„Към протестантите за Православието“ – едно озарено обяснение за духовната светлина в Православието

Тази книга не критикува, а отстоява и защитава, пише небезизвестният ѝ автор. Дякон Андрей Кураев е професор в Московската духовна академия, старши научен сътрудник в катедрата по философия на религията и религиоведение на философския факултет на Московския университет, автор на множество книги и статии. 

„Към протестантите за Православието“ (Омофор, 2021) е една блестяща богословска защита на православието. Тя не е само за протестанти, казва Кураев, а и за „онези православни, които не смятат да се отклоняват от поканите и предизвикателствата на протестантските проповедници, но встъпвайки в спор с тях, да защитят Църквата си. Освен това книгата може да се окаже полезна и за онези православни хора, които просто искат да познават духовната си традиция.“

Проследявайки историята на конфликта и различията между вероизповеданията и различните епохи, Кураев изтъква, че за разлика от множеството различни тълкувания на Евангелието, Православието е пренесло през вековете онова осмисляне на проповедите на Иисус от Назарет, което са дали първите, предимно близкоизточните поколения християни. 

Този прочит на Евангелието е по-дълбок, духовен и достоверен, отколкото опитите за реконструкция, предприемани от американските мисионери по стадионните  „Фестивали на Иисус” и от телевизионните екрани, смята авторът и допълва: „Това е тяхното виждане на Евангелието. Но дали то наистина е апостолско?“

Различията между Православието и протестантството са изведени логично и прецизно, без осъждане или заклеймяване, с ясното разграничение между проповядването на самото Евангелие и проповядването на собственото разбиране на Евангелието. Без да омаловажава човешките грешки при преписи и преводи, различията в граматика и многозначността на думите, Андрей Кураев изобличава именно характерното за протестантството преиначаване на смисъла на текста чрез тенденциозен подбор и разполагането на цитатите из него:

„Протестантският лозунг: „само Писанието” доведе до такова възприемане на Библията, при което Старият Завет не се преобразява в Нов, а механически се съединява с него. Съответно, войната с индианците получи у  американските протестанти религиозна санкция. Така протестантският буквализъм в четенето на Библията даде религиозно основание за геноцид на коренното население на Америка. А каква е гаранцията, че протестантите, пристигащи сега от Америка в Русия, ще се отнасят тактично към туземно- православната култура? При неправилно разбиране даже Библията може да стане опасна и за самия човек, и за околните… И какво проповядват протестантите? – Само своето разбиране на Евангелието. Ако беше иначе – нямаше да има стотици секти, настояващи за чистотата на своя „евангелизъм” и утвърждаващи направо противоположни неща.“ 

Освен аргументирано и академично издържано разяснение на православната традиция във вековната полемика с протестантството и посочване на неговите основни заблуди, тази книга е в помощ на православните хора за по-дълбокото осъзнаване на вярата и духовността.

Тя разглежда особено важни библейски и исторически събития, дава отговори на въпроси като: кръщаването на деца, иконите в църквата, духовниците и правилните обръщения към тях и пр. При това всеки един въпрос е разгледан от гледна точка на разминаването между Православието и протестантството, като успява да въздейства и да промени дори отношението на някои протестантски проповедници. 

Едновременно с пастирска грижа, ерудиция и духовитост, дякон Кураев отговаря с непоклатима категоричност на едни от най-големите спорове, сред които е и въпросът за кръщаването на деца:

„Протестантите казват, че доколкото младенците юридически са недееспособни и неразумни, те не могат да изповядват Евангелската доктрина и съответно не могат да бъдат членове на народа Божи. А православните изхождат от това, че да знаеш що е въздух, е едно, а да дишаш – друго.

Младенецът не знае свойствата и произхода на млякото, но без него не може да живее. Коя майка ще каже на болното дете: „ти първо порасни, завърши медицина, и едва когато разбереш как действа на организма това лекарство, когато обещаеш повече никога да не ядеш сняг, чак тогава ще ти дам лекарството!” Естествено, престъпникът, който съзнателно не се е покаял, не може да бъде помилван. Но трябва ли лекарят да отказва помощ на болния само защото той още не е разбрал източника на заболяването си?“

С горчивина дякон Кураев споделя, че книгата е плод на натрупан опит, който той самият би предпочел да не е натрупал.  Благодарение именно на този горчив опит са както систематичната му методика за защита на Православието при спор, така и блестящият анализ на основните нападки на протестантството, които в крайна сметка са срещу самото него. Без да проявяваме осъдителност и да изпадаме в гняв, без да виждаме враг, а изгубен брат, ние трябва разумно да изложим доводите в защита на православната традиция при всяка подобна нападка, учи дякон Кураев и смята, че да се правим, че всичко е наред, не е разумно. 

Ето как той описва и една от съществените разлики, която е и всъщност спасителна за всеки православен:

„…да припомним на православните още нещо: за християнина никога не е срамно да се кае. Да, църковният ни живот е далече от нормалния. Да, има много грехове в нашата история и в съвременността. Не всичко, което съществува и е било в църковния живот и в енорийската практика, е оправдано. За друго трябва направо да кажем: това е грешен навик, вкоренил се в нашите храмове въпреки учението на Църквата ни (например иконата на Новозаветната Троица, изобразяваща Бог Отец като старец, въпреки постановлението на VII Вселенски събор и Стоглавия събор на Руската църква). Протестантите не умеят да говорят за болестите и греховете на общините си. Те са възпитани в духа на непрекъснато хвалене, непрекъснато самохвалство: „по-рано бях грешник, защото бях атеист, но сега и аз съм свят, и той е свят, и всички наши са святи!” Ето в какво не си струва да подражаваме на протестантите! Покайният честен разговор за Православието е средство да се обезоръжи сектантската критика по наш адрес. Ние живеем вътре в Църквата, затова по-добре от външните хора знаем какви са болестите ни. Но освен тях знаем и за духовната светлина в Православието.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>