„До изгонените от Рая“ от свети Николай Велимирович – отговори, които изпреварват въпросите

Независимо дали правим първите си стъпки към Православието, дали сме неофити или пък вече вцърковени, навлезли в православната традиция и с увереността, че сме утвърдени във вярата – неминуемо се изправяме пред ново изпитание. С него идват и многото терзания, идва и осъзнаването колко все още имаме да научим, колко отговори трябва да намерим. Но Божията любов е така дивна, че тези отговори сами идват при нас, даже преди да сме задали въпросите си.

Такъв Божествен дар са „До изгонените от Рая“ (Омофор, 2012) – сборникът с мисионерски писма на свети Николай Велимирович.

Наука за духовен живот, бащинска прегръдка, отеческо наставление, задушевни разговори, напътствия и размисли – всичко това се съдържа в тези кратки, но силни, като горещи молитви, размисли. Как да станем достойни за божественото дихание в нас? Защо да се трудим и да се стараем да бъдем достойни? Как да отговорим с любов на Божията любов и как да се окажем достойни за божествения дар?

На всички тези, най-съществени за всеки християнин, въпроси дава своя човешки, топъл и грижовен отклик свети Николай Велимирович.

„Новият Златоуст“, както наричат свети Николай, е сред най-обичните проповедници и богослови. Неговите книги са добре познати и на българските читатели, благодарение на издателство „Омофор“. Започва да учи в известния манастир Челие, след това в Белградската духовна семинария, във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург. В Берн защитава докторат по богословие, а в Женева – философия. През 1909 г. приема монашеско пострижение. От 1932 г. започва публикуването на тези свои писма до негови духовни чада, чрез които се разкрива неговата ерудиция, силна вяра и богат опит в духовния живот. Тези писма се превръщат в спасителни лодки на потъващите в морето от заблуди и изкушения.

Всяко едно от 267-те писма в настоящия сборник е написано с обич и вдъхновение, със силна вяра и пастирска грижа.

„А това, че някои християни са отпаднали от вярата – за кого е нещастие, освен за самите тях? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?“, пита свети Николай семинариста, който се оплаква от неверието на хората, и му пише:

„И сам знаеш, че болката е едно от най-честите проявления на любовта. Но пази се да не намразиш онези, които не вярват. Това би било фатално за теб и безполезно за тях. По-добре гледай на тях със съжаление като на пътници, които са нападнати от разбойници и са ограбени. Съжалявай ги, както съжаляваш просяците на улицата. И се моли на Бога за тях.“

В писмото си за миротворците и братолюбието, свети Николай припомня, че Творецът насочва народните съдбини към благоденствие или към трудности съобразно благочестието и вярата в доброто у народите, разказвайки спомен от България:

„У мен все още буди вълнение една трогателна сцена, на която бях свидетел миналата година в Самоков, в старата самоковска църква. Един обикновен занаятчия стоеше със запалена свещ в ръка и внимателно гледаше българските и сръбските свещеници пред олтара. Когато молитвите и речите завършиха, той с просълзени очи извика: „Мир и братство! Мир и братство – за да не бъдем проклети навеки!”. Мирът и братолюбието са общ копнеж на вашия и нашия народ – народ прост, но многомилионен, православен и мил Богу. Върху този копнеж, върху тези благородни чувства на народното сърце Провидението кове днес новата съдба на нашите народи. А всички, които се противят на това, готвят за себе си позор и унижение. Защото тамянът, който двата братски народа принасят върху жертвеника на своите сърца, не е вече тамянът на Каин (в противоположност на Авел), а тамянът на св. Сава и на св. Йоан Рилски.“

В образните, метафорични и въздействащи редове свети Николай изгражда една своеобразна карта на живота на православния християнин – на всичко онова, с което би могъл да се сблъска, което да го смути или отклони. Нужно е само да разлистим страниците и да открием, че не сме сами в пътя си, че нашите терзания вече са изпитани, че за духовните ни рани има лечение и държим рецептата в ръцете си:

„Твоята вяра те пази от всяко зло, българино брате. Винаги, когато те е притискала неволя, твоята вяра ти е помагала.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>