Писмо до монахиня Ксения – спасителните стъпки по пътя към съвършенството

Във време на пост борбата със страстите е особено мъчителна. Необходимо е да се въоръжим достатъчно добре, за да устоим на изкушенията и да придобием нужните добродетели. В такъв момент непреходното светоотеческо богословие на свети Григорий Палама е от изключителна помощ за напътствието на православното ни самосъзнание, за онази спасителна скръб по Бога.

„Както казва апостолът, „скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение”. Затова един от отците е казал, че скръбта върши дела и запазва, и ползата от нея е не само това, че човекът става почти неподвижен към злото и несклоним към предишните прегрешения, но и ги превръща в нестанали.“

Това пише свети Григорий Палама в „Писмо до монахиня Ксения“ (Омофор, 2010). Тази лични, откровени послания до монахинята, на която било поверено възпитанието на дъщерята на император Андроник III, са посветени именно на борбата със страстите и пътя към спасението и съвършенството.

Роден в Константинопол през 1296 г., той губи рано баща си и бива отгледан и добре образован в императорския двор. Отхвърля предложенията за високи държавни постове, заминава за Света гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир.

Свети Григорий Палама посвещава множество писателски трудове в защита на аскетизма, като самият той прекарва голяма част от живота си в пълно мълчание. Архипастирската му грижа за паството, като архиепископ на Солун, била съсредоточена предимно в това да възстанови мира сред вярващите. Но неговото учение бързо се разпространява извън пределите на страната из целия православен свят и има силно влияние върху църковния и обществен живот.

В писмото до монахиня Ксения, свети Григорий изследва едни от най-съществените нравствени проблеми и очертава исихасткия път към съвършенство. Без да се страхува от обвинения и упреци, той достъпно и леко предава своите наставления, които могат да спасят човешката душа от завист, гордост и търсене на слава:

„Не така обаче бяхме наставлявани ние, които с право се наричаме с името на Този, Който чрез Себе Си човеколюбиво ни помаза, а имаме за надзорник на делата си Него, гледащите към Когото постигат всичко прекрасно чрез Него и заради Него, вършейки всичко за слава Божия, без изобщо да се стремим да се харесваме на хората, а по-скоро като сме неугодни, по думите на Павел, най-посветения в тайнствата на Законодателя и от своя страна наш законодател. Той казва: „Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб”.

В този аскетичен трактат свети Григорий ни предлага различни начини и пътища, чрез които може да стигнем до благодатното богопознаване, защото именно богопознанието е в същината на православния живот.

„И най-великото е, че онези блажени хора не се стремят към това, а по същия начин, както, ако човек гледа към слънчевия лъч, възприема и въздушните частици, макар не това да е целта му, така онези, които общуват с Божиите лъчи, на чиято природа е присъщо откровяването на всички неща, пътем, в съответствие с чистотата [на ума си], получават познание не само за съществуващите или вече възникнали неща, но и за онези, които предстои да възникнат.“

Познанието и единението с Бога са единственият път за спасение на душата, според Палама. Избавление от смъртта, но не телесната, а душевната, е възможно само чрез избягването на греха, дълбокото смирение и покаяние, пише в писмото си свети Григорий. По думите му, единствено тези, които се стремят да се предпазят от смъртта на душата, могат да имат истински живот:

„Следователно престъпването на Божията заповед е предвестник на всяка смърт – и за душата, и за тялото; на смъртта в сегашния век и в онова безкрайно наказание. И смърт в истинския смисъл на думата означава душата да бъде отделена от Божията благодат и да бъде обвързана с греха. За благоразумните тази е смъртта, която наистина трябва да бъде избегната и от която трябва да треперят. Нека и ние да бягаме от нея с всички сили – всичко да захвърлим, всичко да отблъснем, да се разделим с всички състояния, дела и желания, които отвличат и отделят от Бога и причиняват този вид смърт. И предпазилият се от нея не ще се уплаши от приближаващата смърт на плътта, като има у себе си истинския живот, който по-скоро сам ще отдаде на смъртта отнеманото. Така е, понеже както смъртта на душата е смърт в истинския смисъл на думата, така и животът на душата е живот в истинския смисъл на думата“.

Писмото на св. Григорий Палама до монахиня Ксения е непреходен извор на онези най-дълбоки търсения, които ни съпътстват през целия живот, отговор на въпросите къде да намерим Бога и как да не се отдалечаваме от него.

Чистотата на сърцето е отговорът, който св. Григорий ни предоставя. Всеки може да има познание за Бога, но само съкрушеното сърце може да се съедини с Бога, затова то трябва да е далече от земните страсти, за да може човек да се моли искрено и да съзерцава. С духовна бдителност, човек трябва да овладее ума си и да го освободи от страстите, за да го върне в молитвеното му състояние.

„И наистина, когато превръщаме грижите за плътта в похоти, тогава именно желанието е лошо и причина на плътските страсти и любовта към удоволствието е болест на душата. Така че при подобни неща първи заболява умът. Затова и тъй като порочните страсти започват първо от разума. Господ казва, че от сърцето излизат зли помисли и това осквернява човека. И законът преди Благовестието казва: „Пази се да не влезе в сърцето ти беззаконие”. Макар и първо умът да е този, който е изпаднал в лошо състояние, все пак то е, след като изотдолу чрез сетивата е копирал образа на сетивните тела и по този начин е бил предразположен спрямо тях, и най-вече чрез очите, които могат и отдалеч да привлекат нещо отвратително, и се подбужда към лошо деяние.“

Да се изпълним с копнеж към Бога, да държим очите на разума насочени към Него, да се радваме, наместо да се гордеем, призовава св. Григорий Палама, за да „ни постигне преблажена бедност и да заридаем пред Господа Бог Наш, за да изоставим предишните си грехове и да направим себе си неподвижни към злото, и да достигнем до Утешителя, като бъдем утешавани в Него.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>