„Преподобният Максим Изповедник и византийското богословие“ – фундаментален труд върху учението и творчеството на забележителния богослов

„Преподобният Максим Изповедник и византийското богословие“ (Омофор, 2008) е първият фундаментален труд върху творчеството на най-забележителния богослов на православна Византия. Авторът – Сергей Л. Епифанович, именит руски патролог и теолог, полага огромен труд, за да изследва всички раздели на неговото учение – аскетика, подвижничество, антропология и пр. В дълбочина е анализирана системата на учението на преп. Максим, неговия богословски и философски мироглед, както и мястото ѝ във византийското богословие.

Сергей Епифанович е бил професор в Киевската духовна академия, преподавател по патрология и гръцки език. Отдаден на своята работа, дори и по време на Първата световна война и въпреки трудни условия, той продължава своята научна и преподавателска дейност, като отказва поканата на професора и ректора на Казанската духовна академия да се премести в Казан. Наричан от съвременниците си „монах в света“, Епифанович демонстрира задълбочена и зряла философска и богословска мисъл, и изключителна изследователска дарба. Разбира се, да се изследва творчеството на преп. Максим, само по себе си е достатъчно голямо предизвикателство и предполага висока ерудиция.

Още повече, че за да се систематизират и проучат безценните му трудове, е необходимо да се има предвид цялата област от византийското богословие, с която има допирни точки. Необходимо е учението на св. Максим да се представи не само систематично, но и да се покажат неговите източници, да се оценят и характеризират неговите възгледи, като бъдат съотнесени към духовния климат на епохата. Подобен подход дава възможност не само да се покаже мястото на преп. Максим в културната история на Византия, но и да се изясни неговият характер като писател, както четем в увода към изданието.

Учението на преп. Максим съчетава различни богословски и философски тенденции, от които той изгражда стройна система, релевантна на историческия и религиозен контекст:

„Пред нас е VI в. – най-значимата епоха в историята на Византия. Период на окончателното формиране на византизма, време, в което гръцкият гений напълно отърсил се от старите устои на класическия живот, поема в ново русло, насочен от духа на християнската религия; време, в което се е разгърнала цялостно така наречената „византийска култура”, този конгломерат от всевъзможни течения. Новата култура не била пълно отрицание на културите, възприети и претворени от нея.
В частност нито един от продуктите на класическия гений не бил напълно отхвърлен във Византия: тя съхранила всички видове изкуства, науката, правото като им придала своеобразна окраска. Отличителна черта на новата култура станала дълбоката религиозност, религиозност с отпечатък от аскетическа взискателност. Тази черта проникнала във всяка страна от живота, пропила всички сфери на науката и изкуството, обхванала всички класи на обществото. Религиозните интереси във Византия получили решителен превес и църковният живот забележимо излязъл на преден план. Църковните и светските елементи се преплитали. Държавата и Църквата се превърнали в едно неразривно цяло“.

На този фон се оформят възгледите на преп. Максим, за които авторът изказва своето съжаление, че те така и не са били систематизирани. Колкото и органическата цялост на светогледа на преп. Максим несъмнено да се чувства на всяка крачка, във всяка негова дума, все пак възгледите му някак си случайно и понякога странно са в напълно откъслечна форма и разпръснати в многобройните му съчинения, пише Сергей Епифанович и описва възгледа му за богопознанието така:

„В своето учение за сътворението, промисъла и съда преп. Максим стриктно се придържа към разбирането за Бога като лично Същество: категорично отхвърля всякаква пантеистична представа за тези актове като за безлични и вечно необходими процеси. Така тълкува той преди всичко сътворението на света.“

Според учението на преп. Максим, висшата цел на промисъла е възвръщането към Бога на всичко, изхождащо от Него, обожението на сътворените същества чрез съединение с Бога. Към всичко това води всеустройващата Божия воля, т. е. промисълът.

Освен че представя светогледа на преп. Максим като система и подробно разяснява нейната структура и оригиналност, Сергей Л. Епифанович не пропуска и творческата личност на знаменития богослов – неговите интереси, вълнения, състояние на духа, устрем и възприятия:

„При преп. Максим ще видим не пъстър и случаен набор от цитати, не просто сбор от доказателства, а цялостен организъм, свързани едно с друго и симетрично обработени положения. Неговата система не е мъртва, разпадаща се маса, която лесно и бързо може анатомично да се раздели на части, а жив
и цялостен организъм, творчески асимилиращ в себе си възприетите елементи. Всички идеи на преп. Максим – и оригиналните, и заимстваните, и развитите от него – са преминали през призмата на неговия дух, всички са своеобразно претворени в състава на неговия светоглед и тясно са преплетени една с друга в неразривно цяло. Затова като цяло системата на преп. Максим е изключително оригинална.“

Оригинален е и подходът на автора да представи личността на преп. Максим и като богослов, и като философ, и като творец, а накрая съвсем естествено да обрисува особено значимото му място във византийското богословие на виден писател и ръководител на духовния живот, комуто всички подражават.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>