта към мъжеството, силата, смелостта и подвига на протопрезвитер Александър Шмеман:

„Да проповядваш вярата в Бога, тайнството на Евхаристията през пролуките на ефира, за да стигнеш до съзнанието на слушател, облъчван ежедневно, години наред, десетилетия, цяла епоха, с всякакви средства, с идеологемите на системата, с клинично безумните идеи на „научния атеизъм“ (получаваха се у дома такива брошури), втълпяващ, че религията е „опиум за народа“ и пр. … – Трябва да си живял в онова време, за да го знаеш с ума си, и с безумието, със сетивата, с тръпките по кожата си. С паметта. … Отец А. Шмеман е надарен с усет и интуиция за най-важното, за неотложното, за Истината, и проповядва за това както за „тайно вярващите“, така и за всички симпатизанти“.

„Гласът на нашето време“, наричат отец Александър през онези мрачни години. Но този глас е болезнено актуален и днес:

„И ако ние, християните, „свикнахме“ с Евангелието, минимизирахме го, сведохме го до някакво оградено кътче в живота и съзнанието ни, ако ослепяхме и оглушахме за нечуваната новост на винаги отправения към нас призив, то враговете ни отлично знаят каква страшна за тях опасност се крие в истинската вяра. Нека не се заблуждаваме – в тази борба между вярата и безбожието не може да има мир, нито съгласие. Защото Христос търси човека изцяло, а не някаква негова част, както и въстаналата срещу Бога съвременност иска човека в неговата цялост.“

Това минимизиране на Истината, този безрадостен живот, лишен от най-важните и спасителни ценности, тази привидна свобода, която оковава повече от всеки затвор, бездната, в която човек изпада с всеки следващ свой погрешен избор – целият този ужасяващ и пагубен процес, обхванал съвремието ни, отец Александър описва с гениална акуратност:

„Защото изборът без Бога неизбежно се превръща в избор срещу Бога.“
И все пак – нищо не бива да помрачи радостта, че сме тук. Това е учил всички отец Александър през целия си живот и във всичките си трудове. Такава е и неговата последна проповед, изпълнена с радост и благодарност:

„Благодарим Ти, Господи, за всички и за всичко.
Велик Си Ти, Господи, и чудни са Твоите дела,
и нямаме слова, достойни да възпеят Твоите чудеса!
Господи, добре ни е да бъдем тук. (Лук. 9:33)“

С благодарност към издателство „Омофор“ за възможността да се сдобием с това безценно издание:

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“: бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>