Изкуството на иконата – богословие на красотата и сияние на истината

„Красотата е сияние на истината“, така започва книгата на Павел Евдокимов „Изкуството на иконата – богословие на красотата“ (Омофор, 2011), която е определяна за същинско явление в богословската и духовна литература.
Именно красотата е едно от имената на Бога – тя се излъчва от славата на творението. Красотата изпълва и теофаниите на Стария Завет, и Преображението и Възкресението Христово. Красотата идва и като отражение в живота на светиите, които от своята обожествена душа излъчват славата и благоуханието на Христос, събрани в ореола в иконографията.
Евдокимов изгражда един особено въздействащ анализ на библейския и традиционен възглед за красотата, който е дълбоко вкоренен в ортодоксалната духовност и исихасткия мистицизъм.

„Да бъдеш в Светлината означава да бъдеш в просветляващо общение, което разкрива образите на личностите и предметите. Това общение ни позволява да схванем техните логоси (λόγοι), съдържащи се в божествената мисъл, и така приобщава тези личности и предмети към тяхната съвършена пълнота. С други думи, личностите и предметите се приобщават към красотата, която Бог е заложил в тях.“

Именит православен богослов, философ, публицист, Павел Евдокимов се посвещава на онази дълбока духовна Божествена красота, въпреки мрачните цветове, обагрили живота му. Едва на шест години, той се сблъсква с ужаса от убийството на баща си. Завършва богословското си образование в Киев, но след това е дълги години в изгнание, като работи всевъзможни неща: шофьор на такси, помощник-готвач. В средата на Втората световна война завършва философия, като посвещава работата си на Достоевски и проблема за злото.
Православното наследство, мъдростта и красотата на вярата насищат страниците на книгата, наречена шедьовър в творчеството на Евдокимов. Тя отвежда читателя в дълбините на вярата и личния опит на писателя, в прозренията и преживяванията му, така че бъде истинско интелектуално предизвикателство. Безценен ресурс за всеки, който може да иска да се срещне с традицията на православна църква чрез нейното изкуство и мъдрост, да придобие знание за историята на изкуството и за тези, както и за всички, които са добре запознати с иконографията и биха оценили философски информирано и естетически богато изложение по темата.

„Съчетанието на художествения елемент и мистическото съзерцание дава богословие на видението. Видението тук изразява вярата, в смисъла на апостол-Павловите думи на „разкриване на онова, що се не вижда“. Иконата се обръща към очите на духа, за да им даде възможност да съзерцават „духовните тела“.

Книгата е разделена на четири части, като първата описва „Красотата“ в контекста на библейската и светоотеческа парадигма. Втората част е посветена на „Свещеното“, като трансцендентна сфера и присъствие на Бога в света: във всичките му измерения, във времето, пространството и по-специално в храма. Третата е „Богословие на иконата” – текстовете в нея са въз основа на източната традиция, иконоборческите дебати и решенията на съборите: “Това, което Писанието ни казва с думи, иконата възвестява с цвят и го прави да обитава между нас” . Четвъртата част е озаглавена „Богословие на виждането“ и акцентира върху някои от най-известните икони и основните мотиви или сцени.
Иконите не са предназначени да предоставят реалистични или „фотографски“ изображения, а са насочени към техните богословски значения, а именно да приближат човека към Бога:

„Разстоянието между Бога и човека се е увеличило до тревожни размери, тъй като човекът се е отклонил от своето изначално подобие с Бога, за да затъне в безподобие. За разлика от него, ангелите запазват непокътната своята природа на „втора светлина“; те остават чисти вместилища на божествената светлина. (…) Иконоборците могат да си представят единствено изкуство, което е реалистично и възпроизвежда видимото на видимото, като така просто прави копие на видимото. Те не могат да разберат, че иконата рисува „видимото на невидимото“ и невидимото във видимото. Връзката между видимото и невидимото е такава, че невидимото тайнствено присъства във видимото и разкрива иконата като автентичен символ и носител на лично присъствие.“

Евдокимов разглежда доктрините и символите чрез едни от най-известните икони, като подробно анализира техните символи: Иконата „Света Троица“ на Андрей Рубльов, Владимирската икона на Пресвета Богородица, Иконата на Рождество Христово, Иконата на Кръщение Господне (Богоявление), Иконата на Преображение Господне, Иконата на Разпятието, Иконите на Възкресение Христово, Иконата на Възнесение, Иконата на Петдесетница, Иконата на Божията Премъдрост.
За иконата на Петдесетница той пише:

„Църквата празнува троичната тайна в неделята на Петдесетница. Значението на тази тайна става очевидно пред лицето на решаващия проблем на човешкото съществуване: човекът или се разтваря в колективната маса (едно плюс едно – до безкрайност), или се изолира в беззаконен индивидуализъм (самотна монада, едно минус цялото). Обаче между обществото и индивида, общността и личността, няма друг принцип на съществуване, освен тринитарния: във всяка връзка на любов Бог е третият полюс, принципът на интеграция. От тебе и мене Бог прави нас. Такова единство в множеството представлява общението като жизнената среда, в която човешката личност може да се разшири и разгърне. (…) Сега вече сме в състояние да разберем по-добре иконата на Петдесетница. Тя не е просто илюстрация на книга Деяния, гл. 2. Иконата се вдъхновява от всички текстове на Писанието, следва литургията и рисува необятна перспектива, която далеч надхвърля историческото събитие. Тя изразява „вътрешното слово“, или значението, на това събитие.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>